ИОАН РАИЧ ЗА БЪЛГАРИТЕ
От tres1
· 1837 прегледа
Йоан Раич (1726–1801 г.) е славно име в сръбската възродителна епоха. Той е най-
ученият сърбин на времето си, пръв богослов и просветител на сръбството и най-
сетне „баща на сръбската история". Неговото капитално дело „История разных славенских народов найпаче Болгар, Хорватов и Сербов", излязло в четири части
през 1794-1795 г., има дълбоко и трайно влияние за сръбското национално превъзпитание..
Първата част на неговата „История", намира отклик и сред българите. Още през 1801 г. родолюбиви български търговци в Австрия подканили Атанасий Нескович да направи от Раичевата история книга за българското минало. Съчинението излязло с иждивението на „Николая Черноевич, купец болгарский", под заглавие „История славенно-болгарског народа из г. Раича историе. В Будиме граде 1801". По-късно, през 1844 г., Петър Сапунов издава тази книга в Букурещ на новобългарски: „Историята на славенно-българският народ. Из историята на г. Райча и пр."
Иоан Раич, тоя славен „сърбин" е бил от български произход! На сръбските историци е свидно да признаят тая истина, затова я заобикалят. Само благородният библиотекар на Патриаршеската библиотека в Карловци, прота Д. Руварац, бележи на едно място в своята биография на Раич следното: „Тежко е, че Раич се е признавал за българин ..., при все че обикновено е минавал за сърбин."
За Раичевото българско потекло са запазени следните данни: Бащата на Раич Радослав (Райо) Янков е роден през 1699 г. във Видин. Райо се преселил в Карловци, Сремско, дето бил известен с прозвището Рае Видинац, т. е. Видинчанин. На 26 годишната си възраст се оженил в Карловци за девойката Мария, от която му се родил син Йован на 11 ноември 1726 год. Райо се поминал на 1743 г., а Мария – на 1763 г. По името на баща си Райо бъдещият историк получил фамилното име Раич.
В родословните бележки, писани с ръката на самия Йоан Раич и обнародвани отчасти в „Гласник", I, стр. 171, четем между другото: „Дом Радослава Jанковича, иначе Рае Видинца ... Отец мой Рая родилен во Видине болгарском в лето 1699. Женился в Карловце летсый 26. 1725 года ..."
Йоан Раич изтъква българския си произход, и то много категорично, в едно свое писмо до митрополит Стратимирович от 1796 г. В това писмо Раич се сърди на цензора на своята история, който неуместно обвинявал автора за някои недостатъци и неправилно употребени думи. По този случай Раич казва: „Моето намерение не е било да излагам живота на всички словенски народи, а само на два или три от тях, които са ми еднокръвни и съседни. Цензорът намира моето съчинение негодно и посочва за пример, че не съм бил употребявал уместно гръцката дума саравари (шалвари), ами съм бил поставил „гащи" вместо „шалвари". Но аз твърде добре зная, какво е шалвари, защото съм ги виждал много пъти и тъкмо моят български род и до ден днешен ги носи (и баш мой бугарский род и до данас употреблюе их)."
Препоръчани коментари