Пътуваш всеки ден към моята врата,
не, ден е малко, всеки миг пътуваш,
но, изковал сам своята вина,
дотук да стигнеш колко ли ти струва?
И все така - до страшния звънец,
до прага - тази граница висока,
без да си грешник, без да си подлец,
объркан, себе си не можеш да надскочиш...
И все така - да ти подам ръка,
аз бих могла, но нямаме куража,
да влезеш пред мечтаната врата,
която, зная, няма да забравиш...
19 септември 2000г., София
Росица КОПУКОВА
"Посоките на любовта" , лирика,
2000г., София
Препоръчани коментари