Принцовите острови

В спокойните вълни под Ферибота,

с ухание на турска търговийка,

там дето Златния им рог просветва,

и панорамата е просто дивна,

достигнах аз до острова, във който

богатството е знатно и голямо,

с един файтон не можеш да обходиш

красивите им къщи за ден само.

Кафе по турски пих във кафенето,

на яхтите красиви се любувах.

Ала , признавам, не е туй морето,

което майте сънища сънуват.

Чуждее ми. Ухае ми на робство,

където българите са слугували.

Да, хубави са Принцовите острови,

но скъпи ми са българските тука.

Февруари 2016г., София

Автор: Росица Копукова