Премини към съдържанието
  • публикации
    64
  • коментари
    17
  • прегледи
    38554

От: Из морни ширини пенливи

hrodopski

724 прегледа

Из морни ширини пенливи

Премрежен взор очите впили

в сапфирено лъчист простор.

Де морски ширини пенливи

се надигат със вълни безброй.

Вълната подир вълната бяга,

надига мощ и се поспре,

от своя гребен отмаляла

стремглаво спусне се – премре.

Напразно търсила е пристан –

приют за вечни времена,

дето в прегръдки упоена

душа би чезнела в нега`.

И разразила страшна злоба

вълната към брега лети.

От утрото до късна доба

скалата каменна руши.

Спокоен срещне я разгърден

брегът самотен и скалист

и нежно с ласки, и прегръдки

притисне стана й пенлив...

И тя отпусне се, притихне

във каменните му гърди.

И прималяла се усмихне,

че най – подир приют откри...

12.05.2014 год. гр. Куклен.

Автор: Христо Оджаков (HrodopskI)

Източник: Из морни ширини пенливи



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Разглеждащи това в момента   0 потребители

    Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.

×
×
  • Добави ново...