Не тъгувай

Коси, като старо злато,

рамене ,изваяни от скулнтор,

очи, събрали синевата,

ръце създадени да галят.

Защо,приятелю,любими,

претвори ме на платното,

а,своята любов постави,

вместо подпис-там отдолу.

В душата ми надникна ти,

докосна струна във сърцето,

засвири тя ,но подари,

приятелство навеки...