• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14900

Миниатюра

rosi45

253 прегледа

Тя беше малка, срамежлива, все се криеше зад нещо, но така очарователна... Макар че не се смяташе за красавица, защото още нямаше оня блестящ тен, който имаха по-големите, нито тяхната заобленост... а и тези пъпчици... Радваше се на топлите слънчеви лъчи, заобиколена от дружките си и мечтаеше да стане голяма. Тогава ще дойде нежният принц, ще я погали и ще я вземе със себе си в далечни земи, където ще бъдат толкова щастливи!

Изведнъж земята затрепери. Какво ли беше това? Тя стоеше на мястото си неподвижно, като гледаше да се скрие зад другите. Наблизо се спряха черни ботуши. Тя се скова от страх. Два дебели пръста посегнаха към нея. "Не ме вземай, моля те, аз съм още малка...". Но грубите пръсти я опипаха, помирисаха и я метнаха в страшна, тъмна паст - устата на дърваря... Това беше краят на една малка, червена, горска ягодка.




0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход