ОКТЕТИ НА ЛЮБОВТА

"""""""""

Аз просто знам, че всякъде присъстваш.

Как да не пиша поетичен стих?

През всички твои грешки и заблуди

накрая твойта обич аз спасих...

А можеше ли иначе, кажи ми?

За любовта едва не заплати

с кошмара от сломените руини

на нежеланата жена самият ти.

""""""""""

Живеят някои в саморазруха

и искат вечно да те имат в плен.

Съдбата само може да издуха

духа им, горестно изпепелен.

Не се опитвай низшия да гониш.

Ти просто свойто място намери.

Бих искала от мене да запомниш,

че мракът слънцето не го гаси.

                      / следва /

Из моя книга с лирика.