От: Поетично романтични ритми

Във цветни одежди на нимфа красива

брилянтно- меко и свежо светлее дъга.

Кат приказна дева с приумица дива

разлива тя багри с немирна и щедра ръка.

С червено и синьо в палитра незрима

високо в небето с поглед неземно красив

пленително свежа красавица дивна

потрепва с усмивка щастлива над облака сив.

Под арка светлинна зелените ниви

във изблик на нежност преливат в неспирни вълни.

Дъждовните капки са сълзи щастливи

на прелестно –нежна девойка с разкошни коси.

А чудните песни на славей самотен

във кичест столетник приканващо мило звучат.

И алени макове с пламък вълшебен

с нестихващи пориви пурпурно- ярко горят.

Над грейнали ниви лъчисто сияе

пробудена младост в лилаво- трептящи лъчи

и свежият въздух приятно ухае

с ухание сладко на цъфнали диви треви.

Във всяка тревичка е грейнала пролет

погалена нежно от ласкаво топъл зефир

и птичата песен е повик за полет

в безкрайни простори на синкаво- нежен ефир.

Високо в небето с усмивка цветиста

огряла е ведро омайно красива дъга

и слънце през облак в милувка лъчиста

през сълзи навява божествено- сладка нега.

Източник: Поетично романтични ритми