Аз съм път ,а ти си светлината ми в мрака,
аз сълза съм ,а ти си ръката отнела тъгата.
Искаш с теб да вървим по път труден и неясен,
ти любов ли си ,за да гори сърцето ми
тъга ли си .която прогонва съня ми,
ти бездна ли си на толкова чувства
искаш да се хвърля без страх ,да ти вярвам...
Аз съм жена многолика, дори
когато сърцето е свито
усмивка по устните плъзва,
поела съм съм по незнайни пътеки,
прогонила съм безброй страхове
и ако толкова искаш и любиш
в края на пътя очаквай ме
с цвете в ръце!
Препоръчани коментари