ОКТЕТИ НА ЛЮБОВТА

Облечен си във вишнев цвят, защото

такава е и моята коса,

а може би помислил си отново

това ли е цветът на любовта?

До вишнево гори и твоят поглед,

и болката е сякаш с вишнев вкус,

ти всяка вечер идваш тук на оглед,

пред моя дом таиш душевен трус.

""""""""""""

Преспиваш ли? Не зная. Но е ревност.

Безумна ревност вишнево струи.

Защо? За чужда злоба и нелепост

бушуваш и се заслепяваш ти.

И може би звездите само знаят

доколко пак будуваш във нощта,

единствена сред зимната безкрайност,

единствена те стопля любовта.

                / следва /

Из моя книга с лирика, която ще оповестя накрая.