...

Не познаваш човека,отритваш го даже.

Не познаваш и себе си,но пак се приемаш.

Не искаш да страдаш,страдание раздаваш,

и глупости редиш, ред подир ред.

Как се осмелява човек без сърце,

деца да споменава,да ронят сълзи,

никого ти не познаваш,а пишеш си само,

искаш с думи хората да нараняваш.

Остани си там зад зидовете високи,

дано ти прости онзи отгоре,

той не забравя,а само забавя,

в мъките ти душевни да нямаш опора.

Ще скланяш глава под високи дървета,

ще те стопля само лъч от небето.

забравен си вече,отдавна разбираш,

а нужен ли си на някой,дано го откриеш.