Премини към съдържанието
  • публикации
    230
  • коментари
    83
  • прегледи
    10302

Без заглавие

Сигурно така и не умея

с времето и аз да помъдрея,

да престана силно да обичам,

да престана след мечта да тичам.

 

Да се разделя с една идея,

щом веднъж повярвала съм в нея,

да разчупя същността си цяла,

да размия черното във бяло,

 

не разбирам - що е да улегна,

сякаш на живота да посегна,

цветовете му да разпилея,

не, така не искам да узрея.

 

Все пак не успях да се размина

с времето година след година...

И годините ми подариха

шепа помъдрели светли стиха.

 

Мойте близки тихо да ги сгрява,

но щурецът в мен не остарява,

песента му затова е свята-

преродена идва всяко лято.

 

Автор: Росица Копукова

Из книга на авторката, възобновено в нова книга от тази година.

  • Харесва ми 1


4 Коментара


Препоръчани коментари


Много ми хареса,за душата няма възраст!  Поздрави!

Сподели този коментар


Линк към коментара

Благодаря за всичките стихове, които сте прочела и харесала. Съобщават ми автоматично. Не очаквах и ми е много приятно.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход
×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.