Аз съм желаната от тебе половина
от красота и обаяние в аванс,
но случи ли се тъй, че трудност мине,
изпада мъжкото ти его в транс.
Една недоразтворена черупка
те скрива цял от мойте сетива,
една недоизмислена преструвка
ме изненадва с примитивността.
Изчезват стойностите на живота,
жертвоготовността ти се топи
и сам ти се подлагаш на Голгота,
и тръгваме отделно аз и ти.
Не си ми нужен. За какво да чакам
модификация на глупостта.
Неистински мъже не носят радост,
дори да ме обичат досега.
14 февруари 2005г., София
Росица КОПУКОВА
"НЕСПЯЩАТА КРАСАВИЦА", ЛИРИКА, 2005, СОФИЯ
Препоръчани коментари