• публикации
    35
  • коментари
    16
  • прегледи
    14901

Притча и още нещо

rosi45

284 прегледа

Ще започна с един разказ, който ще перифразирам. Той първоначално е бил преведен от арабски. Авторът му така и си остава неизвестен, но пък се е превърнал в притча.

Имало в Багдад един търговец. Той изпратил слугата си на пазар. Скоро последният се върнал разтреперан и казал, че на пазара видял смъртта, с косата, и тя му се заканила... Поискал слугата кон от господаря си- да отиде в Самара, за да избегне съдбата си. Получил кон и потеглил, а търговецат отишъл на пазара. Там, сред множоството, зърнал онази с косата и я попитал: "Защо си се заканила на слугата ми?". Тя отвърнала: "Просто трепнах от изненада... бях смаяна, че го виждам в Багдад, а довечера имам среща с него в Самара!"

Притчата е недвусмислена! Не кон, а ракета да вземем, дори на другия край на света да избягаме, неизбежно ще се случи това, което съдбата е предначертала. Ето няколко примера от личния ми живот и хората, присъствали в него.

Моята майка обичаше да отива на работа с колело /става дума за 60-те години/. Един ден, неизвестно защо , решила да отиде на работа с автобуса. Той преминавал през жепепрелез.Там е бил блъснат и пометен от идващ влак. Да търсим причините в това, че не е спрял, или че бариерата не е била спусната или... фактът си е факт. Трябвало е да се случи- както за нея, така и за всички присъстващи в автобуса. Слава Богу, тя оцеля и живя още дълго. При това, дори ранена и окървавена, е помагала на другите /беше медицински работник/.

Мой приятел работеше на драгата /дълбачката/ в морето, беше шеф. Един зимен, студен, ветровит ден решил за разпусне хората си по-рано/трябвало да са на работа до 17 часа/. В 16 часа, от бурния вятър, се преобръща понтонния мост наблизо и... загинаха много хора /аз лично видях цял камион с трупове пред съдебна медицина/. Моят приятел първоначално се зарадвал, че са си тръгнали по-рано и са избегнали тази участ. Но! Той не знаел, че всъщност смъртта му вече е била предопределена. Дълбачката е била най-близкият плавателен съд и ако не бяха си тръгнали по-рано, можеха да помогнат на много хора да оцелеят. Съвестта на моят приятел /а той имаше такава/ го разяждаше бавно, чувстваше се виновен... почина мъчително след една година от рак.

Моите примери не са само страховити! Има и такива, които са приятни, но отново доказват, че нищо не е случайно в този живот... Преди години, на курорт, се запознах с една жена. Забележете- тя не беше медицински работник /беше приятелка на една медицинска сестра/, а почивната станция беше на Медицинския университет. Тоес, тя не би трябвало да е там, но беше! След връщането поддържахме приятелството си . След цели 8 години, й споменах,че търся да купя апартамент в определен квартал и тя ме изненада, че продава такъв . Веднага го видяхме и се оказа, че е точно това, което търся /а преди това цял месец брокерите ми показваха апартаменти, но нищо не ме устройваше/.

Това запознанство не е било случайно, убедена съм в това! И това не е единственият случай, в който, когато имам нужда от нещо, се появява точният човек някак си в живота ми, за което мога само да благодаря на съдбата! Помислете върху живота си и съм сигурна, че и в него ще намерите такива странни закономерности...


1 човек харесва това


0 Коментара


Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход