• публикации
    46
  • коментари
    44
  • прегледи
    29466

България попадна в свят, в който мечтите са вече мъртви

dimd

711 прегледа

Хората от страните с либерална демокрация не вярват, че децата им ще живеят по-добре от тях, за разлика от държавите от БРИКС
45 години България живя в общество, в което се говореше за „светлото бъдеще” на комунизма, в които предстои да живеят бъдещите поколения. Вярата в него на определени хора изглеждаше толкова силна, че бяха готови да умрат за него. Смяташе се, че човек в индивидуалния си живот може да претърпи трагедия, но колективното ни бъдеще оптимистично и даже един популярен филм от този период се наричаше „Оптимистична трагедия”.
По време на перестройката и след 1989 г. това „светло бъдеще” умря, заменено от ново такова – либералната демокрация, наричана изобщо „демокрация”. Франсис Фукуяма провъзгласи, че това е оптимистичният „край на историята”. Милиони и у нас повярваха в него и крещяха на огромни митинги: „Демокрация”. На мястото на комунистическата „Оптимистична трагедия” по телевизионните ни екрани се появиха хиляди холивудски либерални „Оптимистични трагедии”, в които независимо от опасности, перипетии, проблеми, накрая се стига до хепи енд, в който някой супер герой възстановява справедливостта и ни вкарва в светлото либерално-демократично и капиталистическо бъдеще.
Мина обаче четвърт век и българинът е по-песимист вероятно от всякога преди в историята.През 2009-а година според Галъп българите имат по-ниски очаквания за живота си в следващите пет години от иракчаните и афганците. Докладът за световното щастие от 2013-а година показва, че от 156 държави, българите са на 144-то място след иракчаните, афганците, конгоанците и хаитяните. Според въпрос на Галъп от юли 2015 г. накъде върви България 60 % смятат, че е към по-лошо.
Оказа се обаче, че не само българинът, но и онези, в чието светло бъдеще смяташе, че ще се влезе с „демокрацията”, не вярват в него. Фукуяма, супер идеологът на това бъдеще призна, че „Китайските лидери вземат по-рационални икономически отношения от американските”, че в САЩ всъщност нямало демокрация, Републиканците обслужват олигархията, а Обама – 1 % най-богати. Да беше само Фукуяма, както и да е. Но се оказа, че така мислят огромната част от гражданите във водещите държави от капиталистическия център. Това виждаме от проучване през 2015 г. на американския „Пю Рисърч Център” в 40 държави, където анкетираните са попитани „Когато днешните деца в нашата страна пораснат, милите ли че те ще бъдат по-добре или по-зле от своите родители”. Най-песимисти са във Франция – 85 %. Песимисти са и мнозинството американци – 69 %. В другите наши образци за светло либерално демократическо бъдеще песимистите също са мнозинство – в Япония – 72 %, във Великобритания – 68 %, в Италия – 66 %, в Австралия и Канада – по 64 %, в Испания – 61 %, в Германия – 58 %.
И в същото време най-малко са песимистите в държавите от БРИКС: Китай – 5 % и Виетнам – 7 %, в Индия – 18 %, в Русия са 19 %, в Южна Африка – 33 %, в Бразилия – 35 %.
Китайците са най-големите оптимисти в света. Затова и Китай лидерът на ККП Си Дзинпин написа книга, озаглавена „Китайската мечта”, преведена и представена през тази година и на български. В нея въплъщава оптимизмана 95 % от китайците.
През 2008 г., когато се кандидатираше като кандидат за първи мандат президент Барак Обама също издаде книга – „Дързостта на надеждата: мисли за възстановяване на американската мечта”. Нямало я вече, но обеща, ако го изберат, да я върне отново. През 2013 г. в реч в щата Илинойс призна, че тя все повече се „превръща в мит”. В реч пред конгреса обяви, че в САЩ „класовите деления нарастват” и че едно дете от бедно семейство има десет пъти по-малко шансове да се издигне в сравнение с дете от богато семейство, вертикалната мобилност в американското общество е колкото тази в Ямайка, т.е. американската мечта е умряла. През 2014 г. най-продаваната книга в класациите на Ню Йорк Таймс стана „Америка на Обама: Ликвидирането на американската мечта” на Динеш ДеСуза. Това съответстваше на масовите нагласи, а те пък на жестоки реалности.
Какви са тези реалности в най-мощната държава, лидер на региона, в който цари глобален песимизъм? Средните доходи на американското семейство са паднали с около 5 хиляди долара от 2007 г. насам. През 1967 г. за „средна класа” се смятат 53 % от американците, сега – 43 %. 43 милиона американци имат невърнати кредити, взети за да се лекуват. Във времето, когато Обама обеща да върне американската мечта броят на живеещите на държавни помощи нарасна от 32 на 46 млн. и 65 % от всички деца в САЩ живеят в семейства, които се нуждаят от такава помощ. 62 % от американците живеят „от заплата до заплата”. В страната има 3.5 млн. бездомници и 18.5 млн. свободни жилища. През 2000 г. 7.2 млн. американци живеят в гета, в 2013 г. те са вече 13.8 млн. – най-голямото зарегистрирано някога количество. Българинът не вярва в политиците, но и в САЩ проучване в 2014 г. показва, че американците смятат 75 % от политиците за корумпирани.
Как стоят нещата в страната лидер на зоната на глобален оптимизъм, където 95 % от вярват в „китайската мечта” на Си Дзин Пин? През 1981 г. 85 % от китайците са в групата на бедните, а според годишната книга на фактите на ЦРУ за 2014 г. те са само 6.1 %. През 2000 г. само 4 % от китайските градски домакинства принадлежат към средната класа, в 2012 г. такива са вече две трети от тях, а през 2022 г. се очаква да станат 75 %.
По подобен начин стоят нещата и във втората по оптимизъм страна след Китай – опустошеният след дългогодишна война от САЩ Виетнам. През 1993 г. делът на бедните там е 58 % от населението, а в момента е под 10 %. А у нас стана обратното – през 80-те години докато строяхме още „светлото бъдеще” на „комунизма” делът на бедните е 2 %, след четвърт век гонитба на „светлото бъдеще” на либералната демокрация той е над 11 пъти по-голям.
Българите с блясък в очите, крясъци„Демокрация” и глуповат оптимизъм влязоха в света на глобалния песимизъм. С основание стои въпросът, ако французите са по-големи песимисти от нас, ако американците мислят, че американската мечта е мъртва, има ли място за „българска мечта” и оцеляване в тази част на света, в която мнозинството смята, че мечтите вече са мъртви ?
http://www.svobodnoslovo.eu/2015/08/15/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82-%D0%B2-%D0%BA%D0%BE%D0%B9%D1%82%D0%BE-%D0%BC%D0%B5%D1%87%D1%82%D0%B8%D1%82/


2 души харесват това


8 Коментара



Всеки българин, който преживя прехода през 1989 година знаеше, че тогва почва беззаконието. И точно тогава всеки българин се стремеше да налапа колкото се може повече, докато все още е отпусната примката около врата му. Едва ли някой си е правил илюзия за светлото бъдеще след 1989 година, освен във вид на западна кола , нова пералня и нов касетофон. Аз през 1990 година влязох в казармата и ме бе много яд, че другите се налапаха с камиони и крави от текезесетата, а аз бях като в затвор в казармата и ги вардех докато грабят. Гледах как мои стари войници след уволнението се нагушиха с текезесарски камиони и почнаха някакъв полутъмен бизнес. Е яд ме беше, че светлото бъдеще ме подмина :)

Сподели този коментар


Линк към коментара

Това е несериозно. Какви камиони от ТКЗС и заводите? ЗИЛ 130 и ГАЗ 53. Зил 130- товароподемност 5 тона и разход на гориво 40литра бензин на 100км. ГАЗ 53- товароподемност 3,5 тона при разход 30литра Бензин на 100км. МАЗ 500 и КрАЗ 256- съветски социалистически ДИЗЕЛ. IFA- ГДР комунистически дизел. TATRA- чехословашки комунистически дизел. SCODA-LIAZ-MADARA- Български комунистически дизел. Правя уговорката, че Дизеловият двигател е по- капризен от Бензиновият. Трактор Болгар ТК-82=чуплив!!! Трактор Беларус- СССР дизел и по - предпочитан от Болгар. Трактор Т150К- СССР дизел. Трактор Zetor- комунистически дизел. ЗИЛ-130- 40л. бензин х 2,50лв = 100лв. за 100км. при товар 5 тона. 3,5тона - 5 тона е полезният товар на съвременен западен микробус или малък камион. ЗИЛ 130, ГАЗ 53, КрАЗ 256, МАЗ 500, IFA W/L53, TATRA 138, SCODA-LIAZ-MADARA, KAMAZ 55111- тези модели са от 1988-1989 год. До 1992 год. всички изброени модели камиони и трактори са спрени от производство. И резервните части за тях са спрени от производство. Без резервни части, гуми и консумативи- крушки, свещи, ремъци, филтри и др. не можеш да ги поддържаш в движение. Всички изброени изкарват по- около 100 000км. или 2 000 моточаса до основен ремонт. Същото е и с Българските мотокари Рекорд 1 и Рекорд 2. Едно е Западен Стандарт, а съвсем друго Стандарт на СИВ или БДС или ГОСТ. Няма взаимозаменяемост. СОЦ стандартите умишлено са изместени от Западните стандарти. Без резервни части, сервизна база и консумативи не можеш да поддържаш работеща една машина. Колко ЗИЛ 130 и ГАЗ 53 имаше в НРБ през 1988год. Колко има сега в движение по- пътищата. Много рядко някой ЗИЛ-130 в дърводобива или паркиран пред някоя къща на село. А колко броя са били в НРБ през 1988год. Над 95% са отишли за метални отпадъци за 500лв. на камион. Около 1991/ 1992 год. от ТКЗС и АПК ликвидационните съвети раздаваха на определени техни си хора ПО- СПИСЪЦИ, а не на всички от селото Крави, Кози, Прасета, Овце и Коне. Да вземеш две- три крави или двайсетина овце ти трябва да живееш на село и да имаш подходящи стопански постройки. В Апартамента няма как да ги гледаш. На село е кално, няма топла вода, Парно, аптека, болница, зъболекар и трябва да им чистиш, да ги поиш и да ги храниш. За храната на животните трябва да имаш достатъчно собствена земя, която да обработваш. Да купуваш готов фураж си на голяма загуба. Как и с какво се обработва земя. Масово в селата ликвидираха Кравите заради скъпият фураж. На село и кокошки нямат сметка да гледат заради скъпият фураж. Излиза им по- евтино да си ги купят яйцата и бройлера от магазина. А Кравите или овцете се разболяват и трябва ветеринарен лекар и лекарства- тоест има и разходи. И за МПС и за добитък и за сгради и земя се плаща данък и такса смет.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Под турско робство се строяха църкви и манастири. Под съветско робство се рушеха църкви и манастири.

В Османската империя взимали на 5 години по едно момче от семейство и го правели еничар. В Съветската империя за 5 години взеха един милион българи от Македония и ги направиха еничари.

По турско имало вездесъщи паши. По съветско имаше вездесъщи партийни секретари.

По турско агите си взимали българки за жени. По съветско директорите си взимаха българки за секлецарки.

По турско, раята работела ангария. По съветско, ученици и студенти работеха ангария.

По турско било почти невъзможно да осъдиш мюсюлманин, особено ако е имотен, да не говорим ако е паша. По съветско беше почти невъзможно да осъдиш комунист, особено ако е активен борец, да не говорим ако е партиен секретар.

В Османската империя границите били отворени. В Съветската империя границите бяха затворени.

В Османската империя много българи, подложени на тормоз, са се изселили. В Съветската империя много българи, подложени на тормоз, са емигрирали с риск за живота си.

В Османската империя черни арапи отвличали българки. В Съветската империя черни студенти си купуваха българки.

В Османската империя имало бунтове и чети. В Съветската империя имаше бунтове и горяни.

Османците, при разширяването на империята, избивали аристокрацията. Комунистите при разширяването на империята избиваха интелигенцията.

Османската империя е феодална, с порядки от мрачните средни векове. Съветската империя е тоталитарна, с порядки от мрачните средни векове.

Когато руснаците влезли в България през 1877 г., останали потресени от хубавите домакинства на българите. Когато европейците влязоха в България през 1990 г., останаха потресени от мизерните домакинства на българите...

Въобще... за 45 години комунистите съсипаха България, както турците за 500 не можаха.

След 1944 г- на власт дойдоха ПРОСТИ И ГЛАДНИ ЗА ВЛАСТ ХОРА най-често родени в други населени места те заставаха начело на ГРАДОВЕТЕ ПОДОБНО НА ЕНИЧАРИТЕ бяха свързани само с ПАРТИЯТА - И не случайно се създадоха Лагерите всеки знаеш и мислещ и не склоняващ глава човек бе за там. През годините на "социализъм" имаше две групи хора - ПАРТИЙЦИ И БЕЗПАРТИЙНИ - едните работеха ДРУГИТЕ "УПРАВЛЯВАХА ПОД РЪКОВОДСТВОТО НА СССР" - учила съм в едно училище с Плевнелиев - Ил.Попов /СДС/ и други деца на "ВОЖДОВЕ" - едни ходеха на бригади другите "контролираха от комсомола". След 1989 те бяха и първи в "приватизацията" и преориентацията - РАЗПОЛАГАХА С ЗНАНИЯ ЗА ДЪРЖАНИТЕ ФИРМИ И ДОКУМЕНТИТЕ ИМ и преса - в която работиха само техни хора за пускане на заблуди "приватизационни фондове - демокрация и т.н."... ТАКА ОТ ВОДАЧИ КЪМ СОЦИАЛИЗЪМ СТАНАХА ВОДАЧИ КЪМ КАПИТАЛИЗЪМ но това не ги направи по-различни хора. ЕВОЛЮЦИЯ - ЗА ТЯХ СА ПАРИ И ВЛАСТ. Не разбират че рано или късно ВСИЧКО СЕ ПЛАЩА и ЛАКОМИЯТА ИМ ще унищожи ДАЛАВЕРАТА.


Сподели този коментар


Линк към коментара

Заглавие: : ... Драги Остап Бендер, за теб е нормално да слезеш от гората, да утрепеш богатите, да им вземеш имотите и собствеността, да обявиш трудолюбивите селяни за кулаци, да избиеш интелигенцията и да затвориш страната с тел, по който да пускаш съвсем нормално ток. После 45 години съвсем нормално да твърдиш, че Партията е вожд на народа и от това следва ,че комунистите са мъдри ръководители, а тези ,които не са на това мнение са ВРАГОВЕ, да изпълняваш нормално заръката на Ленин и да ликвидираш класовия враг, нормално според теб е да пращаш при св.Петър лагерниците в Белене, а религията да обявиш за опиум на народа. И след 45-годишни манифестации, тотална пропаганда, за която са потрошени милиарди, да не говорим за колосалната пропиляна енерги, за египетските пирамиди и паметници, филми, книги, обслужващи партийнада идеологема, за прекъснатата еволюция на цели поколения. И накрая съвсем нормално същите тези катили, перфидни разбойници, мракобесни гадове, премълчали за радиоактивната опасност, същите тези твои нормални другари, решават, че собствеността на държавата вече може да си стане съвсем нормално тяхна, за една нощ заебаха и Ленин, и Маркс, и комунистическите си идеали ,а на другата сутрин се събудиха КАПИТАЛИСТИ с присвоени милиарди долари, раздавани на калпак отгоре надолу. СЕГА това за теб е забавно и нормално, ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, когато ви направихме малка хиперинфлация, за да обеднеете, оставете мърморковците, работете за нас, ние още повече искаме да забогатеем. Така ли е бе, нормални приятелю? Много трогателна и питаща с ням крясък реплика на The Lost Generation, едно време Дъ Ху възпяха генерацията на бийт поколението, ние вдигахме червени знамена и под строй минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава! БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако,Тано,Цоло,Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а на поцинкования тезгях впиянчен барчан разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по г*за Ваня касиерката, а после важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носян малки пакетчета със списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре.Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите не се носеха скришом по Коледа. Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха, докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите момчета "почистват", все такива мили картинки трябва да забравим . А др.Др.Др. има да си дръдори до откат.

Изнесените секретни данни са част от неизнесените секретни данни. Тези трохички се подхвърлят, за да се отпрати в миналото причината за днешната катастрофа. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 110 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.
Но разбира се, веднага във форума ще се появят прихлебниците на комунистическата чума-ченгетата,обрали до шушка страната ни и плачещи с крокодилски сълзи за социализма.Проблемът на последните застаряващи ченгета е не толкова колко те лично са завлекли или колко лично са пречукали. Проблемът е в липсата на пълната им индулгенция. Ти ще ги видиш по обед да поркат по кафетата на Паренсов, Любен Каравелов и Венелин, вече в пенсионна възраст, но се държат още, с къси прически- имитират активна готовност, ала с отпуснати месести лица. Дори демонстрират нещо като човещина зад чашката, от време на време казват някоя поверителна лакърдия с трийсетгодишна давност. Мъка им е нещо на другарите, щото зад мерзавщината и безпрекословното изпълняване на кагебистките постулати, нейде нещо е трепвало дълбоко в изтърбушените им души. За собствения им бизнес и пари не питай, веднага ще се маскират на сфинксове, може и да те изгледат с характерното си зверско изражение. Веднъж през октомври на плажа в Созопол се заприказвах с един дядка, благодушен, рисуваше си самодейна картина, попита ме какво мисля, аз го поощрих и полека-лека стана дума за професията му. Оказа се дърт генерал от ДС. Питах го за Сталин и избиването на милиони руснаци в края на 20-те, изведнъж лицето му освирепя и той изригна: "Как няма да ги избие, това са ВРАГОВЕ!" Нататък разговорът се промени, добавих нещо да не блъска толкова бяла в охрите, излъгахме се ,че ще се видим по кръчмите някоя вечер и си отминах. И тези приятели си спомнят всичко, знаят какво точно е ставало през годините на режима. . Недругарски беше нещо режимът на другарите.

Квартално кафене в панелно гето, 1990-та, мирише на пепелници, машината за кафе още не е загряла, в мрачното утро сервитьорката обръща покривките на масите, прави го естетика и за чистота, барманът нещо човърка по чашите, а един късо остриган таен милиционер, с патлак, подаващ се под якето, му казва доверително: "Дай момчета, да ги хварлим в борбата". По онова време във всяка кръчма още имаше куки, подслушващи настроенията, наглеждащи контингента. "Момчетата" за "борбата" бяха недозатворени катилчета с яки вратове, по правило пресяти от надошлите от селата и криещи се в градовете млади престъпници. Вечер пред Армимекс на Ангел Кънчев побелял симпатяга с подпухнали очи дърдореше нещо по уокитокито и от входа товареха сандъчета с омазнена хартия в джипа отпред. Създаваше се основата на мутренската машина, чиято цел беше да заварди пътя на Лукановите милиарди от възможна конкуренция. Нямаше това онова в тази борба, куршумите и взривовете, запалванията, пребиването до смърт, рекета, бомбите в асансьора още са на ход пред самодейните глупаци, решили да стават капиталисти соло перке. Ювелирните охранители на "охранителите" от МВР току застрелваха по некой непричьом милиционер в тънките акции, взривяваха по некой и друг камион с войничета, а другари като другаря Др. ни говорят за бидонвили на пичка си майчина. Но да се върнем към "момчетата" . През 1989-та можеше да видиш една особена порода младежи от Интерхотела в Будапеща, през Вацлавски намести в Прага, през Братислава и Краков до Магурата на Витоше, издокарани с черни кожени якета с черно поло на голо около якия бичи врат, с черни торбести панталони, черни мокасини и бели чорапи. Питал съм се ,бе защо с черни чорапи точно, мисля ,че това е било нещо като униформен знак, че са "наши момчета". Можеше да ги срещнеш с "кукли" в ръка до чейнджа пред музея Чарторицки в Краков, пред спирката до катедралата на Намести Миру, можеше да ги видиш на гарата в Дрезден. Навсякъде правилни другари в шлифери четяха задълбочено вестник наоколо, седяха в таксита и току прибираха хилядарките на ужилените, мечтаещи да си купят валута за емиграция. По-късно "момчетата" баха обучени да отварят безшумно апартаментите и да зареждат със стока "правилните " оказиони в Габрово и Русе , да речем, със стока от Кюстендил и Пловдив. Стоката се прекарваше мълниеносно, а в МВР дебели служители с ланци под яката на униформената риза отегчено диреха отпечатъци по таваните и над бюфета в дома на ограбените. Имаше и стаи със "заловена " стока, викат завалията, отварят му я и той вижда камара боклуци втора употреба, питат го: "Виждате ли си откраднатото" и после затварят стаята. Друг път отварят пандиза и пускат на свобода некое животно със задача, животното свършва задачата, а после му дават пет месеца отпуск в Испания. Ама там животното пак е на отчет пред "другар", само да не върши поставената задача и айде у фризера. През осемдесет и осма се появеха пъвите крадени коли. По това време в Братислава и Виена имаше хиляди оставени на пътя новички Лади, Вартбурзи, Волги, покрити с листа и паднали гуми. Оттам беше пътя на немците и турците, бягащи от социалистическия ад.През Калотина на ден идваха по двеста коли с русенска, хасковска или с немска регистрация, препродаваха се на турци мълниеносно, а на другата сутрин тръгваха обратно през калотина за Чехословакия, щото там границата с Австрия беше отворена. По-късно "момчетата" почаха да отварят и Опели, нататък е ясно. Горубляне и до днес е пълно с паркинги на "момчета", иди питай като как стана тяхното забогатяване и ще се овъглиш в запалена таратайка. За бухалките и тротила е друга тема..

Когато престарелите утихнали хора тътрят в предпоследни разходки краката си в днешния шум, ревящи коли и мръсен въздух, когато се качват в трамвая на Женския пазар, бързащи по инстинкт да седнат, а седнат ли, бъбрят си - трамваят е често тяхното единствено място за контакт, ти ги гледаш и се питаш: какви съдби са протекли зад сбръчканите лица. Това са те - преживелите в единствения си живот злощастната участ да се родят тук и да изживеят заедно цели шестдесет години в една от най-мрачните дупки в човешката история, в клоаката на комунистическия строй. Докато на Трокадеро техните връстници са се возели на скутери и са бързали да забравят ужасите на нациската окупация, слушайки джаз през дима на американските цигари; докато новото френско кино и литература са напирали в цветущата атмосфера на мира и красотата на живота, тук в последните магазини са привършвали хубавите платове, обувките със скърцащи подметки са изчезвали постепенно, а нощем камионите са откарвали от хубавите домове ужасените собственици към кланицата на лагерите и са настанявали на тяхно място брадясали зверове с каскети, убийци , препасани с червени ленти над лактите. Често в немия ужас на 45-та сталинистките продажници са трошели главите на жертвите си с кирки, а общите гробове се издигали като гигантски къртичини. Достатъчно било някакъв превъртял садист да посочи някого и да изкрещи: "Дръжте врага" и всички веднага са гледали да се вредят на първа линия в линча, за да не последват в дупката смазаната глава на нещастника. Произволът на първите пет месеца и до днес не е изследван, цялото общество мълчи грозно, защото всеки косвено се е съгласявал и със страха и мълчанието си, с наведената глава е косвен съучастник. Всички българи под ботуша на съветските окупатори са били принудени да сведат глави пред новите господари - комунистите. Те само това и чакали. Нашите комунисти, другарки и другари, са най-гадната порода изверги, появявали се някога тъдява. Кръволоци, крадци, садисти, лицемери, покварени лъжци, те никога не са имали друга цел освен да заживеят по-добре, много по-добре и са виждали единственото възможно средство за това в убийството на "народния враг", конфискуването на имотите му, както и в заробването на сънародниците си в клетката на комунистическата утопия , експлоятирайки ги зверски в името на своето собствено господство. Разрушаването на нормалния свят, късането на пъпната връв на живота било нещо като главна цел в тяхната идеология. Те извратено карали хората да скандират пред гроба на зачеркнатата си свобода колко щастливи щели да бъдат някога при комунизма. Нямало голям избор, а повод за нови убийства било дори и по-тихото скандиране на комунистическите лозунги.

Това общество на нашите сънародници било заченато в греха на братоубийството, лъжата, страха и обеличаването на последните остатъци от човещина. Настъпил сатанински кървав мрак. Хората просто изгубили сетивата си. Те виждали щастие в това да копат с кирки камънаците край бригадирските колички и предано получавайки мизерните дажби на купонните времена да работят като луди в името на партийния произвол. Но това не било достатъчно за новите господари, докато по бреговете на западните страни хората танцували по дансингите вечер, докато щастливите младежи и девойки бързали с целувки да наваксат пропуснатите мигове на живота си през войната, тук се провеждали събрания, нарочвали се вътрешни врагове и шпиони, сурови мутри с карабини обикаляли във вечерния час кварталите, а само някоя загубила разсъдъка си девойка да имала глупостта да си сложи червило, веднага я пращали в каменоломната, където слез няколко изнасилвания угасвала с кървища по тялото си . Налудничавата саморазправа се прехвърлила в университетите, врагове се търсели дори в семействата. Нататък историята продължава с дневника на комунистическата проказа. Тя продължава и до днес. Вижте Гоце, вижте диктата на екскомунистическата каста, синчетата, дъщерите, вижте номенклатурата, продължаваща в неистовата си алчност да лочи, вижте ДС-апаратчиците, промъкнали се навсякъде и контролиращи всичко тук от гнездата на птиците до урните на умрелите и ще се отвратите от зловещия конструкт на уродливата метаморфоза на другарите. Те продължават да се наричат помежду си другари. Аз бих заменил тази негодна заради тях дума "другари" със "съучастници". През целия период те си бяха и са си до днес просто разбойници. Нагли престъпници, кретени, садисти, а съучастничеството като знак за преданост е главната им отличителна черта. Няма морал, няма чест, няма човек, има само ПАРТИЯТА, стръвното забогатяване и плячкосване, тъпченето по главата на жертвите. Целият днешен преход е огледално повторение на предишните изстъпления, а героите на зловещия калейдоскоп са точно същите другари. Точно те откраднаха двайсет и пет милиарда долара, раздадоха си ги, хвърлиха народа си в мизерията на изплащането, разделиха си държавното имущество, заграбиха имоти, курорти, банкови средства, пенсионни фондове, затриха с хиперинфлацията спестяванията на хората, омерзиха надеждите на хората за освобождаване от комунистическия гнет. И всичко това безнаказано ,другарки и другари. Няма провидение за българския пъкъл. Няма косъм паднал от главата на поне един от тях. Не. Нещо повече надигат глави в неокомунистически реваншизъм и искат да се кланяме отново на идолите им. На същите идоли, които обявяваха религията за опиум на народа, а предателството на ближния и убийството класовия враг като висша ценност на социалистическия човек. Хората, преживели ужаса , сами ще се самозаровят, там в самотата на ковчега ще направят своята екзистенциална последна трагична крачка към нищото, урните ще побирет червения прах. А Трокадеро, ами там младите продължават да се целуват, те дори не знаят какво точно е това комунизма. Фамилиите от ЦК, Иван Славковци, Гоце, Р.Овч и компанията бригадири-генерали знаят. И още ни управляват.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Напоследък във виртуалното интернет пространство, а и извън него недопустимо се разнася отровното зловоние на хрантутниците на русофило-комунистическата прослойка на обществото които като болестотворни бацили активно се опитват да рушат съзидателното, прогресивното, демократичното, независимо че самите те най-нагло избутвайки другите се възползват от благата му максимално. Връх на демагогията, популизма, лицемерието е да си избрал за себе си или за децата си образование, работа и живот в богатите, развити и демократични държави в ЕС, в САЩ, Канада или където и да е на Запад, но въпреки това да плюеш злобно по тях и да възвеличаваш техния уродлив и отблъскващ антипод - Русия, Евразийския съюз, комунизма. Безброй са българите – русофили и комуняги, неморално облагодетелствали се с привилегии по времето на социализма, благодарение на които бяха приемани безпроблемно във ВУЗ, ползвайки предимство (несправедливо отнемайки местата на хиляди други с по-висок успех), защото бяха деца или близки роднини на активни борци (тоест бивши партизани, ятаци и нелегални – разбирай: терористи, атентатори и убийци), комунистически функционери и номенклатурчици. Те бяха некадърните и бездарни креатури (но апологети на комунизма и на руското), безпрепятствено назначавани по гореспоменатия начин на най-привлекателните, желани, ръководни и добре платени длъжности и места, които бяха недостъпни и категорично блокирани за кандидати без членство в комунистическата партия и без неизменното ходатайство от близки роднини – влиятелни комунисти. След демократичните промени в България, въпреки принадлежността си към комунистическото и руското, тези българи, децата и внуците им подозрително често избират да получат образование, работа и живот в цивилизования Запад. Но тъй като са възпитани с демагогия и враждебност към този перфектно уреден западен свят те злостно сеят омраза, провокации и дезинформация за него, целящи анатемосването и демонизирането му, като в същото време щедро и лицемерно сипят хвалби, празнословия и суперлативи, тотално не отговарящи на истината за Изтока. Логичните въпроси към такива «хора» са: Какво тогава търсят на Запад щом величаят Изтока, защо ги привлича западния LIFE след като пропагандират шумно руския ЖИЗНЬ, защо си купуват съвършените европейски автомобили, а не руските допотопни таралясници, защо се обзавеждат с електроника, техника, битови уреди, козметика все от Запада, а не с такива сдЯлани в Русия или нейде из първобитните коптори в Евразийския съюз??? Ако бяха принципни и де факто лоялни на втълпената им соц-идеология, те щяха да емигрират, живеят, почиват, работят и учат в Русия и Евразия, а не в ЕС, САЩ и изобщо на Запад. Ако предпочитаха руското щяха да карат Москвичи и Лади, нямаше да носят дънки, да пият уиски, да ядат швейцарски шоколади и да си подаряват френски парфюми. Каквото и да ви отговорят на тези въпроси ще е демагогия. И веднага ще ви засипят с хули, лъжи и помия – това им е органически присъщо, поради което неминуемо ще ги усетите какви са без дори да ги познавате лично – долнопробни мерзавци напълно лишени от съвест и морал.

Които са живяли в България през злокобното време на тотална робска зависимост от Империята на Злото - СССР до преди четвърт век, със сигурност помнят прословутата абревиатура на най-заслужилите комуняги – АБПФК, а именно Активни Борци Против Фашизма и Капитализма, тоест бивши партизани, ятаци, нелегални – разбирай: терористи, атентатори и убийци, най-долната и невежа измет от дегенерати, активно съдействали за разграбването на националните ни богатства от руснаците, а също за потъпкването и унищожаването на националните ни светини и реликви, за да бъде заличена историческата памет на народа с цел налагането на пълна съветизация на България. Проруската комунистическа власт по времето на соцрежима в България толерира по всички възможни начини тези престъпници и отрепки като ги удостои с неограничени привилегии и предимства. Благодарение на тях те получиха даром, без усилия и способности желаното образование и работно място, безпрепятствено бяха издигани като креатури в кариерата си, отредиха им максимално високи заплати, специални пенсии и други доходи. Чрез своите привилегии и предимства те пък уредиха децата и внуците си с всичко което бе абсолютно недостижимо за хората от народа не членуващи в БКП и лишени от решаващото ходатайство на близки роднини – влиятелни комуняги или предани слуги на руснаците. По този начин децата и внуците на АБПФК и на комунистическата номеклатура получиха даром и без усилия наследените от родителите си блага и придобивки, натрупани несправедливо чрез привилегии и предимства и започнаха кариерата си директно на ръководни и синекурни позиции с всички екстри на властимеющите. В сегашно време цялото това идеологически фанатизирано котило според социологически проучвания по време на избори съставлява повече от 80 % от членската маса на депутатите от левите (комунистическо-русофилски) парламентарно представени партии. Бранейки така придобитите си материални и властови интереси, те са най-гласовитите, най-наглите, най-провокативните, най-скандалните «политици», борещи се ожесточено с всички позволени и непозволени средства срещу демократичните сили, само за да запазят статуквото си, за да пречат всячески на развитието на България по евро-атлантическия й път, за да се опитат да я върнат в онова мрачно тоталитарно и купонно време на изолация и робска зависимост от руснаците, през което техните родители безнаказано са колели, бесели, безчинствали, мародерствали и мамили най-безогледно хората от народа. От 2000 година най-после и в България комунистическият режим и партия са признати със закон за престъпни. Хората никога няма да забравят злодеянията на комунистите и русофилите в България, никога няма да им простят националното предателство и терора! Същото важи с пълна сила и за наследниците им облагодетелствали се всячески чрез привилегиите, предимствата и «връзките» на престъпните си родители и роднини.

Сподели този коментар


Линк към коментара

- Дайте агнета!
- Ааа, нямаме. Но ще дадем съвет.
- Не щем съвет, агнета дайте.
- Ааа, ние сме Страна на Съветите, а не на агнетата.

Станахме Съветска република България, със следните съвети:
Висш експертен екологичен съвет
Висш консултативен съвет по водите (в процес на актуализация)
Висш съвет по фармация
Енергиен борд
Консултативен съвет за насърчаване на малките и средните предприятия
Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море (в процес на актуализация)
Консултативен съвет за подмомагане на Министерския съвет при формиране на държавната политика в областта на защита при бедствия
Консултативен съвет за сътрудничество по въпросите на частната охранителна дейност
Консултативен съвет по въпросите на военноинвалидите и военнопострадалите
Консултативна комисия по генномодифицирани организми
Консултативно-експертен съвет за лечебни растения
Координационен съвет за изпълнение и мониторинг на Националния план за изпълнение на Европейската гаранция за младежта 2014-2020 г.
Ловен съвет
Междуведомствен съвет по въпросите на граничния контрол
Междуведомствен съвет по експортно застраховане
Междуведомствен съвет по отбранителна индустрия и сигурност на доставките към Министерския съвет
Междуведомствен съвет по участието на Република България в НАТО и ОПСО на ЕС
Междуведомствен съвет по чл. 383 от Закона за съдебната власт
Националния икономически съвет
Национален архивен съвет
Национален консултативен съвет за редки болести
Национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
Национален статистически съвет
Национален съвет за закрила на детето
Национален съвет за защита на потребителите
Национален съвет за инспектиране на труда
Национален съвет за интеграция на хората с увреждания
Национален съвет за кино
Национален съвет за кредитиране на студентите и докторантите
Национален съвет за насърчаване на заетостта
Национален съвет за наука и иновации
Национален съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления
Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционни въпроси
Национален съвет за тристранно сътрудничество
Национален съвет по библиотечно дело
Национален съвет по биологичното разнообразие
Национален съвет по въпросите на социалното включване
Национален съвет по горите
Национален съвет по демографска политика
Национален съвет по иновации
Национален съвет по медицинска експертиза
Национален съвет по метрология
Национален съвет по наркотичните вещества
Национален съвет по превенция на синдрома на придобитата имунна недостатъчност, туберкулоза и сексуално предавани инфекции
Национален съвет по равнопоставеността на жените и мъжете
Национален съвет по трудова миграция
Национален съвет по туризъм
Национален съвет по условията на труд
Национален съвет по читалищно дело
Съвет за административната реформа
Съвет за електронно управление
Съвет за защита на интелектуалната собственост
Съвет за координация в борбата с правонарушенията, засягащи финансовите интереси на Eвропейския съюз
Съвет за координация и обмен на информация между органите, осъществяващи контрол на пазара на стоки
Съвет за координация при управлението на средствата от Европейския съюз
Съвет за развитие
Съвет по геодезия, картография и кадастър
Съвет по гражданството (в процес на актуализация)
Съвет по децентрализация на държавното управление
Съвет по европейска комуникация
Съвет по европейските въпроси
Съвет по международни осиновявания (в процес на актуализация)
Съвет по националния радиочестотен спектър
Съвет по отбрана
Съвет по сигурността
Съвет „Международно сътрудничество за развитие и регионално сътрудничество"

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход