Снимки в Кавала

Фотоапаратът ми не спира

да фиксира този древен град,

като фея бяла от ефира

аз попаднах в неговия свят.

Уж животът си тече отруден,

безпаричен или пък богат,

но магия някаква изтича

и ме връща с времето назад.

Хвърлих във морето аз стотинка,

за да мога да се върна тук

като малка, слънчева прашинка

ще си ида и ще дойде друг

и ще седне той на тази пейка,

и ще има ли той моята мечта

да прегърне този град чудесен,

сътворен от бяла красота?

   Автор: "Росица Копукова, " Между земята и космоса", лирика