Ухае на трева. И минало.
Алеята не казва нищо вече.
Разпъпи пролетта едно предчувствие,
че по съм близо до живота отдалече...
Изтече всичко хубаво. И свърши.
За бъдещето нищо не остана.
Дотук със теб. Ти нищо не прекърши.
За друг поезията продължава.
Благодари, каквото ти е дала.
Най - светли стихове докосна мойта струна.
Но ти земята да пребродиш цяла,
помни, назад аз няма да се върна.
3 юни 2001г., София
Росица Копукова
"Възкресение", лирика, втора част
2001г., София
Препоръчани коментари