Остави

Остави го да тръгне,

да отиде,където поиска,

но и там няма щастие да види,

ти изтрий от лицето сълзите.

Те ще падат,ще мокрят земята

и цвете красиво ще цъфне,

като спомен за нещо отминало,

като надежда за нова любов.

Остави го да тръгне,

да се обвие със своята истина,

че живота ни само един е

по химери не трябва да тичаме.

Ще погледнем към цветето жадно,

като скитник вървял без да спира,

ще се усмихнем,ще тръшнем вратата,

че за нас това вече е минало ...