Офис - човеците или безцветните изпълнители
По действителни наблюдения
ЕСЕ
Те са млади, точни, делови и изпълнителни. Те не казват :"Здравейте." или " Добър ден", просто кимват и пристъпват към работа. Няма сърдечност, няма хумор, няма чар.
Свършваме бързо задачата. И си тръгвам. През краткото време на срещата ведро - веселият ми тон среща нескончаемо стъписване - как да реагират.Нямат идея в средата, в която работят.А тя е сухата атмосфера от бизнес - срещите.
Отиваме ли наистина към американизация ?Където дори едно съпружеско писмо, което четох, звучеше като полицейски отчет.
А как ли са офис - човеците у дома?
Вероятно същите.Там продължават работно - паричните теми. Приходните. Разходните. битовите. Покупателните.
Но бога ми, ние сме славяни.А славянинът не върви да се превръща в немец, нито в американец, нито в скандинавец.
Утехата ми е, че има изключения. Президенти на фирми са и поети или четящи книги. Художници и музиканти. Интелигентният духовен бизнесмен е спасителният оазис в деловия свят. Иначе ще се обезцветят мнозина, без да усетят как са попаднали в масовката на посредствеността и на бездуховността.
А българите винаги сме били духовни хора със здрав хумор и в близост до реалността на живота. Тук не включвам просташкия, циничния.
Офис - човеците не се вместват в нашия свят и дано е задълго.
9 февруари 2001г., София
Наградено със журналистическа награда в България и включено в книгата "Американска развръзка", 2001г., София
Препоръчани коментари