"Ако дълго съдиш хората,няма да имаш време да ги обичаш." Майка Тереза. До болка знаем, че е вярно.Светът, нашият живот , времето в което живеем е един кратък миг, в който ценно е приятелството и обичта.Онова приятелство, което почуква ненатрапчиво на вратата и носи със себе си доверие и спокойствие, нужно ни, за да продължим напред. Дори да се борим с вятърни мелници,да се лутаме като кораб без компас търсейки,израствайки намираме онази невидима нишка, която ни дава сигурност,истинското приятелство и любовта. Любовта към себе си и към всичко което ни заобикаля Нежно цвете,невинните очи на дете,надеждата в погледа на старец.Нищо в този свят не е вечно. От нас остава доброто което сме направили без да очакваме нищо,усмивката , с която сме дали късче радост на нечия изтерзана душа. Преминаваме, носейки със себе си частица от миналото,онази която ни прави по- силни и добри, защото дълбоко в себе си носим майчината ласка и бащината закрила.. Топлината на жилището, което сме превърнали в дом. Настолната книга,красивата картина и мълчанието на любимия човек, не от отегчение,а от хармонията между две души, разбиращи се без думи. Нашето мълчание е обич...
2 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари