СТИГА ВЕЧЕ

Стига вече със това страдание,

за какво е любовта към мен,

потопена в твоето мълчание,

неродена в порив някой ден.

Стана ясно - паднаха преградите

на отдавна преживените неща,

утаиха се лъжите, свадите,

щом ме искаш - да живее любовта!

Ти си търсиш повод в хексаграмите

на напрегнатия делник все зает,

за какво са натоварени програмите,

за какво са ти пари безчет,

щом оставаш сам и ти го знаеш,

във живота - този борбен воин.

Господ праща ме като омая,

ти се гониш със страха си свой.

Захвърли от миналото стреса

и в посока нежна поеми!

Възрастта - безжалостна папеса,

някой ден ще те огъне доземи.

23 април 2003г., София

Из книгата ми с лирика "Хармония на сърцето",

издадена 2003г., София с още двама поети заедно.