От: По прекрасна аз не зная

Аз не зная друга,мила,

по- красива и добра

и едва ли друга има

по сияйна на света.

Тъй сияйна е луната

в пролетната тиха нощ

разпиляла по земята

сребърни лъчи в разкош.

С тънка снага трепетлика

тъй се кърши и играй-

нежно- златен стрък иглика

в слънчеви лъчи сияй.

В твоя поглед изумруден

слънце трепетно блести-

порив нежен- теменужен

вечно в погледа трепти.

Като в утрото росата

с златно- пурпурни лъчи,

озарена по тревата,

милва ,трепка и гори...

По-прекрасна аз не зная

друга,скъпа, на света.

Тъй сияйна във безкрая

грее сребърна звезда...

1998 г.

Източник: По прекрасна аз не зная