Премини към съдържанието
  • публикации
    683
  • коментари
    149
  • прегледи
    219267

...

smirena

241 прегледа

Не познаваш човека,отритваш го даже.

Не познаваш и себе си,но пак се приемаш.

Не искаш да страдаш,страдание раздаваш,

и глупости редиш, ред подир ред.

Как се осмелява човек без сърце,

деца да споменава,да ронят сълзи,

никого ти не познаваш,а пишеш си само,

искаш с думи хората да нараняваш.

Остани си там зад зидовете високи,

дано ти прости онзи отгоре,

той не забравя,а само забавя,

в мъките ти душевни да нямаш опора.

Ще скланяш глава под високи дървета,

ще те стопля само лъч от небето.

забравен си вече,отдавна разбираш,

а нужен ли си на някой,дано го откриеш.



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...