Премини към съдържанието
  • публикации
    36
  • коментари
    16
  • прегледи
    16310

Миниатюра


rosi45

530 прегледа

 Сподели

Тя беше малка, срамежлива, все се криеше зад нещо, но така очарователна... Макар че не се смяташе за красавица, защото още нямаше оня блестящ тен, който имаха по-големите, нито тяхната заобленост... а и тези пъпчици... Радваше се на топлите слънчеви лъчи, заобиколена от дружките си и мечтаеше да стане голяма. Тогава ще дойде нежният принц, ще я погали и ще я вземе със себе си в далечни земи, където ще бъдат толкова щастливи!

Изведнъж земята затрепери. Какво ли беше това? Тя стоеше на мястото си неподвижно, като гледаше да се скрие зад другите. Наблизо се спряха черни ботуши. Тя се скова от страх. Два дебели пръста посегнаха към нея. "Не ме вземай, моля те, аз съм още малка...". Но грубите пръсти я опипаха, помирисаха и я метнаха в страшна, тъмна паст - устата на дърваря... Това беше краят на една малка, червена, горска ягодка.

 Сподели

0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Публикацията ви съдържа термини, които не допускаме! Моля, редактирайте съдържанието си и премахнете подчертаните думи по-долу. Ако замените букви от думата със звездички или друго, за да заобиколите това предупреждение, профилът ви ще бъде блокиран и наказан!
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...