Оставането
От smirena
· 974 прегледа
Вечер,последните мигове на деня отлитат и се стапят в тъмнината.Остават мислите ,които се лутат без път търсещи онова ,до което още не са се докоснали,свободата да се реят без да се сблъскват с нечие неодобрение,да бъдат като птиците волни и жадни за тръпката . Онази тръпка ,която ни кара да живеем-любовта и болката,нежността и дързостта,страданието и възторга от малките победи ,които ни правят по-силни.Пътищата ни пресичат нечий живот,понякога остават в него ,но нашето вътрешно Аз ,отново се носи над планини и върхове,спуска се в бездните на нашето търсене -да достигнем до себе си ,до своята същност,а оставането е споделеност и обич.
Препоръчани коментари