Лунната соната

Засвири Лунната соната,

сърцето ми прободе в мрака,

душата ми възхвала сътвори,

на звуците неземни и красиви.

А ти до мен си знам,

предадох ти аз онзи плам,

който винаги намираме,

който бавно ни събира.

Понесени от музика вълшебна,

стаени притихваме смутено,

докосва тя душите и сърцата,

и носи ни като магия над земята.

Усети ме нали по телепатия,

усетих ,че си до мен в мрака,

и само ние се вълнуваме,

от разстояния,пак ще будуваме.