• публикации
    46
  • коментари
    44
  • прегледи
    29471

Емигрирайте, докато сте млади...

dimd

1207 прегледа

Винаги съм искал да кажа, че в живота си не съжалявам за нищо. Много хора са го казвали, но аз явно никога няма да мога да бъда един от тях. Едно от нещата, за които съжалявам е доста голямо. Направо огромно. Това, че преди години, когато заминах в чужбина, не останах там завинаги. Едно място, където се чувствах истински човек: оценен, платен, възнаграден… просто човек.

Тогава не разсъждавах по начина, по който го правя сега. И сигурно бях по-щастлив. В годините, в които бях на т.нар. гурбет, милеех за родната страна. Присънваха ми се реки и тополи. Опитвах се да усетя от някъде аромата на скара и шопска салата. Да чуя българска реч. Исках да се прибера при семейството си, което всеки ден ми казваше, че нищо в България не се е променило, но аз не вярвах и им обяснявах колко трудно е тук, в другата земя. Колко смешен бях. Колко жалък и повърхностен.

Там въобще не е трудно. Напротив. Прекалено лесно е.

Първото, което очаквах, когато попаднах в тази земя, беше да открия студенина. Неприязън. Дори злоба. Нямаше. Имам чувството, че другите нации са лишени от тези чувства. Там е важно само едно - всеки да си гледа в неговата посока. Нещо, което българинът така и не научи. Никога не ме замесиха в конфликт и никога не чух нищо лошо за себе си. А в България… тук всеки говори за този, когото най-малко познава.

Хората в другите страни са лишени от подобни емоции. За тях най-важното е да работиш добре, да си сигурен като човек, да може да се разчита на теб. Няма и студенина. Усмихнати, приветливи хора. Не прекалено близки, естествено. Но аз и не исках да се сприятелявам с никого. У дома си бях изпатил от „приятели” и познати. Точно това ми липсваше: хора, които ще ти помогнат, ти ще им помогнеш, но никога няма да те занимават с неща, които ама грам не ти влизат в работата.

Второто нещо, което очаквах, беше да гледат на мен като на втора ръка човек. Отново се изненадах. Оцениха ме по това, колко работя, а не какво казвам за себе си или откъде идвам. Не ги интересуваше, дали съм българин/ украинец/ руснак или чех. Нямаше шуробаджанащина и колеги, които са родà на шефа по майчина линия. Или негови любовници, дъщери или сестри, които да бъдат толерирани.

Ако се разболеех или не се чувствах добре, ме пращаха на доктор. Разходите бяха за сметка на работодателя. Не трябваше да се моля, като в България. Да чакам три часа на опашка, сред други болни, кашлящи и кихащи хора. След това да влизам в кабинет, в който ако не оставиш потребителска такса преди прегледа, няма смисъл да влизаш. Нямаше и типичното по български „кажете” - имаше „добър ден” - поздрав, който българинът така и не се научи да използва. Нямаше и преглед, който продължава по-малко и от едно средностатистическо миене на зъби. За пореден път имаше уважение, съпричастност. Все неща, което ние не притежаваме и никога няма и да усвоим. Колкото и да се опитваме и да се надяваме. Просто така сме устроени.

Не се страхувах и да излизам навън. В България се ужасявах от софийските улици. А пък от тези в провинцията направо настръхвах. Мръсни, кални и гнусни. Зад всеки ъгъл дебне: джебчийка, скинар, болно от бяс куче… или човек. Не знаеш кой ще те наръга, кой ще те ограби. И по-лошото. Дори да го направят, няма кой да те защити.

Дискотеките им нямаха нищо общо с българските. Нямаше мъже със златни ланци. Хостеси по бельо, което служи за пола. Нямаше минимална консумация. Чалга, от която ти се пригажда или пък хаус, който никой не слуша. Музиката не е основен фрагмент от обстановката. Атмосферата е важна. Защото идеята е да се отпуснеш, не да се напиеш и оглушееш. Там влизаш, пиеш и си заминаваш. Като пич…

Сигурно сега пиша като типичен българин. Хваля чуждото и принизявам родното. Но то си е за принизяване. Направо за заклеймяване. Сигурно ще ме разберат само тези, които в момента не живеят в България. Тези, които имат парите и сигурността, която те ти дават. А не изпитват ужаса на мизерията и страха от поредната нещастна година. Много от тях са далече от семействата си. Трудно им е. Тежко им е. Но, когато дойде определена дата от месеца и посетят някоя банка, и изпратят сумата, която семействата им така отчаяно чакат - сигурно се чувстват по-добре. Да, парите не са всичко. Знам го. Но, когато ги нямаш - тогава са всичко. Защото в България, ако нямаш пари/ осигуровки/ дом - ще умреш като куче. На никого, освен на близките ти, няма да му пука за теб.

Когато видиш един друг живот, се питаш: защо заслужих подобна съдба?

И аз се питам същото. Защо трябва да живеем по този начин?! Защо спим, когато можем да работим? После си отговарям: защото няма работа. Иска ми се да работя, както работех там: да давам всичко от себе си, да нямам време дори да седна. Искам да го правя и тук. Но, когато дойде краят на месеца, и в банковата ми сметка получа заплатата, която в момента взимам в България, не откривам смисъл да давам всичко от себе си. Отивам, върша това, което се изисква от мен, и си тръгвам. Никога нищо повече, никога нещо за утре. Не откривам смисъл, защото няма такъв.

Вие сигурно ще ми кажете, че и в България се изкарват пари. Сигурно ще добавите, че трябва да уча, за да успея. Да се реализирам. Но аз уча. И работя. Защото родителите ми получават толкова, колкото да не умрат от глад. Отново българска му работа: детето работи, за да не е в тежест на родителите. Ако се върна на възхваляваната от мен чужбина, ще ви кажа, че там отново не е така. Родителите получават заплати, които им стигат да плащат таксите за университети на децата си, да ги издържат и да им помагат. Моите не могат…. и не ги виня. Не са виновни те.

Затова емигрирайте, докато сте млади. Докато имате силите, които ще са ви нужни, ако отидете някъде, в една друга земя, в която ще бъдете ако не по-щастливи, то поне по-спокойни. Защото спокойствието е най-важното нещо, което един човек може да постигне: спокойствието, че си осигурен/ защитен/ нужен и важен - като личност.

Какво получавате в България: заплата, колкото да не умрете, две кебапчета, колкото да гласувате. Една ракия вечер, колкото да заспите. Едни почивни дни, колкото да си починете. Един живот, колкото да го изживеете.

Ако това не ви стига - заминавайте. На никого няма да му пука, че си тръгвате. Нито един от познатите до болка лица от предизборните клипове, не се интересува, че точно вие утре си хващате сакчето и си тръгвате. Унизени и нещастни, защото напускате страната, в която сте се родили. Но на тази страна не й пука за вас. Важен е само гласът, който евентуално ще дадете, и бъдещето на някой, което този глас ще осигури. Не си го причинявайте. Никой няма да ви е благодарен, че сте се борили.

Дано скоро и аз избягам, но този път няма да се върна. Ще си посадя топола. Ще си направя чужда шопска салата. Ще благодаря всеки ден на създателите на скайп, че благодарение на тях, мога да видя баба и дядо. Но няма да се върна повече. Не съм толкова голям мазохист. Никога повече !

автор: Костадин Костов

линк : http://www.lentata.com/page_5798.html?fb_action_ids=788954131116391&fb_action_types=og.likes&fb_source=other_multiline&action_object_map=[775807015776612]&action_type_map=[%22og.likes%22]&action_ref_map=[]


4 души харесват това


4 Коментара



Прав си, но аз нямам сили да си тръгна вече, а и не се вписвам в категорията 'млад'.

А от всички нас - дори от младите повече - зависи България да стане една по-добра страна за живеене.

Всички ние можем да изберем да не гледаме телевизия, да не слушаме чалга, да не пием до припадък, да не ходим по бельо, да не бием случайни хора на улицата, да не ги ограбваме, да не изоставяме кучето си, което после да е бясното на улицата и т.н. и т.н.

Можем - само от нас зависи - не от политиците - да живеем спокойно в чиста и уредена страна.

Така мисля аз.

А който е решил за чужбина - никой не може да го спре - нито да го накара насила да остане.

Други чужденци пък избират България - може пък това да е за добро.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не е за всеки.
По принцип всички искат да отидат, да натрупат някакви пари и да се върнат да си живеят добре TУК.
Не всеки ще успее там, даже масата задължително няма да успее.

Да си натискаш парцалите на чуждо място, защото тук е много зле, е жалко, страшно, неприятно :(

Сподели този коментар


Линк към коментара

Не съм съгласен за масовия призив да мигрират младите. Аз съм навънка от 14г. Тръгнах бе никав умствен багаж. Ако се сещаш. Трябваше да го придобия навънка. 3 езика, висше и 8 специализирани курса. Е, сега вече мога да кажа на 37 години, че усещам нещо от чужбината. А младите с какво ще тръгнат? Дай Боже да го имат в главата. Повечето красиви Българки са по улиците за пари, младежите ни краднат в голямата си цялост. И в Испания го видях и в Германия също. Този призив е по-скоро соросоиден изпълняващ плана ранът за обезлюдяване на България. Юруш и каквото стане. Чужбина не е за всеки.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Никога не емигрирайте. Където и да отидеш в чужбина минаваш през следните неща: 1. Отиваш на гола поляна-буквално и преносно. 2. В чужбина нямаш собствен покрив над главата, а или трябва да купиш или под наем. Под наем по- всяко време могат да те изхвърлят. 3. Нямаш и пари за наем, защото стандарта на живот и заплащането в България са няколко пъти по- ниски отколкото в чужбина. В чужбина предпочитат разплащане чрез чекове, карти или по- банков път. Щом нямаш пари, заради ниското заплащане в България, то значи нямаш и достатъчно пари в банковата сметка. 4. Не знаеш езика в чуждата държава. 5. Намиране на работа в чужбина. За Лекар може и да има търсене на специалисти. Но не всички са лекари. Завършил си в България техникум за телефонен техник или радио и телевизия или строителен техникум или механотехникум. БДС е много различен от западният стандарт. Никой на запад не ползва АТЦ-29 от 1957 год. Ти познаваш СССР и НРБ лампови цветни и черно бяли телевизори Мизия, Електрон, ТЕМП, София, Велико Търново и др. Такива на запад няма. Там техниката е по- напреднала технологично и ти не я познаваш, нито пък са ти я преподавали в техникума. Всеки може да носи тухли или винкели в цеха. Шофьор да работиш? Кой работодател ще си повери камиона и стоката на емигрант. Аз не бих наел емигрант, като шофьор. Не познаваш в чужбина законите, правилата за движение, пътищата и нямаш пари да си платиш глобите на пътя. Фризьор- по-скоро може да намериш работа, но едва ли ще ти стига дохода за наема, сметки, храна и разходи. Машинен инженер, Електро инженер, инженер химик или архитект. Никой работодател в България или чужбина няма да назначи в фирмата си, като конструктор или технолог емигрант или туко що дипломиран инженер за проектант, защото  производството е масово и едросерийно и при грешка на инжинера може да изпищят сервизите, да се стигне до изтегляне от пазара на пусната готова серия изделия или машини, до съд от клиенти и неустойки. Може и ток да убие човек при грешка на ел. инженера или работника. Сгради могат да се срутят от грешка в изчисленията при проектирането- стадиони, мостове, козирки и др. и ако има човешки жертви. 6. Ако не си сам, а с теб са жена ти и децата ти? Наем на малка къща в покрайнините на Лондон е 1200лири. За храна и разходи за двама човека трябват 1200лири. Един фризьор взима 1200лири. И в чужбина не е добре.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход