...

Човек живее дните си от болките.Много често чрез болката стигаме до истини,които до този момент не сме приемали.Само ние и нашата съвест едни срещу други. Да простим и да забравим обиди ,подценяване и думи казани накриво,понякога се случва да си платиш,ако имаш съвест или този ,нанесъл обида ,карал те да се чувстваш малоценен,не изтрива сълзите ти ,а се опитва да те накара да се чувстваш виновен за неговата вина-колко удобно нали?

Тези хора са странни ,вършейки тази психологическа атака ,не се замислят за вредите.Отговорите на важните въпроси се разпръскват във времето и само страничен наблюдател би уловил истината.И не се замисля какво ти е- страшно ли ти е,неспокойно или ще се гмурнеш в безразличието. Истината чака своя ред ,може би в момента ,когато няма вече кой да я чуе,защото времето и пътищата ни се разминават а дали всеки го осъзнава?

"Животът обаче изисква да живеем с последствията от нашите избори.” (Ричард Бах)