НЯКЪДЕ, КЪМ КРАЯ НА НЕБЕТО...

Някъде, от края на небето,

дето е и Божия престол,

идва старата душа в полето,

в град, ала с особен ореол:

мъдрост носи, доброта и воля,

носи и премного красота

и талант, с желание да стопля

и осмисля всячески света.

Ерудиция висока носи,

придошла от други векове,

ала тука голички и боси

откъм ум я срещат бесове.

Що ли има, милата, да пати,

тази, премъдрялата душа,

докато се върне пак обратно,

ще трябва в ден да прави и нощта,

само със присъствие и грижа,

подкрепяна от свиша светлина,

шедьовър е дори когато диша,

и ярка е като изпратена звезда!

В книгите от древността е ясно

коя душа е стара и коя

налага се премного да израства

конкретно тук, на нашата Земя!

20 юли 2017г., София

Росица  КОПУКОВА

ИЛИНДЕН

Всички стихове на авторката са под закрилата на адвокатска кантора срещу плагиати!