Спомен за Мария

В памет на момичето, загинало през лятото на 1988 година при инцидент с делтапланер.

Ти беше осемнадесетгодишна

девойка с руси свилени коси,

бе в китна пролет цъфналата вишна

и свежестта на росните треви.

Ний бяхме влюбени в теб, Мария,

от всички, може би, най–много аз.

Защо ли трябваше от теб да крия,

Мария, моята любов тогаз.

За полети в безкрайните простори

копнееше все твоята душа,

във сините лазурни небосводи

желайше волно да се рее тя.

Във клуба те приехме най-радушно

и пръв учител, мила, бях ти аз.

Момиче бе ти умно и послушно

и стана в полет по-добра от нас.

Високо носеше се в синевата

все делтапланерът ти лекокрил -

кат птица над баири и полята

и плавно, и свободно се е вил.

И помня онзи черен понеделник,

кога се с трясък в урвите разби,

все онзи твой фатален понеделник,

що пламъкът във тебе угаси...

Но ето, в състояние на полет

душата ти остала и до днес

и всяка ранна, пъстроцветна пролет

със птиците прелиташ ти при нас...

Ти беше осемнадесетгодишна –

момичето със дългите коси,

което в прелест девствена и чиста

сияйше ярко в пурпурни лъчи...