Разказът

(0 мнения)

Проститутката с размазния грим седи разкрачена на стола насред празната стая. Цигарата догаря в ръката й, пепелта пада по скъсания й чорапогащник и като малки искрящи звезди гори бялото и бедро. Устата й, с изядено червено червило е полу-отворена, сякаш шепти беззвучни протяжни думи или е жадна за целувка. Очите й - големи, дълбоки и тъжни са загледани в невидим, несъществуващ предмет на стената. Сълзите й текат, обливат бузите й, спускат се по шията й и облизват гладките й обли гърди, които се виждат под разкъсаното деколте на черния й потник. На земята седят разпръснати пари. Тя се сепва, сякаш се събужда от болезнен унес или сън и поглежда към парите. Бавно посяга към тях, взима ги в ръка. Много са, наистина, може би повече, отколкото беше виждала накуп. За момент отпуска ръце върху бедрата си и банкноти падат по земята, заедно с няколко сълзи, които плуват в черния коловоз от грим, провлачен като с четка на художник от скръбните им сестри, умрели от очите й преди тях. След един кратък миг, кратък като цяла вечност тя ги вдига отново пред очите си и опипом посяга за запалката. Вярно е, с тези пари би могла да живее месец, може би два, но каква е ползата от тях? Запалката щраква, пламъкът блесва и след малко всички банкноти пламтят, обагрени в синьо. Ликовете върху тях се сгърчват и отронват като бляскава сиво-бяла пепел. Тя ги хвърля на земята, където те догарят, сякаш последните стонове на песен или последният дъх на умиращ човек. Какъв е смисълът от тях, щом той не я позна? Нали именно заради него беше дошла тук и беше станала такава? За да може всеки ден да се надява, че може да се срещнат случайно - на гарата, пред катедралата, в автобуса или скрити под някоя козирка в дъжда. Заради него беше продала плътта си на толкова много мъже, за да може да запази душата си чиста и сърцето си отворено само за него. Заради него беше станала това гротескно подобие на момичето от преди години. И точно когато си мислеше, че мечтите и молитвите й се превръщат в реалност, той си плати. В мига, когато влезе в стаята й, сърцето й заби неудържимо, като ритъма на на Пасо Добле, толкова силно, че можеш да танцуваш само като го слушаш. Докато усещаше ласките му, потреперваше както тогава, като девственицата, която той докосваше за първи път. Но за какво беше всичко това, като той не я позна? Какво значение има, че този град винаги е навсякъде около нея, че всяка дума й носи спомен, че очите му я гледат от лицето на всеки непознат, че тя изостави живота си, за да бъде с него, щом той не я позна? Запали нова цигара и пак се загледа в стената. А мъждивата светлина на звездите, която влизаше през малкото прозорче, осветяваше силуета на една проститутка с размазан грим, която плачеше за себе си.

4 Коментара