Ние

Оставям да ме водиш,

по своите пътеки,

щом с теб съм ще мога,

да се преборя с всеки.

Натрапват своите истини,

зад думите се крият,

аз искам само истина,

по-силна от живота.

Сплотява и разделя,

нашето съзнание,

кои сме не можем,

дори да си представим.

Явяваш се и в мрака,

пътека ми проправяш,

за мен си ти единствен,

за другите си някой.

Така ще преминаваме,

като сенки през живота,

не ще да се изгубим,

вселената е наша.

И някъде ще се пресекат

дните ни човешки,

а може там в отвъдното,

да е нашата среща...