Премини към съдържанието
  • публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    87757

100 години самота

Lagrima de oro

253 прегледа

Тик-так, обаждаше се стенният часовник, тик-так. Времето тече бързо като цяла вечност. Една минута, един час, всичко е едно и също. За миг токът спира и всичко пак става приказно. Тъмнината, горещината, лекият вятър, светлините по улицата, като улица няма. Мълчанието. За миг пак съм жива. Както преди. Танцувам самичка в мрака. За да си припомня всичко това... за да забравя. От години е така пусто. Но не около мен, а върте в мен. Мисля си, че обичам и сигурно е така. Обичам милион пясъчни образи, които идват с усмивка в моите спомени. Но никой не е достатъчно близко, за да ми каже нещо или да остане. Уморена от танца падам на пода в безсъзнание и забравата засипва косите ми с цват на ръж. Заспивам жаден сън за миналите дни, за бъдещтето, не такова, каквото ще е, а каквото го виждах преди, в онези далечни дни, когато бях още толкова чиста и наивна...Тик-так...



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.