Премини към съдържанието
  • публикации
    156
  • коментари
    67
  • прегледи
    7460

Без заглавие

Сигурно така и не умея

с времето и аз да помъдрея,

да престана силно да обичам,

да престана след мечта да тичам.

 

Да се разделя с една идея,

щом веднъж повярвала съм в нея,

да разчупя същността си цяла,

да размия черното във бяло,

 

не разбирам - що е да улегна,

сякаш на живота да посегна,

цветовете му да разпилея,

не, така не искам да узрея.

 

Все пак не успях да се размина

с времето година след година...

И годините ми подариха

шепа помъдрели светли стиха.

 

Мойте близки тихо да ги сгрява,

но щурецът в мен не остарява,

песента му затова е свята-

преродена идва всяко лято.

 

Автор: Росица Копукова

Из книга на авторката, възобновено в нова книга от тази година.



4 Коментара


Препоръчани коментари

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.