• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14900

Ерудираният инспектор

rosi45

236 прегледа

Инспекторът, за когото става дума, приличаше на създадения от британеца сър Артър Конан Дойл всеизвестен Шерлок Холмс- висок, слаб, аскетичен, загадъчен...Но не свиреше на цигулка като него, а пелерините отдавна не бяха на мода. Приличаше и на великия Еркюл Поаро по своята педантичност по отношение на външността си и заобикалящата го среда, но нямаше характерната яйцевидна форма на главата и екстравагантните му мустаци, нито гастрономическите му способности. Но определено приличаше и на двамата по това, че работеше със своите сиви клетчици, намиращи се в мозъка.

Инспекторът не се интересуваше от безкрайните реформи за модернизация; дали ще е дознател/ разследващ полицай/ или от криминалната полиция, занимаваща се с оперативна дейност; дали ще е към полицията или съдебната система; нароилите се нови служби с дълги абревиатури...боже, същинска джунгла, а и тези показни акции с помпозни имена...

Той погледна часовника си. В момента течеше една такава акция. В страната бе влязъл известен на полицията немски прекупвач на антики. Това говореше, че нещо се готви, че има налице антикварни предмети, готови да тръгнат към ценителите по добре изплетена мрежа от канали, обхващащи много страни.

Инспекторът не ходеше на "терен", което бе трън в очите на колегите му. Стоеше в кабинета си, който приличаше повече на библиотека и чакаше... Бюрото му беше отрупано както винаги с книги. Той бе страстен читател, което му бе докарало тези очила с дебели стъкла поради големия диоптър. Обикновено четеше по няколко книги едновременно. Познанията му бяха енциклопедични.

Най-после настъпи раздвижване в участъка. Явно имаше арестуван. В кабинета му влезе един униформен полицай и остави на бюрото му дървена кутия с обков. Обясни, че това са иззели при ареста- две икони от 18 век. Инспекторът отвори кутията с любопитство и оживление. Имаше храна за мозъка, придоби съсредоточен вид.

Взе едната икона от постланата с кадифе дървена кутия и много внимателно я заоглежда. Спазени бяха каноните, имаше я онази безплътност и обратната перспектива... Първото впечатление бе за добре свършена реставраторска работа. Но твърде добре... по лицата на светците малките повреди личаха по едва забележими, по-тънки от косъм линийки, които ги открояваха от останалата част. Той знаеше, че реставраторът няма право да допълва липсващия малък фрагмент, оставя го така, не се меси в авторската работа. Това беше първата мисъл, която го накара да се съмнява, че това са икони от 18 век. Обърна ги, за да види гърба- твърде гладък, почти като полиран- при древните дъската се е приготвяла чрез дялане.... Светъл, а трябваше да е тъмнокафяв, дори черен от веществата, с които са обработвали дъската срещу вредители по онова време, а този е обработен с маслена боя. Само кипарисът не се обработва, но той не е разпространен по нашите ширини и е скъп. Нямаше и цилиндричен кошак/летвичка за укрепване и фиксация на дъската/, характерен за 18 век. Умела имитация на реставрация, а всъщност- икони от наши дни.

Инспекторът извика полицая и нареди да доведат арестувания.

-Разписах ви пропуска. Свободен сте. Ето ви и иконите, разпишете се, че сте си ги получили обратно. Свалете му белезниците.

Арестуваният гледаше невярващо, че така лесно се е отървал.

Полицаят гледаше озадачено...




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход