Къде си?

Къде си? Казват в долината на река,

събрала в лоното си самотата,

над теб отрязък от небе, а долу - тя,

пътуваща нататък и нататък....

Разказа ли ти в тиха лятна нощ

как неспокойно изживя живота,

до тук, до днес и даде ли ти мощ

от твоята и своята посока?

Усети ли, макар дори за миг

достойнството на нейното движение?

И беше ли за теб един светлик

това нечакано усамотение?

Ти искаше, но  ме няма там,

под звездния отрязък в долината.

Но нищо лошо, че остана сам

с красивите извивки на реката.

Дали ще те научи нещо тя

за дните , преброени до завръщане?

А аз отделно ще ти подаря

римуваните мисли - тези, същите.

Автор: Росица Копукова

От книгата ми с лирика: "Разполовено време".