Премини към съдържанието
  • публикации
    28
  • коментари
    25
  • прегледи
    3871

Маймуночовекът никога не е съществувал! от Ерик Дубей - СТАМАТ

Маймуночовекът никога не е съществувал!

от Ерик Дубей

 

Вторник, 1-ви Декември 2015 година

 

превод: СТАМАТ

 

СВАЛИ PDF ТУК!

 

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 01.jpg

Една от първите измами в историята на Дарвинизма, известна като „Теория на рекапитулацията” и официално възвестена като неоспоримо „доказателство за еволюцията”, е една идея, предложена и разпространявана от расисткия професор- евгеник на име Ернст Хекел в края на 19 век. Съвременник и приятел на Чарлз Дарвин и Томас „Булдогът” Хъксли, Хекел предполага, че човешкият (и другите животински) ембриони претърпяват миниатюрна форма на цялостния еволюционен импулс по време на развитието им в утробата, като първоначално те проявяват отличителните белези на рибите, после на влечугите и накрая на бозайник или човек. Това отдавна е премахнато от научната литература, но много хора и популярни източници, несъзнавайки това, все още цитират и вярват в измамната работа на Хекел. Дори наскоро през 90-те години, повече от век след като са били разобличени, няколко популярни списания и учебници все още публикуват фалшивите снимки на Хекел и Теорията на рекапитулацията като научен факт!

 Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 02.jpg

„Оттогава насам бе доказано, че тази теория е изцяло лъжлива. Вече е известно, че „хрилете”, които уж се появяват в ранните етапи на човешкия ембрион, всъщност са първоначалните фази на канала на средното ухо, паращитовидната жлеза и тимуса. Частта на ембриона, която била оприличена на „торбичка с яйчен жълтък” се оказва торбичката, произвеждаща кръв за кърмачето. Частта, която е била определена от Хекел и неговите последователи като „опашка”, в действителност е гръбнакът, приличащ на опашка, само защото се оформя преди да са се оформили краката. Друга интересна страна на „рекапитулацията” е самият Ернст Хекел - мошеник, подправящ рисунките си, за да подкрепи теорията, която застъпва. Фалшификациите на Хекел имат претенциите да покажат, че ембрионите на рибите и човешките ембриони си приличат. Когато той бил хванат в лъжа, единственото нещо, което казал в своя защита било, че другите еволюционисти извършвали подобни престъпления!” – Харун Яхя, „Еволюционната измама” (199-200)

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 03.jpgПРИЗНАНИЯТА НА ХЕКЕЛ. Хекел твърдял също, че спонтанното самозараждане трябва да е истина, не защото е било доказано в лаборатория, а защото иначе... Би било необходимо да повярваме в Твореца”. Из протоколите от процеса в Йенския Университет през 1875 година, Д-р Едуард Блик.

 

Хекел бил обвинен в измама от пет професори и осъден от Университетския съд в Йена, където той признал, че няколко от рисунките му са фалшифицирани, че той просто попълвал липсващите звена, когато нямало достатъчно доказателства и че стотици негови съвременници са виновни по същите обвинения! По време на процеса той казал: „След тези компроментиращи самопризнания за извършването на документна измама, щях да считам себе си за осъден и унищожен, ако нямах утехата да виждам, редом до подсъдимата ми скамейка, стотици престъпни съучастници, сред които много от най-благонадеждните зрители и най-уважаваните биолози. По-голямата част от диаграмите и в най-добрите учебници по Биология, в монографиите и списанията биха си навлекли в същата степен обвинението за документна измама, тъй като всичките са неточни и са повече или по-малко подправени, представени схематично и изфабрикувани.”

 

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 04.jpgГоре: подправените рисунки на Хекел: риба, саламандър, костенурка, пиле, заек и човек (отляво надясно), а долу: истинските ембриони.

 

Какво признание! Не само че Хекел изповядал собствените си фалшификации, но признал, че има стотици други научни измамници, подправящи по същия начин находките, представени в най-добрите учебници по Биология, в монографиите и списанията (някои от които ще бъдат разгледани тук). Както се оказало, Хекел просто прекопирал и отпечатал едни и същи снимки на човешки ембрион няколко пъти, твърдейки, че това са ембриони на различни други животински видове с точни паралелни особени белези, докато в действителност тези паралели не съществуват, а снимките са копия, които той съзнателно и преднамерено подправил, така че да съответстват на неговата рекапитулационна идея.

 

„В подкрепа на своята теория, Хекел,  който бил самоук в знанията си по ембриология, фалшифицирал някои от доказателствата си. Той не само преправил илюстрациите си на ембриони, но и отпечатал на хартия една и съща фотографска плака на ембрион три пъти и класифицирал първата - човек, втората - куче, а третата - заек, „за да покаже тяхното сходство.” - Малкълм Боудън, „Хората-маймуни: факт или заблуда?”

 

„Това е един от най-тежките случаи на научна измама. Потресаващо е да откриеш, че някой, за когото се мисли, че е бил голям учен, умишлено е заблуждавал. Това ме ядосва... Това, което Хекел направил, било да вземе снимка на човешки ембрион и да я прекопира, за да заблуди, че ембрионите на саламандъра, прасето и всички останали изглеждат еднакво на един и същи етап от развитието си. Но те не изглеждат така... Това са фалшификати.” - Д-р Майкъл Ричардсън, Дъ Таймс, Лондон, 11-ти Август 1997 г.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 05.jpg

За последните 150 години, учените-еволюционисти са работили усърдно, за да пропагандират сред обществеността убеждението, че съвременните хора са произлезли от древните маймуни. Последният и най-труден теоретичен скок за еволюционната теория е този предполагаем преход в течение на милиони години от маймуната към човека. Абсолютната невъзможност да се „развият” способности като ходенето на два крака, изправения гръбначен стълб и сложните езикови умения са били разисквани откакто теорията била представена за първи път, но такива пречки никога не биха спрели непримиримите еволюционисти, насочили се към откриването (или измислянето!) на правдоподобни маймуночовешки преходни видове.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 06.jpg

Първото от тези удобни еволюционни „открития” било намирането на „Неандерталеца” в долината Неандер (близо до с. Неандертал) в Германия през 1856 г., точно навреме за излизането от печат на „Произход на видовете” на Дарвин. До ден днешен, рисунки- реконструкции на космати маймуноподобни „неандерталски” човеци са изобразявани в научните списания и учебниците, като се твърди, че са липсващото еволюционно звено. Факт е, обаче, че коя и да е от така наречените „неандерталски” останки е толкова различна от съвременния човек, колкото азиатците се различават от европейците или инуитите от аборигените. Също така размерът на черепа показва, че в действителност мозъкът му е с 13% по-голям от нормалния мозък на съвременен човек, което прави невъзможно неандерталецът да е междинно звено между маймуната и човека. Дори списание Тайм през 1971 г. обяви, че примитивността на неандерталеца не може да бъде гарантирана и че той може да ходи неразпознат по улиците днес, един автор дори коментира, че бъдещите историци може „да обявят всички ни за луди, тъй като не сме открили и опровергали тази невероятна грешка с достатъчна решителност.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 07.jpg

В днешно време, един от основните защитници, лансиращ Неандерталския човек като отделен вид, е Райнер Проч (Reiner Protsch), немски професор, който датира вкаменелостите на 36000 години, което им позволява точно да се впишат в еволюционистката времева линия. През 2005 година, обаче, Проч е бил принуден позорно да се пенсионира от комисия ръководители на Университета във Франкфурт, които установили, че той е „скалъпвал данни и плагиатствал работата на колегите си през последните 30 години”. Известният някога „експерт по радиовъглеродно датиране” в момента е напълно отлъчен от научната общност. Оттогава насам е установено, че всички „неандерталски” скелетни останки са на възраст не повече от няколко хиляди години, като някои от тях са само на няколкостотин години! Открита е също и съвременна човешка ДНК в костите, установено е, че мозъкът им е с 13% по-голям от нормалния съвременен мозък, височината им е сравнима с нормалната ни средна височина - 175 см. и че са имали усъвършенствани сечива, погребвали са мъртвите си и са изпитвали удоволствие от изкуството!

 

Рудолф Вирхов, професор в Берлинския университет, бивш професор на Ернст Хекел и „баща на съвременната патология”, заключил още през 1872 година, че оригиналните „неандерталски” вкаменелости, били просто останките на един нещастен хомо сапиенс, които страдал в детството си от рахит, като възрастен от артрит и станал жертва на няколко увреждащи удара по главата. Ерик Тринкаус, палеоантрополог от Университета в Ню Мексико завършил изследването си, като заявил: „Подробни сравнения на неандерталските скелетни останки с тези на съвременните хора показват, че няма нищо в неандерталската анатомия, което убедително да свидетелства, че опорно-двигателния апарат, манипулативните, интелектуалните или езиковите способности са по-нисши от тези на съвременните хора.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 08.jpg”Явански човек”

 

През 1891-92 година на остров Ява, Индонезия, било направено следващото маймуночовешко „откритие” от Южен (Йохан) Дюбоа, който „по случайност” така станало, че бил студент и ученик на еволюциониста-измамник Ернст Хекел! Дюбоа намерил черепен свод, кост от крак, челюстен фрагмент и три зъба, от които бил реконструиран маймуноподобния „Явански човек”. В рамките на 10 години от откриването му, „Яванският човек” бил основна тема на над 80 еволюционистки книги и статии. Било му дадено „научното наименование” „Антропопитекус еректус”, после то било променено на „Питекантропус еректус” и накрая на „Хомо еректус”, несъмнено по супер-официални лъженаучните причини.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 09.jpg

„Яванският човек” бил открит от холандец. Малко съм притеснен от това, защото аз самият съм холандец. Името му било Южен Дюбоа. Костите били открити през 1891-92 година на индонезийския остров Ява в Югоизточна Азия, по поречието на река Соло. Костите били интересно групирани. Той открил кост от крак, черепен свод, челюстен фрагмент и три зъба. И това е всичко, от което той скалъпил „Яванския човек”. Достатъчно интересно е, че някои от зъбите били стари, а други млади. Костите били от маймуна, женски и мъжки. Това бил интересен конгломерат и причината, поради която хората не схванали измамата е, защото находката на Дюбоа била държана на страна от учените в продължение на 30 години. Той също така отказал да даде гласност на откриването на съвременни човешки останки, които били намерени в същия пласт като „Яванския човек”. Разбира се, че това щяло да съсипе претенциите, че „Яванският човек” е прародител на съвременните хора. В края на краищата, оказан му бил достатъчен натиск, така че било позволено да се извърши проверка на действителните кости и несъответствията били открити. В крайна сметка, просветена Америка, както и останалия свят разбрали, че това е измама. За нещастие измамите умират трудно. [Неотдавна] списание Тайм излезе с водеща статия под заглавие „Как човекът стана човек”, която започва с осмиване на християните и креационистите, а след това продължава, представяйки „Яванския човек”, сякаш той е факт.” – Ханк Ханеграаф, „Лицето, което демонстрира фарса на еволюцията”

 

Установено е, че зъбите на „Яванския човек” са на различни възрасти, а костите са смесица от човешки, маймунски и гигантски череп на гибон! Рудолф Вирхов, самият професор на Хекел и най-изтъкнатият експерт по патология на своето време, заявил: „По мое мнение това същество е било животно, гигантски гибон в действителност. А бедрената кост няма ни най-малка връзка с черепа.” Той и много други стигат до заключението, че бедрената кост съвсем ясно е човешка, докато черепният свод и зъбите са принадлежали на примат.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 10.jpg

През 1912 година един лекар и палео-антрополог на име Чарлз Доусън твърдял, че е открил челюстна кост и черепен фрагмент от преходна форма на маймуночовек в ров в Пилтдаун, Англия. Твърдяло се, че е на възраст 500 000 години и бил излаган като абсолютно доказателство за човешката еволюция в музеите по целия свят. През следващите 40 години, десетки „научни” статии, художествени реконструкции, както и над 500 докторски дисертации били писани за „Пилтдаунския човек”. Възражения и критики били повдигнати веднага от съвременници, като Артър Кийт, но Доусън успявал да ги смекчи до 1953 година, когато тестове категорично доказали, че черепът от Пилтдаун всъщност е човешки и е на възраст само няколкостотин години, докато долната изпъкнала челюст е от наскоро починал орангутан!

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 11.jpgПилтдаунският човек е измама, разтърсва науката.

 

Разследващите открили, че Доусън изкуствено е изтъркал челюстта на орангутана и че „примитивните сечива”, намерени наред с вкаменелостите са имитации, които Доусън бил наточил със стоманени инструменти! Доусън също така бил запълнил моларните повърхности на зъбите, за да наподобяват тези на човека и патинирал всички фосили с калиев дихромат, за да им придаде състарен вид. Обаче, петната бързо изчезвали при третиране с киселина. Уилфред Ле Грос Кларк, член на екипа на Джоузеф Уайнер, който разкрил измамата, заяви, че „доказателствата за изкуствена шлифовка веднага бият на очи. В действителност те изглеждат толкова очевидни, че може да се зададе въпроса, как е станало така, че не са били забелязани преди?” Само след няколко дни, „Пилтдаунският човек” бе махнат от Британския музей, където беше изложен в продължение на четири десетилетия.

 

След като по безспорен начин се доказва измамата от 1953 година, много от другите палеонтологични „находки” на Доусън също се оказват фалшификати или лъжливо поставени. През 2003 година, д-р Майлс Ръсел от Университета в Борнмът публикува резултатите от разследване на антикварната колекция на Доусън, като прави заключението, че най-малко 38 образци са явни фалшификати и отбелязвайки, че „цялата академична кариера на Доусън изглежда е изградена върху лъжа, фокусничество, измама и заблуда, като основната изгода е била международно признание.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 12.jpg

Следващият опит за измама, с цел създаване и разпространяване на предполагаемата маймуночовешка преходна форма, е извършен през 1922 година от Хенри Феърфийлд Озбърн. Съосновател на Американското евгенично общество, президент на Пионерния фонд на Превъзходство на белите (Бял супремацизъм) и директор на Американския музей по естествена история, Озбърн заявил, че му бил изпратен аномален зъб, намерен в Снейк Бруук, Небраска, имащ както маймунски, така и човешки отличителни белези! Той определил, че зъбът идва от Плиоценския период на древната история, принадлежал на преходния вид „Питекантропус еректус” и гальовно именувал собственика на зъба „Човекът от Небраска”.

 

„На „Човекът от Небраска” също така незабавно му било дадено „научното наименование” „Хесперопитекус харолдкооки”. Много авторитети и властимащи дали на Озбърн тяхната подкрепа. Въз основа на този един-единствен зъб, били направени реконструкции на главата и тялото на „Човекът от Небраска”. Нещо повече, „Човекът от Небраска” бил дори нарисуван, заедно с жена си и децата си, като цяло семейство в естествена среда.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (95)

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 13.jpg

След като „Човекът от Небраска” направил медийни турове из популярните издания и податливата общественост била достатъчно пропагандирана, историята изчезва до 1928 година, когато Уилям Брайън и Уилям Грегъри имали възможността да изследват зъба, независимо един от друг. Техните разследвания убедително установили, че зъбът не принадлежал, нито на човек, нито на маймуна, а в действителност бил от изчезнал вид американска дива свиня, наречен Престеннопс! След като Уилям Грегъри публикува в списание Сайънс статията си „Хесперопитекус: очевидно не е нито маймуна, нито човек”, всички рисунки и модели на „Човекът от Небраска” и неговото „семейство” бързо били свалени от еволюционистките издания.

 

Самият Хенри Озбърн бил принуден да признае, че „Човекът от Небраска” (Хесперопитекус харолдкооки), предполагаемият пример за „Плиоценски Питекантропус еректус” и цялото му въображаемо семейство са напълно измислени фабрикации. Той никога не признал умишлена измама (а и защо да го прави?), но като ревностен еволюционист, евгеник и поборник на Превъзходство на белите, много вероятна е определена степен на склонност за потвърждаване. Озбърн дори бил такъв садистичен расист, че е цитиран, по време на националния дебат за Армейските тестове за интелигентност през Първата световна война, безсрамно да казва: „Вярвам, че тези тестове струват, толкова колкото ни струва война, дори и в човешки животи... Ние научихме, веднъж завинаги, че негрите не са като нас.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 14.jpg

„След като Дарвин, в книгата си „Произход на човека”, направил предположението, че човекът е произлязъл от маймуноподобни живи същества, той започнал да търси вкаменелости в подкрепа на това твърдение. Обаче, някои еволюционисти вярвали, че такива същества - „полу-човеци, полу-маймуни”, могат да бъдат открити не само във вкаменелостите, но и живи в различни части на света. В началото на 20-ти век, тази гонитба за „живи преходни връзки” довели до нещастни инциденти, един от най-жестоките, от които е историята на един пигмей на име Ота Бенга. Ота Бенга бил заловен през 1904 г. от изследовател-еволюционист в Конго. Името му, на собствения му език, означава „приятел”. Той имал жена и две деца. Окован и затворен в клетка като животно, той бил отвлечен в САЩ, където учените-еволюционисти го излагали на показ пред обществеността по време на Световното изложение в Сейнт Луиз през 1904 г. заедно с различни видове маймуни, представяйки го като „най-близката преходна връзка с човека”. Две години по-късно те го отвели в зоопарка в Бронкс, Ню Йорк и там те го изложили под наименованието „древни предци на човека” заедно с няколко шимпанзета, горила на име Дайна и орангутан, наричан Дохънг. Д-р Уилям Хорнадей, директорът еволюционист на зоологическата градина, произнасял дълги речи за това колко бил горд, че има тази изключителна „преходна форма” в зоологическа си градина и се отнасял към затворения в клетка Ота Бенга сякаш бил обикновено животно. Неспособен да понесе отношението, на което бил подложен, Ота Бенга накрая се самоубил. „Човекът от Пилтдаун”, „Човекът от Небраска”, Ота Бенга... Тези скандали показват, че учените-еволюционисти не се поколебават да използват какъвто и да е вид ненаучен метод, за да докажат своите теории.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (96-97)

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 15.jpg

През 1927 Дейвидсън Блек обявил, че бил намерил пет разбити черепа и няколко зъба близо до Пекин, принадлежащи на древен вид маймуночовек, вече широко известен като „Пекинския човек”. Някъде между 1941-1945 година, обаче, всички оригинални кости мистериозно били „загубени”, оставяйки ни за проучване само няколко гипсови отливки! На същото място, където била открита тази предполагаема „липсваща връзка”, били намерени също останките от 10 скелета на хора, които добивали варовик от близката кариера, палели огньове и оставили след себе си разнообразни оръдия на труда. Днес много от учените вярват, че сечивата са били използвани срещу „Пекинския човек”, а не от него. Всички черепи в задната си част били пробити, а в тази част на света, маймунският мозък е деликатес, така че по-вероятно е „Пекинският човек” в действителност да са пекинските маймуни и те да са били човешка храна, а не човешкия древен прародител.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 16.jpg

През 1974 г., Доналд Джохенсън (Йохансон) открил „Луси”, високият 90 сантиметра и на възраст три милиона години „Австралопитек” в Етиопия. Широко рекламирана като най-старият ни пряк човешки предшественик, „Луси” прави обичайните турове из научните списания, жълтата преса и учебниците. Дон Джохенсън много скромно заявява, че „Луси” е „най-важната находка, направена от някого в историята на целия човешки род” и медиите го приветствали като герой. Той бил повишен от асистент-преподавател до завеждащ свой собствен Институт по човешка биология в Бъркли. През цялото това време той не позволил на учените да изследват костите на „Луси” чак до 1982 - осем години по-късно. От тогава насетне, обаче, колкото повече скелети на „Австралопитеци” се откриват и изследват, толкова по-единодушни стават повечето от водещите еволюционисти, че „Луси” е просто изчезнал вид маймуна, подобен на съвременните шимпанзета пигмей и нищо повече. Те може би малко по-изправено са ходили, отколкото повечето маймуни, но не са ходели изправено на два крака, не са можели да говорят, прекарвали са времето си по дърветата и са ходили на четири крака.

 

Лорд Соли Цукерман и професор Чарлс Окснард, провели 15-годишно изследване върху „Австралопитеците” заедно с екип от петима специалисти, стигнали до заключението, че всичките различни експонати на „Австралопитеци”, които изследвали, са само обикновен вид маймуни и определено не са двуноги. Френското списание „Наука за живота” пусна уводна статия през май 1999 „Сбогом Луси”, където се казва, че „Луси” - най-известната вкаменелост на „Австралопитек”, не е коренът на човешката раса и трябва да бъде премахната от  предполагаемото ни родословно дърво. Въпреки това, дори и сега през 2014 г., филм на име „Луси” току-що бе пуснат по екраните от масонската „Юнивърсал пикчърз”, където измамата за маймуножената „Луси” все още се разглежда като научен факт през целия филм.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 17.jpg

През 1982 г. черепен фрагмент, намерен в испанския град Орсе, бе акламиран като най-старата вкаменена човешка останка, откривана някога в Евразия! „Човекът от Орсе” уж бил 17-годишен маймуночовек, живял между 900 000 и 1 600 000 години преди нас и бе представен на света с обичайните реконструирани рисунки, изобразяващи млад и космат маймуночовешки тийнейджър. През 1983 година, обаче, екип френски учени стига до заключението, че черепният фрагмент в действителност е от четиримесечно магаре! След разкритията от френското разследване, предварително насроченият тридневен научен симпозиум, за да могат експертите да изследват и обсъдят косттите, веднага бил отменен, като засрамените испански домакини разпратили 500 писма с извинения до кандидат-присъстващите. След още няколко убедителни теста, Дейли Телеграф излезе на 14-ти Май 1984 със заглавие „Магаре, взето за човек”.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 18.jpg

По-късно през 1984 година, Кемоя Кимеу, член на екип, с ръкокодител палеонтолога Ричард Лийки, открил „Момчето от Туркана” при Нариокотоме, в близост до езерото Туркана в Кения. „Момчето от Туркана” бе обявено за момченце, живяло преди милион и половина години и сега се разглежда като най-цялостния ранен човешки скелет, намиран някога. Подобно на „Неандерталеца”, обаче, „Момчето от Туркана” или „Нарикотоме Хомо еректус” не се различава от съвременния човек. Американският палеоантрополог Алън Уокър заявява:„Съмнявам се, че обикновеният патолог би намерил разлика между вкаменения скелет и този на съвременен човек.” Той пише, че се смял като го видял за първи път, защото „той толкова много приличаше на неандерталец.”

 

„Момчето от Туркана” бил двуного, с ръце и крака с човешките пропорции, с изправена скелетна структура, сравним по височина, черепни размери и степен на развитие със съвременните хора. Дори ръководителят на екипа откриватели Ричард Лийки заявява, че разликите между този екземпляр на „Хомо еректус” и съвременния човек не са по-силно изразени, отколкото обикновените расови различия: „Формата на черепа, степента на изпъкналост на лицето, ясно изразените вежди и така нататък... Тези различия вероятно са не повече изразени в сравнение с това, което виждаме днес между отделните географски раси на съвременните хора. Такива биологични вариации възникват, когато популациите са географски разделени една от друга за значителни периоди от време.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 19.jpgИЗМАМИТЕ

 

Следователно, когато ги погледнем какво представляват в действителност, всички предполагаеми маймуночовешки открития и реконструкции не са нищо друго освен измами и фантазии. „Неандерталският човек” е просто един обикновен човек, „Яванският човек” и „Пилтдаунският човек” били съставени от човешки и маймунски кости, „Човекът от Небраска” в действителност е дива свиня, „Пекинският човек” всъщност бил храна за човека, „Луси” е просто една маймуна, „Човекът от Орсе” са останки от магаре и „Момчето от Туркана” бил обикновено момче!

 

„Реконструкцията може да се определи, като рисуване на картина или изграждане на модел на живо същество, въз основа на една кост (понякога само на фрагмент), която е била изкопана. „Маймуночовеците”, които виждаме по вестниците, списанията и филмите са реконструкции. Вкаменелостите, за които се твърди, че са доказателство за еволюционния сценарий в действителност са фабрикат на измамата. За повече от 150 години, не бе намерена дори една-единствена вкаменелост, за да докаже еволюцията. В интерес на истината, реконструкциите (рисунки или модели) на вкаменелости, са спекулативно подготвени и направени от еволюционистите именно за потвърждаване на еволюционната теза. Дейвид Р. Пилбийм, антрополог от Харвард, подчертава този факт, когато казва: „Поне в палеоантропологията, данните са все още толкова оскъдни, че теорията силно влияе върху интерпретациите. Теориите, в миналото, ясно отразяваха настоящите идеологии, вместо действителните факти.” Тъй като човек се влияе много силно от визуалната информация, тези реконструкции най-добре обслужват целите на еволюционистите, а именно, да убедят хората, че реконструираните същества наистина са съществували в минало.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (90)

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 20.jpgИзмамата „Пилтдаунски човек” – Челюст и зъб от съвременна маймуна.

 

Всичките модели, рисунки, анимации, манекени и направените филми с участието на различни „маймуночовеци” са пълна измама и фалшификация, защото никой не може в действителност точно да определи външния вид на животно, въз основа единствено на костната структура. Меките тъкани, разлагащи се бързо след смъртта, от които зависи външния вид на очите, ушите, носа, устните, косата, веждите, кожата и т.н., са плод единствено на въображението на индивида, който ги реконструира. Ърнест А. Хуутън от Харвардския университет заявява: „Да се опитаме да възстановим меките части е още по-рисковано начинание. Устните, очите, ушите и върха на носа не оставят никакви следи върху базовата костна структура. Върху черепа на неандерталец можете с еднаква лекота да моделирате физиономията на шимпанзе или лицето на философ. Тези съмнителни възстановки на древни човешки видове нямат почти никаква научна стойност и вероятно се правят, само за да заблудят обществеността... Така че не се доверявайте на реконструкции.”

 

„Няма конкретни фосилни доказателства в подкрепа на „маймуночовешкото” изображение, което непрестанно се обнародва от медиите и от еволюционистките академични среди. С четка в ръка еволюционистите създават въображаеми същества, въпреки това, фактът, че тези рисунки не се отнасят към никакви съответстващи вкаменелости представлява сериозен проблем за тях. Един от най-интересните методи, които те използват, за да преодолеят този проблем е да „произвеждат” вкаменелостите, които не могат да намерят. „Пилтдаунският човек”, който може би е най-големият скандал в историята на науката, е типичен пример за този метод.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (93)

 

Сегашната „преход от маймуна към човек” еволюционистка теория изглежда така: „Австралопитек” – „Хомо хабилис” – „Хомо еректус” – „Хомо сапиенс”. „Австралопитекът”, което означава „южна маймуна”, е доказано, че не е нищо повече от изчезнал вид маймуна, приличаща до голяма степен на много съвременни шимпанзета по височина, дължина на ръцете и краката, черепна форма, зъби, долночелюстна структура, както и много други подробности. „Хомо хабилис”, хипотетична класификация, създадена през 60-те години от ръководителя на екипа, открил „Момчето от Туркана” - Ричард Лийки, било това, което еволюционистите смятат като необходимост да съществува между „Австралопитека” и „Хомо еректус”, защото иначе скокът би бил прекалено драстичен. Имало нужда от съществуването на маймуночовешки вид, с по-голям обем на черепната кухина, който би могъл да ходи изправен и да използва инструменти.

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 21.jpg

Случайно натъкнал се в своята кариера на вкаменелостите, открити в края на 80-те години и обявени за „Хомо хабилис”, Лийки бе зачетен за научен гений! Това бе така, докато съвременниците му Бърнард Ууд и C. Лоринг Брейс установяват, че ръцете на „Хомо хабилис” са много дълги, краката му са твърде къси и скелетната му структура е твърде маймуноподобна, за да бъде каквото и да е друго, освен маймуна. Пръстите на ръцете и краката му са пръсти на катерач по дърветата, а челюстите му и обемът на черепната кутия са сравними с тези на маймуните. През 1994 година, американският антрополог Холи Смит прави заключението, че „Хомо хабилис” изобщо не е нито хоминид, нито човек, а е просто маймуна точно като „Австралопитека”. Тя заявява: „Като ограничим анализа на вкаменелостите до образци, задоволяващи основните критерии, особеностите на развитието на зъбите при „Грацилните австралопитеци” и „Хомо хабилис” ги класифицират като Африкански маймуни. Образците от „Хомо еректус” и „Неандерталец” се класифицират като човеци.”

Maimuno4ovekat ne e sa6testvuval - 22.jpgДарвинизмът: Защото да изглеждаш интелигентен е много по-лесно, отколкото да си интелигентен.

 

Следователно „Австралопитекът” и „Хомо хабилис” - първите две класификации, са в действителност изцяло маймуни, а „Хомо еректус” и „Хомо сапиенс” - вторите две класификации, всъщност са напълно човешки и сравними със съвременния човек, с отклонения не по-големи от естествените расови и генетични вариации. Така че дори и след 150 години „открития” еволюционистите не са по-близо до намирането на истински „преходни видове”, съществували между маймуната и човека и не са се приближили до доказване на теорията си. Нито пък имат отговор на въпроса, как са могли маймуните да развият ходенето на два крака, съотношения в дължините на ръцете и краката като при човека, изправения гръбначен стълб и сложните езикови умения? Ако хората са еволюирали от маймуните, защо съществуват все още маймуни? Защо никоя от тези мними преходни форми не съществува в момента и къде са истинските примери в изкопаемите записи?

 

„Еволюционистите списват сценария за човешката еволюция чрез подреждането на някои маймунски черепи, отговарящи на целите им в редица от най-малкия до най-големия и разхвърляйки сред тях черепи на някои изчезнали човешки раси. Според този сценарий, човекът и днешните маймуни имат общи предци. Тези същества се развиват във времето и някои от тях са се превърнали в съвременните маймуни, докато друга група, следваща друг клон на еволюцията се превръща в съвременния човек. Въпреки това, всички палеонтологични, анатомични и биологични данни доказват, че това твърдение на еволюционистите е толкова измислено и невалидно, колкото и всички останали. Никакви солидни или конкретни факти не са изложени, за да докажат, че има връзка между човека и маймуната, освен фалшификациите, изопачаванията и подвеждащите рисунки и коментари. Изкопаемите записи ни показват, че през цялата история човекът винаги е бил човек, а маймуните винаги са били маймуни.” - Харун Яхя, „Еволюционната измама” (98)

***

 

Превод: СТАМАТ

 

https://stamat2015.blogspot.bg/

Stamen Georgiev

 

 

13-ти Декември 2015 година



0 Коментара


Препоръчани коментари

Все още няма коментари.

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Този сайт използва бисквитки (cookies), за най-доброто потребителско изживяване. С използването му, вие приемате нашите Условия за ползване.