Без заглавие
· 864 прегледа
Сигурно така и не умея
с времето и аз да помъдрея,
да престана силно да обичам,
да престана след мечта да тичам.
Да се разделя с една идея,
щом веднъж повярвала съм в нея,
да разчупя същността си цяла,
да размия черното във бяло,
не разбирам - що е да улегна,
сякаш на живота да посегна,
цветовете му да разпилея,
не, така не искам да узрея.
Все пак не успях да се размина
с времето година след година...
И годините ми подариха
шепа помъдрели светли стиха.
Мойте близки тихо да ги сгрява,
но щурецът в мен не остарява,
песента му затова е свята-
преродена идва всяко лято.
Автор: Росица Копукова
Из книга на авторката, възобновено в нова книга от тази година.
-
1
Препоръчани коментари