Неизживени вечерни копнежи,
покрити със звезден прах
лунни пътеки занемели
пред моята свята любов.
Наскърбено сърце в тъмнината
настройва струните на душата
и акорди се вплитат от слънчеви изгреви
залези ,спомени ,смях и рози уханни...
Музиката ражда въздишка,
въздишката ражда сълза
носи полъх на тиха тъга...
Небето е красиво и тъжно,
проблясват ярки звезди,
в душата надежда проблясва
и притихва плахо в нощта...
Препоръчани коментари