Премини към съдържанието
  • публикации
    36
  • коментари
    16
  • прегледи
    15153

Мечо Пух и куклата Барби /фейлетон/

rosi45

489 прегледа

На пръв поглед, този млад мъж създаваше асоциация за Мечо Пух. Но който го познаваше, знаеше, че повече му приляга- човек с голям умствен багаж, широка обща култура, завидно IQ и други подобни клишета.

И как не! Откакто се бе научил да чете на 5 годинки, все беше заровен в книгите. На първия учебен ден произнесе слово от името на първокласниците. Скоро му излезе прякора "професора". И имаше защо. Така си израстна, с книгите. Направи бърза и успешна кариера като юрист.

Разбира се, и той имаше периоди, когато хормоните яко го блъскаха, но умееше да се владее. И, разбира се, този Мечо Пух не мечтаеше за някоя мецанка, а за стройно и изящно създание. Може би си мислите - кауза пердута, ще си остане ерген!

Нищо подобно! Господ се е погрижил за всичко и най-вече за продължение на рода. Изпречи на пътя му една страхотна жена- куклата Барби от плът и кръв. Беше узрял да падне в мрежите й безпроблемно.

Изобщо не се сети да мисли дали умът й е еквивалентен на физиката, дали ще си допаднат, ще намерят ли общ език, дали обича Моцарт и доколко знае за Айнщайн и теорията му! След три месеца, в които той живееше като в мъгла, сключиха брак.

Мъглата леко се вдигна, когато сутрин, приготвяйки се за работа, потърси изпрана и изгладена риза да го чака на закачалка. Вместо това чу:

- Мило, направи ми кафе-еспресо, Лаваца. Налей го в онези страхотни чашки, подарък за сватбата ни.

Кафе ли?! Той пиеше това, приготвено от майка му, без да разбира нищо от марки, вкусови качества, приготвяне и му беше все едно в какви чашки го пие. Но си каза:"Младоженци сме, ще я поглезя." Само дето глезенето набра такава инерция, че се чудеше с кое по-напред да свиква. Устрои романтична вечер. Постара се много, да бъде като по филмите. Когато избираше музиката, каза:

- Обичаш ли Вивалди?

- Вив... кой? А-а-а, сетих се, Вивиан... ох, как й беше другото име, много сложно , онази смахната бабка дизайнерка, дето живее с 30 години по-млад мъж, представи си. Аз обичам оня с високите яки, ръкавиците и ветрилото. А, и Валентино!

"Вивиан Уестууд и Карл Лагерфелд, добре че Валентино няма второ сложно име"- помисли си той. Нейният кръгозор се простираше до фешън канала.

Опитите му да проведе смислен разговор, неизвестно как, винаги стигаха до:

. Мило, Мимето си е купила кожено палто, /или обувки за хиляза лева, или пръстен от бяло злато с диамант- е, малък , но пък истински, или.../ много изгодно,и аз искам!

Опитите му да я накара да свърши нещо вкъщи, свършваха с:

- Мило-о-о, тази скапана прахосмукачка ми скъса най-хубавия чорапогащник. Няма вече да я пипна.

Или:

- Ама как да готвя бе мило ?! Цял ден ходихме с Мимето насам-натам, болят ме краката. Чакай да ти разкажа...

Веднъж той спомена, че чете книга, която много го е впечатлила- "Подсъзнанието може всичко".

- Сериозно?! Всичко?! Боже колко работи искам да му поръчам. Къде е то?

- Скъпа, това не е златната рибка...

- А-а-а, това вече съм го чела- изпълнява желания, ама само три!

Веднъж тя изяви желание да я заведе в чужбина, да види и тя Европата. Заведе я. В Мадрид осигури места в един много известен ресторант, в програмата имаше прочути изпълнители на фламЕНКО.

На другата сутрин я чу да чурулика на приятелката си:

- Гледахме...ъ-ъ-ъ, фламИНГО. Нищо особено,голямо тропане падна, но ресторантът беше супер.

Това го съкруши окончателно. Но природата /или дядо Господ/ си беше свършила работата- наследникът беше на път.



1 Коментар


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.