Вълшебство

Гледах луната през сълзи

търсейки те в нейната магия,

отразяваше се в реката

до която стояхме с теб,

но защо ли погледа ми

бе вперен в луната и звездите

за кого бяха тези сълзи

за теб ,за мен ,за нас...

Искахме да сме заедно до края ,

искахме любов като в приказките,

огнени чувства ,безметежен зов,

неприкрита ,топла нежност.

Протегна ръка ,докосна ме плахо

и огъня лумна във мен,

толкова чувства спотаени дълбоко,

изригнаха като вулкан,

нежна целувка като докосване на цвете,

полъх на вятър,на копнеж и тъга.

Остави ни Любов този миг на вълшебство,

да го скрием от погледи хорски

и ти луна зад облак се скрий .

Не знам обичала ли съм до сега

безумие ли чувствата родиха?

А буря е в душата ми и там

море от чувства се родиха...

Това е любовта ,аз знам ,

едва ли нещо по красиво съществува...