От: Из морни ширини пенливи

Из морни ширини пенливи

Премрежен взор очите впили

в сапфирено лъчист простор.

Де морски ширини пенливи

се надигат със вълни безброй.

Вълната подир вълната бяга,

надига мощ и се поспре,

от своя гребен отмаляла

стремглаво спусне се – премре.

Напразно търсила е пристан –

приют за вечни времена,

дето в прегръдки упоена

душа би чезнела в нега`.

И разразила страшна злоба

вълната към брега лети.

От утрото до късна доба

скалата каменна руши.

Спокоен срещне я разгърден

брегът самотен и скалист

и нежно с ласки, и прегръдки

притисне стана й пенлив...

И тя отпусне се, притихне

във каменните му гърди.

И прималяла се усмихне,

че най – подир приют откри...

12.05.2014 год. гр. Куклен.

Автор: Христо Оджаков (HrodopskI)

Източник: Из морни ширини пенливи