Не ме питай защо плача,
гледам в огледалото
празните си ръце
,не ме питай за тъгата в очите ми
за несподелените мигове ,
за неизживения ми живот.
Отново пропуснах изгрева,
отново забравих какво
ме задържа времето с теб.
Когато погледна виждам само теб,
когато се замисля,ти си в мислите ми,
искам да съм вятъра ,който те гали,
да съм слънчевия лъч ,
който първи те вижда,
да съм нежното цвете
чиито аромат усещаш,
ако видя погледи вперени в теб,
като розов храст около теб ще се увия,
ще те упоявам с нежно ухание ,
с бодлите ще прогонвам натрапници,
защото за любовта няма прегради ,
нито болка нито смърт ни разделят.
Ти си в мен в сърцето ми,
очите ти са се запечатали
в него ,от розовия храст
ще разцъфти любовта ни...
Препоръчани коментари