В кафето на Народната библиотека

                В памет на гениалния български поет и Доктор на философските науки,

                Йордан Ватев, известен на три континента и добър духовен приятел

Слязох в кафето, на същата маса,

даже поседнах на същия стол,

Ватев където събираше с радост

множество гости и учени бол.

Тихо. И рекох така - да попиша,

думите - спомени да подредя,

тук дами дойде послание свише,

тук топли стихове да сътворя.

Между леглото и телефона

Ватев във стаята бавно кръжи.

Ние пък, като обрулени клони,

чакаме напролет да ни освежи.

Пак да си седне на своята маса,

пак да поръча едно питие,

пак да дотичаме всички със радост

и да извикаме:"Ватев дойде".

           Из книгата ми "Моите срещи с Йордан Ватев"„ 2005г., София

          Но не можа. Застоя се, най-близките се пренесохме в дома му да го виждаме и не след дълго си отиде. Светла му памет. Днес щяхме да празнуваме, ако беше жив.