Съболезнования

Съжалявам за загубата ти. Ние загубихме нашето, което много прилича на твоето и се казваше Кали. Понякога все още се сещам за нея и много ми липсва Въпреки че минаха 9 години.

40 дни без нашата КАРИ !

All Dogs Go to Heaven !

"Аз,позната сред семейство,приятели и познати,като куче КАРИ,тъй като усещам вече тежестта на годините и слабост обзема тялото ми, разбирам, че краят на живота ми е близо, с настоящото, записвам моето последно желание и воля към моите Господари. 
Малко неща оставям след себе си. 
Кучетата са по-мъдри от хората.Те не събират вещи.Не си губят времето в трупане на богатство.Не си развалят съня с притеснения за нещата, които вече имат и с тревоги за нещата, които още нямат.
Никаква друга ценност не бих могла да завещая, освен моята Любов и Преданост. Това оставям на всички онези, които обичам.На моите господари, които ще скърбят най-много.
Може би е прекалено суетно от моя страна, но сега когато съм толкова близо до смъртта, пред която всички сме прах и пепел, трябва да заявя, че аз бях изключително обичано куче.
Моля моите Господари да си спомнят за мен винаги, но да не тъгуват прекалено дълго. 
През целия си живот съм се опитвала да им доставям радост, а в тежки и трудни моменти да ги утешавам и развеселявам. 
За мен ще бъде болезнено да знам, че със смъртта си ще им донеса мъка и печал. 
Нека знаят, че на света няма куче, което да е имало по-щастлив живот (а това дължа на тяхната безкрайна любов и грижа към мен).
Сега, когато съм почти сляпа и чувам лошо, окуцях, а обонянието ми отслабна толкова, че и заек да мине под носа ми аз едва ли ще разбера, започнах да губя достойнство и гордостта ми се превръща в унижение. 
Да продължавам да живея по този начин е подигравка със самата мен. 
Време е да се сбогувам преди да отслабна дотолкова, че да се превърна в тежест за себе си и онези, които ме обичат. 
Мъчно ми е, че ги напускам, но не съжалявам, че умирам. 
Кучетата не се страхуват от смъртта както хората. 
Ние я приемаме като част от вечния цикъл, а не като съкрушителна раздяла, която унищожава живота.
Една последна дума за сбогом, любими мои Господари. 
Всеки път когато дойдете на гроба ми, спомнете си с тъга, но и с любов за моя дълъг и щастлив живот с вас, кажете си : “Тук почива онази, която ни обичаше и която ние обичахме “. 
И тогава, без значение колко дълбоко съм заспала аз ще ви чуя и дори цялата мощ на смъртта няма да възпре моя весел дух да хукне към вас с размахана опашка." КАРИ

по "Завещанието на едно достойно куче"
от Юджийн О’Нийл