Премини към съдържанието
  • публикации
    35
  • коментари
    54
  • прегледи
    8138

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо! от Ерик Дубей - превод СТАМАТ

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!

 

СВАЛИ PDF ТУК!

u3p-JyBCAQ00m40GVfIjbifD5NPr4DVTIPe-sb-r

от  Ерик  Дубей

превод, коментари и линкове : СТАМАТ

 

 

Увод от преводача

 „Образованието е чудесно нещо, но когато ти се дава, винаги помни, че нищо което си струва да знаеш някога ще бъде изучавано.”

Оскар Уаилд

***

„Само малките тайни се нуждаят от опазване. Големите се пазят в тайна поради недоверчивостта на обществото.”

Маршал Маклуън

***

 „Тези, които могат да те накарат да повярваш в нелепости – могат да те накарат да вършиш и зверства.”

Волтер

***

„Най-опасният човек за всяко правителство, е човекът, който може да обмисля нещата за себе си... Почти неизбежно той достига до заключението, че правителството, под властта на което живее, е безчестно, безумно и непоносимо.”

Х. Л. Менкен

***

Нека за момент спрем кръговрата на събитията около нас и осмислим горните мъдрости, произнесени от велики представители на Човешкия род. Ако имаме честност в себе си и сме се научили да разсъждаваме самостоятелно, ще установим, че тежкото масово програмиране и индоктриниране, провеждани от Властващия Елит, за да държи в подчинение Човечеството, са не само възможни, но и абсолютно задължителни за всички общества, описани в историята. Вън от всякакво съмнение, в наши дни, всеки индивид, ежеминутно – от люлката до гроба, е насилван, много по-често подсъзнателно, отколкото директно, да се съгласява и приема за даденост фундаменталните положения в системата от ВЯРВАНИЯ  на контролиращият го Елит, известен под името Илюминати. Без психосугестивното индоктриниране на номинираните от Върхушката, догматично и безусловно наложени програмни модели на взаимовръзка между субект и обект, не би могла да съществува съвременната цивилизация. И от тази гледна точка, всеки дисидент, поставящ под съмнение или неприемащ дори малка част от лъжовната парадигма, налагана, насаждана и втълпявана от Световната върхушка, днес е смятан вначалото за смахнат или за луд, а с течение на времето, ако въпросният индивид не се „вразуми”, и за обществено опасен „терорист”.

 

Преди да пристъпим към това разтърсващо и променящо парадигмата Зететично изследване на Ерик Дубей, смятам за наложително да дадем определение на:

 

Първо : Що е наука?

 

Науката е систематизирано, достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез Логиката. Или, иначе казано, това е знанието, което е експериментално проверимо, въз основа на най-древния и истинен научен метод, а именно Зететичния научен метод.

Второ : Какво представлява Зететичният научен метод?

 

Научният метод, думата „метод” има Гръцки произход и означава „изследване, учение, път на познание“, е система от принципи, с помощта на които се достига до обективно познание на действителността.

 

Зететичният научен метод предполага извършването на следните стъпки при придобиването на знания:

 

  1. Постави въпрос към Света.
  2. Проектиране на експеримент.
  3. Експериментиране и събиране на данни.
  4. Направи изводи от експеримента.
  5. Формулиране на хипотеза – възможен отговор на въпроса.
  6. Споделяне с други лица.

 

За разлика от Зететичният научен метод, съвременната Масонска наука прилага, така наречения теоретичен метод, който е чисто спекулативен, и чрез който всеки може да си измисли каквато си иска теория, колкото и невъзможно-абсурдно-недействителна да е тя и, чрез подбиране на „данни“, които й „пасват“, да я „докаже“! Днес, посредством наблюденията си, Освободените от масовия контрол Човеци разбиват на пух и прах всичките Масонски измислици на теоретичните измамници и заявяват твърдо:

 

Всяка теория трябва да бъде незабавно отхвърлена, ако достоверно може да се покаже, че тя невинаги е валидна! 

 

С други думи, ако искаме да достигнем Истинското Познание за Действителността, в която живеем, трябва да изследваме феномените, чрез данни и измервания, обмисляме резултатите, предлагаме обяснение, проверяваме за верност предложенията и накрая потвърждаваме или отхвърляме обяснението, като всичко това извършваме чрез нашите сетива.

 

Но всеки „уважаващ себе си” учител или учен ще Ви каже: „НЕ ТРЯБВА ДА ВЯРВАШ НА СЕТИВАТА СИ, ТВОИТЕ СЕТИВА ТЕ ЛЪЖАТ, всичко вече е премислено и изчислено от УЧЕНИТЕ и НЕ Е такова, каквото изглежда, тъй като ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО!”.

 

Да, ВСИЧКО Е ОТНОСИТЕЛНО според Масонската Айнщайнова теория! И ако приемете Илюминатската Доктрина за Относителността, то животът Ви все повече ще  заприличва на „Приключенията на Алиса в Страната на чудесата”, където: Нищо не би било, какво е. Защото всичко би било, каквото не е. И обратното, каквото е, не би било. И това, което не би било, то би било. Разбираш ли?. Но, от друга страна, ако разсъждаващият Човек използва интелигентността си, здравия разум и трезва логика, то в края на краищата неминуемо разбира, че с целия наш Човешки род се играе една нечестна, мръсна, злокобна и убийствена игра…

 

Играта, която се играе с Човешкия род е СЕТИВНА ИГРА НА ВЪЗПРИЯТИЯТА. Тези, които са ни оковали в невидими вериги, знаят съвършено добре как действат нашите сетива и как могат тези същите сетива да бъдат използвани срещу самите нас. Изумително е, че в огромното си мнозинство, Човеците не знаят как работи зрението, как са устроени очите ни и са в абсолютно неведение за Законите на перспективата, наред със Законите за плътност и плаваемост!

 

Ето, как невежеството на Човека се превърна в негов зандан!

 

СТАМАТ

 

МИР и ЛЮБОВ!

 

27-ми Август 2015 година

 

***

 

 

Двеста Доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо !

от  Ерик  Дубей

 

1) Хоризонтът винаги изглежда съвършено прав и равен на 360° около наблюдателя, независимо от надморската височина. Всички филми и снимки направени от аматьорски балони, ракети, самолети и безпилотни самолети (дронове), показват напълно равен хоризонт, дори над 32 километра височина. Само НАСА и другите „държавни космически агенции” изобразяват кривина на Земята в своите фалшифицирани, чрез CGI (програма за компютърно генерирани изображения – Бел. прев.) и Фотошоп снимки и филми.

 

PVKsRXBPnF3UpyuyWVAYRgP4jmzmW39v_3mxDj5b

2) С повишаване на надморската височина, хоризонтът винаги се издига до нивото на очите на наблюдателя, така че ние никога не гледаме надолу, за да го видим. Ако Земята в действителност бе сфероид, без значение колко голям, когато се изкачваме във височина, хоризонтът би останал установен, където е и наблюдателят (камерата) би трябвало да се накланя все по-надолу и по-надолу, за да го види.

 

OMRHO43lMTX2vj5E7QVs5ewjiSmY-QAvsULnLEBr

Височина над 32 км., но хоризонтът е все още 100% равен.

 

3) В природата водата винаги намира най-ниската точка и поддържа хоризонтално ниво. Ако Земята бе гигантско въртящо се и наклонено по оста си кълбо, движещо се в елипсовидна спирала и летящо през безкрайното пространство с невъобразима за ума скорост, тогава тук напълно плоски, постоянно хоризонтални нива не биха могли да съществуват. Но тъй като Земята в действителност е обширна плоска равнина, това фундаментално физическо свойство на течностите да търсят най-ниската точка и да поддържат хоризонтално ниво е в съответствие с човешкия опит и здравия разум.

 

k5DItpHEv-bjSbdSgj5k_BmX9oFmwXOCHslBdPis

 

4) Реките текат надолу към морското равнище, като намират най-лесния път на Север, Юг, Изток, Запад и на всички други междинни посоки на Земята едновременно. Ако Земята в действителност бе въртящо се кълбо, много от тези реки би следвало да текат нагоре, което е невъзможно. Мисисипи, например, в протежение на своите 4800 километра дължина би трябвало да се издигне 18 километра, за да достигне Мексиканския залив.

 

5) В един свой участък река Нил тече по протежение на 1600 километра с понижение само от 30 сантиметра. В Западна Африка, река Конго в някой участъци, би трябвало понякога да тече нагоре, а понякога надолу, съобразно предполагаемото въртене и наклона на оста на кълбовидната Земя. Такъв би бил случаят и с река Парана, с 4880 километра дължина, Парагвай и други дълги реки.

 

 

3gjYXDdlAWO2Espd8B9ebLtteSKTMHF8o4B15Ndc

6) Ако Земята бе сфероид, с обиколка 40000 километра, както твърди НАСА и съвременната астрономия, според сферичната тригонометрия всяка водна повърхност в покой би трябвало да се изкриви надолу с лесно измеримите 8 инча на миля, умножено по квадрата на разстоянието в мили. Това означава, че по протежение на канал с вода в покой дълъг 6 мили (9,7 км), Земята ще спадне шест фута (183 см) във всеки край спрямо центъра на дъгата. Всеки път, обаче, когато са били провеждани земемерни експерименти, е било доказвано, че водата в покой е съвършено хоризонтална.

 

(Формулата, дадена от Ерик Дубей е следната: 8 Х R2 [мили] = C [инчове], която след лесно конвертиране в система СИ добива вида: 0,078456 Х R2 [километри] = C [метри], където R е разстоянието между две точки върху повърхността, а C е кривината на предполагаемия земен сфероид, с екваториална обиколка от 25 000 мили. – Бел. прев.)

 

0vHo3qmyCUFw2Htgn78065BtgLkFL3nM3DwNmD3-

7) Топографи, инженери и архитекти никога не са били длъжни да вземат под внимание предполагаемата кривина на Земята в своите проекти. Каналите, железопътните линии, мостовете и тунелите винаги се прокарват и трасират хоризонтално, често по протежение на стотици мили без никаква поправка за кривината.

 

8) Суецкият канал, свързващ Средиземно с Червено море е с дължина 164 км, без никакви шлюзове, което прави водата в него непрекъснато продължение на двете морета. Когато е изграждан, предполагаемата кривина на Земята не е била взета под внимание. Той бил прокопан по продължение на хоризонтална основна линия 8 метра под морското равнище, като преминава през няколко езера от едното море до другото, с еталонната линия и повърхността на водата напълно успоредни в продължение на 164 км.

 

(Суецкият канал е прокопан през 1869 г. и тогава има дължина 164 км, а след постепенни разширения днес достига 193 км. Кривината на предполагаемия сфероид би била 2110 метра, т.е. единият край на канала би бил 2 километра под линията на погледа гледан от другия край, което не отговаря на наблюденията. – Бел. прев.)

 eNSraPXzO0OQA13pUHn0YfmpXiYtgUL842nJTjsv

9) В публикация за „Ърт Ривю”, инженер У. Уинклър заявява следното, по отношение на предполагаемата кривина на Земята: „Като инженер от много години, разбрах, че тази абсурдна поправка за кривината се изчислява само в учебниците. Никой инженер не би и сънувал да изчислява подобно нещо. Проектирал съм много мили железопътни линии и много повече мили канали и дори не съм и помислял за такава поправка, а още по-малко за прилагането й. Тази поправка за кривината означава, че имаме 8 инча понижение на нивото за първата миля на канала, увеличаващо се в съотношение с квадрата на разстоянието в мили. По такъв начин дори малък плавателен канал за лодки, да речем с дължина 30 мили (48,3 км), би имал, според горепосоченото правило, поправка за кривината от 600 фута (183 м.). Само помислете за това и моля не мислете, че инженерите са чак такива глупаци. Никакви подобни изчисления не се правят. Ние толкова мислим за поправката от шестстотин фута за железопътна линия или канал с дължина 30 мили, колкото и за закръгляването на квадратния корен.”

 

(Формулата в учебниците е следната: f = d12.(1-k) / 2R, където f  е поправка на превишението hAB, заради влиянието на кривината на Земята, d е разстоянието между две точки от повърхността, R е радиусът на Земята, а k=0,101 е рефракционна константа и по мое мнение се използва за объркване, като намалява с 10% резултата. Формулата по физически смисъл е същата като по-горната и дава подобни резултати. – Бел. прев.)

 

n8ShjkGup3VC5z2EDTXok7lSbSOr-CUzmgvV2m_u

 

 

kLwTIhbVoMPCqmkEnBbwI1gUpRfJQQxV6A8nNdId

10) Лондонската и Северозападна железница представлява права линия с дължина 290 км от Лондон до Ливърпул. Най-високата точка на жп линията, по средата при гара Бърмингам, е само на 73 метра над морското равнище. Обаче, ако Светът бе в действителност кълбо, с кривина от 8 инча умножено по квадрата на разстоянието в мили, то железопътният участък би образувал дъга с централна точка в Бърмингам извисяваща се цели 1646 метра над Лондон и Ливърпул.

 

11) Един топограф и инженер с тридесетгодишен опит, в публикация пред „Бърмингам Уикли Мъркюри” заявява: „Аз съм добре запознат с теорията и практиката на гражданското строителство. Колкото и фанатични някои от нашите преподаватели могат да са в теорията на топографията и проучвателните работи в съответствие с предписаните правила, все пак е добре известно сред нас, че тези теоретични измервания са НЕПРИГОДНИ ЗА КАКВОТО И ДА Е ПРАКТИЧЕСКО ОНАГЛЕДЯВАНЕ. Всички наши локомотиви са проектирани да работят върху това, което може да се разглежда като ТОЧНО ХОРИЗОНТАЛНО НИВО или РАВНА ПОВЪРХНОСТ. Има разбира се частични наклони или градиенти тук и там, но те винаги са точно определени и трябва внимателно да се преминават. Но нищо от порядъка на осем инча за миля, умножено по квадрата на разстоянието, НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТРАБОТЕНО ОТ КАКВАТО И ДА Е МАШИНА КОНСТРУИРАНА ДОСЕГА. Сравнявайки една гара с друга в цяла Англия и Шотландия, може да се каже, че всички перони СА НА ЕДНО И СЪЩО ОТНОСИТЕЛНО НИВО. Разстоянието между източните и западните брегове на Англия се определя на 300 мили. Ако предвидената кривина съществува в действителност, така както е представена, централните гари в Ръгби или Уоруик би трябвало да бъдат близо три мили по-високо от хордата свързваща двата края. Ако случаят е такъв, то не би се намерил машинист или огняр в рамките на Обединеното Кралство, който да поеме отговорност за такъв влак. Ние можем само да се смеем на онези от вашите читатели, които сериозно ни приписват подобни смели „еквилибристики”, като например карането на влакове по вертикални сферични дъги. Хоризонталните завой са достатъчно опасни, вертикалните криви биха били хиляди пъти по-лоши и с подвижения състав, конструиран досега, физически невъзможни за преодоляване.”

 

CzcyicpM1x0fSjjgXl7brNx96ofscHPcb7O1d-95

 

12) В публикация за „Ърт Ривю” Дружеството „Манчестър Шип Канал” заявява: „В железопътното и канално строителство е прието всички нива да бъдат съотнесени към основната линия, която номинално е хоризонтална и е така представена във всички сечения. Няма практика при очертаването на Градоустройствени и благоустройствени планове да се правят поправки за кривината на Земята.”

 

13) В един френски експеримент от ХІХ-ти век, проведен от Боа и Араго (M.M. Biot, Arago), мощна лампа с качествени рефлектори била поставена на върха на Дезерд де Лес Палмес в Испания и била видима чак от Кампри на остров Ибиса. Тъй като височината на двете точки е еднаква, а разстоянието между тях е близо 160 км, ако Земята бе кълбо, с обиколка 40000 км, то лампата би трябвало да е на повече от 2012 метра под линията на погледа!

 

14) В експеримент на подполковник Портлок (Portlock) се използват окси-водородни лампи и хелиостати на Дръмонд, за да отразяват слънчевите лъчи през станции, разположени на 174 км в протока Свети Георги. Ако Земята действително бе кълбовидна, с обиколка 40000 км, фаровете на Портлок би трябвало да останат скрити под 2376 метра кривина.

 

7ryHA78ui7HzqzI5ROIxa4KbhGJIUZg9UhHBrMmb

 

15) Ако Земята наистина бе сфероид, с обиколка 40000 км, пилотите би трябвало постоянно да коригират надолу височината на самолетите, за да не излетят направо в „открития космос”. Пилот, който желае просто да поддържа височината на полета с типична крейсерска скорост от 800 км/ч, би трябвало постоянно да накланя надолу носа на самолета, като се спуска всяка минута с 846 метра! В противен случай, без тази компенсация, пилотът ще се озове за един час с 50 километра по-високо от очакваното.

xYk7XOoe0eSfV_Lb_Su7lkR_0FsAJI0oOYWJOb0v

 

(В последно време започнаха да се появяват откровени изложения на пилоти за техните наблюдения по време на професионалната им кариера. Ето едно от тях. Този офицер е пилот, прослужил 15 години във Военноморската авиация на САЩ, като на два пъти е бил във Виетнам. След пенсионирането си от Флота, 26 години пилотира Локхийд Трайстар за Авиокомпанията „Делта” чак до 1999 година.Има бакалавърска степен по Антропология от Университета в Остин. 

 

В писмото си, той разказва, че в началото на годината ненадейно се натъкнал в интернет пространството на темата за Плоската Земя, която го заинтригувала. Започнал да чете изследвания и книги, което го довело до отхвърляне на фалшивата програма на индоктриниралите го и до приемането на истината за Плоската Земя. Той разказва, че в продължение на 33-те години активно летене денем и нощем (само по уреди), авиохоризонтът - най-важният уред за един пилот - показващ положението на самолета спрямо хоризонта и чрез който се определят напречния и надлъжния наклон на самолета, който той трябва да поддържа винаги хоризонтален, за да избегне нежелано изкачване или снижаване, винаги е оставал напълно равен с хоризонта на Земята и на нивото на погледа. Той продължава:

 

„Градовете, планините, реките първо се явяват като тънка линия на хоризонта на нивото на погледа, след това, поради приближаването на самолета ми и промяната на гледната точка, те бавно изникват от повърхността и след като преминавам над тях на хиляди метри височина и се отдалечавам, те сякаш потъват под хоризонта, който в действителност е все още на нивото на погледа ми. От кабината на самолета, когато атмосферните условия позволяваха, аз можех да виждам в протежение на стотици и стотици километри във всички посоки, като наблюдавах градове, свързани с пътища, блестящи като скъпоценни камъни върху равната повърхност, докъдето стига погледът. Нищо никога не се накланяше или изкривяваше! Когато в далечината силуетът на Манхатън се появява на хоризонта, погледнат от десет километра е точно толкова изправен, колкото и от хиляда метра, колкото и когато рулирам по пистата на летището.”

 

 

5BYtMGkTYH03LcZewiMaUo5U18x93zAFd8MSoK8C

Видеоклипът е: Плоската земя: Изповед на един пилот - Flat Earth: Confessions of An Airline Pilot  – Бел. прев.)

 

16) Експериментът, известен като „Провала на Ери” (“Airy’s Failure”) доказва, че звездите се движат по отношение на неподвижната Земя, а не обратното. Като в началото напълнил телескоп с вода, за да забави скоростта на светлината вътре в него и след това изчислил наклона необходим, за да достигне звездната светлина директно дъното на тръбата, Джордж Ери не успял да докаже хелиоцентричната теория, тъй като звездната светлина вече падала под правилен ъгъл и промяна не била необходима, но вместо това той доказал верността на геоцентричната система.

 

(Геоцентричната система – Анимирано обяснение на експеримента „Провала на Ери” - GEOCENTRICITY - An animated explanation of Airy's Failure experiment - Бел. прев.)

 

yUt8SGeTgGCXpj4FdhQrr-djSCKZsOtxo56T1qMj

 

17) „Парадоксът на Олбер” гласи, че ако има милиарди и милиарди звезди, които са като Слънцето, нощното небе би било изцяло озарено от светлина. Както казва Едгар Алън По: „Ако поредицата от звезди е безкрайна, тогава фонът на небето би ни представил еднородна сияйност, тъй като не може да съществува абсолютно никаква точка от целия този фон, в която не би съществувала поне една звезда”. Всъщност „Парадоксът на Олбер” е толкова „парадокс”, колкото експериментът на Джордж Ери е „провал”. И двата експеримента в действителност са отлични опровержения на модела на хелиоцентричното въртящо се кълбо.

 

wk4jQwLAAI5yqa-ITpF23eQAcx5bTjnkw2AofTOS 

(Въпреки гениалните си кроежи и лъжи, Илюминатите не са могли да предвидят, че именно съвременните високи технологии, предназначени за програмиране, зомбиране и умствено поробване на личността, ще им изиграят лоша шега и ще положат началото на пробуждането на Човечеството. Любознателният, настойчив и търсещ Истината човек, въоръжен само с висококачествена камера е в състояние на започне разплитането на лъжите им. Както във видеото за изчезващия и появяващ се на хоризонта червен кораб, приложено по-нататък, така и тук, изобретателността и упоритостта са възнаградени. В следващият клип, Ерик Дубей използвафотоапарат Nikon Coolpix P900, с 83х оптично и 332х цифрово увеличение, за да ни покаже, че звездите не са Слънца и не са отдалечени на квадрилиони километри! Звездите блещукат, някои от тях постоянно се променят във всички цветове на дъгата, а други са по-бледи, прозрачни и мъждукащи. Сравнението със самолета доказва, че звездите не биха могли да са на твърдяната отдалеченост. Stars are Not Suns! – Бел. прев.)

 

18) Експериментите на Майкълсън-Морли (Michelson-Morley) и Саняк (Sagnac) имали за цел да измерят промяната в скоростта на светлината, дължаща се на предполагаемото движение на Земята през пространството. След прецизни измервания във всяка една възможна посока на различни места те не успели да открият никаква значителна промяна, което отново доказва неподвижната геоцентрична система.

 

e2GMIspA7McBn8fNgW4QsfBDz6BAIYC1LByzVxrx

(Геоцентризъм – Експериментът на Саняк – анимирано обяснение - GEOCENTRISM-Sagnac's experiment - an animated explanation – Бел. прев.)

 

19) Тихо Брахе (Tycho Brahe) ораторствал много убедително против хелиоцентричната теория по свое време, постулирайки, че ако Земята се върти около Слънцето, промяната в относителното положение на звездите след шест месеца орбитално движение не може да не се вижда. Той доказвал, че звездите ще изглежда сякаш се отдалечават една от друга, когато се приближаваме до тях или се събират, когато се отдалечаваме от тях. В действителност, обаче, след 306 милиона километра в предполагаема орбита около Слънцето, нито един сантиметър паралакс не може да се види всред звездите, което доказва, че въобще не сме се преместили.

 

20) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, вертикално изстрелвани гюллета и снаряди би трябвало да се отклоняват и падат значително на запад. В действителност, обаче, винаги когато това е изпробвано, вертикално изстреляните гюлета се издигат средно 14 секунди нагоре, 14 секунди се спускат и падат обратно на Земята на не повече от 60 сантиметра от оръдието, често директно обратно в цевта.

 

 

pejTbB_XeshRRe-K3MiOvizLpzxVF2JnDnOJgksk

 

21) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, хеликоптери и балони с горещ въздух би трябвало просто да кръжат над повърхността на Земята и да изчакат местоназначенията им да се придвижат под тях!

 

22) Ако Земята в действителност постоянно се въртеше в източна посока с 1670 км/ч, по време на стратосферното гмуркането за Ред Бул, Феликс Баумгартнер, прекарал 3 часа издигайки се над Ню Мексико, би трябвало да се приземи 4022 км западно в Тихия океан, но вместо това той се приземи няколко десетки километра източно от точката на излитане.

 

(Земята е съвършено плоска – три примера – СТАМАТ - re-upload – Бел. прев.)

 

23) Вярващите в теорията за кълбовидната Земя често твърдят, че „гравитацията” магически и необяснимо влече в съвършен синхрон цялата долна атмосфера на Земята до някаква неопределена височина, където тази все по-бързо въртяща се атмосфера отстъпва място на не-въртящата се, „не-гравитизирана”, не-атмосфера на безкрайното вакуумно пространство. Такива не-смислени теории, обаче, са опровергавани от падащия дъжд, фойерверките, птиците, насекомите, облаците, дима, самолетите и снарядите, които биха действали по по-различен начин, ако и кълбовидната Земя и нейната атмосфера постоянно се въртяха в източна посока с 1670 километра в час.

 

 

cRB6a0qMxuwsCXD-hEnGUUp25TitvFTWvvCU6loO

Атмосферата би се въртяла около централна точка, следователно въздухът близо до повърхността би се движел винаги по-бавно от въздуха високо горе.

 

24) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, тогава изстреляните снаряди в източна посока биха падали значително по-далеч от всички останали, а тези в западна посока - значително по-близо, в сравнение с тези насочени Север–Юг. В действителност, обаче, независимо от това в каква посока са изстреляни, изминатото разстояние от гюллета и снаряди е винаги едно и също.

 

(В този смисъл можем да кажем, че нито една армия, намираща се на изток от фронта не би могла да спечели каквато и да е победа, а от историята знаем, че това е нелепо - поредното доказателство срещу хелиоцентричната доктрина за въртящата се кълбовидна Земя. - Бел. прев.)

 

25) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, то обикновения пътнически самолет, летящ с около 800 км/ч не би трябвало да бъде в състояние да достигне източнните си дестинации, преди те да го изпреварят отзад! По същият начин, западните дестинации би трябвало да се достигат с три пъти по-висока скорост, но това не е така.

 

26) Нека цитирам „Небеса и Земя” от Гебриел Онриет (превод, изображения и линкове: СТАМАТ): „Освен това, ако летенето бе изобретено по времето на Коперник, без съмнение, той скоро би разбрал, че твърдението му по отношение на въртенето на Земята е погрешно, в резултат на връзката, съществуваща между скоростта на самолет и скоростта на въртене на Земята. Ако Земята се върти, както ни се казва с 1000 км/ч (тук и по-долу авторът има предвид предполагаемата скорост на своята географска ширина – Бел. прев.), а самолет лети в същата посока само с 500 км/ч, очевидно е, че мястото за кацане ще се отдалечава все повече всяка минута. От друга страна, ако летенето се състои в посока, обратна на тази на въртенето на Земята, то за един час би се покрило разстояние от 1500 км вместо 500 км, тъй като скоростта на въртене би се прибавила към тази на самолета. Би могло също да се посочи, че такава скорост на летене от 1000 км/ч, която е предполагаемата скорост на въртене на Земята, наскоро бе постигната, така че въздухоплавателно средство, летящо със същата скорост в същата посока като тази на въртенето не би могло да прелети никакво разстояние. То ще зависне във въздуха над мястото, от което е излетяло, тъй като и двете скорости са равни.”

 

27) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, приземяването на самолети върху толкова бързо движещи се писти, насочени на Север, Юг, Изток, Запад и във всевъзможни други посоки, би било практически невъзможно, но в действителност такива измислени опасения са напълно пренебрежими.

 

_YTroFLAYFc0RzdOwG4FEc6VTJDTC-xMhowDN5dQ

 

Ориентацията и движението на самолета е по протежение на полосата за кацане, но пистата се движи под различен ъгъл и с различна скорост. (Земята не се движи, нито върти - the earth is not moving or spinning., а също и моята редакция - Плоската Земя - Приземяването на самолети върху непрекъснато движещи се писти е невъзможно – Бел. прев.)

 

28) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, то облаците, вятърът и метеорологичните модели не биха могли случайно и непредсказуемо да се появяват и придвижват във всички посоки, като облаците често се движат в противоположни посоки в различните височинни слоеве по едно и също време.

 

29) Ако Земята и нейната атмосфера постоянно се въртяха източно с 1670 км/ч, това би трябвало някъде по някакъв начин да се види, чуе, усети или измери от някого, но все още никой в историята никога не е преживявал това предполагаемо източно движение. Междувременно, обаче, можем да чуем, почувстваме и експериментално да измерим, дори най-нежния западен бриз.

 

30) В книгата си „Морски пътешествия из Южните морета” арктическият и антарктически изследовател сър Джеймс Кларк Рос (James Clarke Ross), описва по следния начин преживяванията си в нощта на 27-ми ноември 1839 година и прави заключението, че Земята е неподвижна: „Небето е много ясно... това ни даде възможност да наблюдаваме по-високия облачен слой да се движи в точно противоположна посока на тази на вятъра - обстоятелство, често записвано в нашия метеорологичен корабен дневник, както при североизточни, така и при югоизточни пасати, а също така често наблюдавано и от предишни пътешественици. Капитан Бейзил Хол вижда явлението с очите си от билото на връх Тенерифе, а граф Стшелѐцки (Sir Pawel Edmund Strzelecki), изкачвайки вулканичната планина Киранеа в Оухихий достигнал 4000 фута (1220 метра) височина, над тази на пасатите и изпитал влиянието на обратен поток въздушни маси в различно хигрометрично и термометрично състояние... Граф Стшелѐцки ме информира също за следното видимо аномално обстоятелство, че на височина от 6000 фута (1830 метра) той се натъкнал на въздушен поток, духащ в перпендикулярна посока спрямо двата  по-ниски слоя, също в различно хигрометрично и термометрично състояние, но по-топъл от средния слой.Подобно състояние на атмосферата е съвместимо само с факта, доказан и от други данни, че Земята е в състояние на покой.

 

xlu_-b7OzYUSJ411_Wuw9clBxHIDNtw_6VofTkmu

31) В книгата си „Зететичната Космогония” Томас Уиншип (Thomas Winship) заявява: „Нека „въображението” нарисува картина в ума каква сила би имал въздуха, приведен в движение от сферично тяло с диаметър от 12700 километра, което се върти около оста си с 1670 км/ч, стрелка се в пространство с 107200 км/ч и се върти в кръг из небесата? Тогава нека „догадката” се стреми да разбере дали обитателите на такова кълбо биха успели да задържат косите върху главите си? Ако Земното „кълбо” се върти около оста си със страхотната скорост от 1670 км/ч, такава огромна маса по необходимост би предизвикала огромен прилив на вятър в пространството, което заема. Вятърът би задухал в една посока и всичко подобно на облаци, които попадат „в сферата на влияние” на въртящото се кълбо, би трябвало да се движи в същата посока. Фактът, че Земята е в покой се доказва от пускането на хвърчила.

 

 

wHzsU3ht2STak_4FRDSkaWBZoLkwlZFflBJtdeLL

32) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна да държи световните океани, сгради, хора и атмосферата прилепнали към повърхността на едно бързо въртящо се кълбо, тогава е невъзможно за „гравитацията” едновременно с това да бъде достатъчно слаба, за да позволи на малките птици, насекоми и самолети да излитат и да пътуват свободно с неотслабваща сила във всяка една посока.

 

33) Ако за „гравитацията” се вярва, че е сила достатъчно мощна, за да извива огромната океанска шир около кълбовидната Земя, то би било невъзможно за рибите и другите същества да плуват през толкова мощно прикована вода.

 

34) Капитаните на кораби, плаващи на големи разстояния в океаните никога не трябва да отчитат предполагаемата кривина на Земята в своите изчисления. Както равнинната, така и сферичната навигация в плаването, най-популярните методи за навигация, използват равнинната, а не сферичната тригонометрия, като правят всички математически изчисления върху предположението, че Земята е идеално равна. Ако Земята в действителност е сфера, такова заблуждаващо предположение би довело до постоянни очебийни неточности. Равнинната навигация в плаването все пак е работила отлично, както на теория, така и на практика в продължение на хиляди години и равнинната тригонометрия отново и отново доказва, че е по-точна от сферичната тригонометрия при определяне разстоянията през океаните.

 

 

-GrUU386QHLkWjmhHaHzn-oyyus5dCpSnrLt3502

35) Ако Земята в действителност бе кълбовидна, тогава всеки паралел южно от екватора би трябвало да измерва все по-малка и по-малка обиколка, колкото по на юг се отива. Ако обаче Земята е обширна равнина, тогава всяка линия географска ширина южно от екватора трябва да измерва все по-голяма и по-голяма обиколка, колкото по на юг се отива. Фактът, че много капитани, плаващи южно от екватора и приели теорията за кълбовидната Земя, са се оказвали драстично объркани в пресмятанията си, колкото по на юг са плавали, свидетелства за факта, че Земята не е топка.

 

sOn671mn87XUeHHMiR4kej0AN1RpDCDsQPEpHUcs

 

36) По време на Антарктическата си обиколка, капитан Джеймс Кларк Рос често с недоумение пише в дневника си, как ежедневно се оказва в несъответствие с морските карти, като посочва, че се е озовавал средно с 30 километра разлика спрямо изчисленията си всеки ден, а по-късно далеч на юг до 54 километра.

 

VanycVZFUYhRUpleYiL8bR70WPHN7EFn7RDWf0p8

 

37) Лейтенант Чарлс Уилкс (Charles Wilkes) командвал Проучвателната експедиция на Военноморските сили на САЩ до Антарктида от 1838-1842 година. Той също споменава в корабните си дневници, че плавайки на Запад непрекъснато се озовавал източно от изчисленията си понякога с над 37 километра за по-малко от 18 часа.

 

38) Ще цитирам преподобния Томас Милнър: „В южното полукълбо, мореплавателите към Индия често си представяли, че са източно от нос Добра надежда, докато били все още западно и били изхвърляни на африканския бряг, който, според техните изчисления, бил останал зад хоризонта. Това нещастие се случва с отличната фрегата „Чалънджър” през 1845 година. Как така стана, че корабът на Нейно Величество „Конкърър” бе изгубен? Как толкова много други внушителни плавателни съдове напълно здрави, с отлично набран екипаж, съвършено управлявани претърпяха корабокрушения в тихо време, не само в тъмна нощ или в мъгла, но посред бял ден и на слънчева светлина - в първия случай върху брега, а в последния върху подводни скали – поради това, че „били извън изчисленията си”?” Простият отговор е, че Земята не е топка.

 

hRS1xCeswSv_J8r_20X59fQ9bSXiGDlWqSVtZlz7

 

39) В практически измервания на разстоянията, взети от „Австралийски наръчник и Алманах, Указател за спедитори и вносители” се посочва, че разстоянието по права линия между Сидни и Нелсън (Нова Зеландия) е 2494 км. Дадената разлика в географска дължина е 22° 2' 14 ". Следователно, ако 22° 2' 14 " от 360° се равняват на 2494 км, то цялата окръжност би била 40518 км. Това число е не само по-голямо от предполагаемата екваториална обиколка на кълбовидната Земя, но е с цели 6858 км по-голямо от това, което би трябвало да бъде на южната географска ширина, на която се намира Сидни, при споменатите пропорции на земното кълбо.

 

40) От околността на нос Хорн, Чили до Порт Филип в Мелбърн, Австралия разстоянието е 16898 км или 143° географска дължина. Като пресметнем оставащите до 360°, това прави общо разстояние от 42526 км за тази конкретна географска ширина, което е с 2462 км повече от предполагаемата екваториална обиколка на Земята и още много хиляди повече, отколкото би трябвало да бъде на такива южни географски ширини.

 

41) Подобни изчисления, направени от нос Добра надежда, Южна Африка до Мелбърн, Австралия при средна южна географска ширина от 35,5°, дават приблизителна стойност от над  40200 км, която отново е по-голяма от предполагаемата най-голяма обиколка на Земята по екватора. Изчисленията от Сидни, Австралия до Уелингтън, Нова Зеландия при средна 37,5° южна географска ширина дават приблизителна обиколка от 41030 км, т.е. още по-голяма обиколка! Според теорията за Земята-топка, обиколката на Земята на 37,5° южна ширина трябва да е само 31789 км, т.е. с 9241 км по-малко от тези практически измервания.

 

 

LVfS2LY2YKuZ-_peycveZ81X3umorIgSeqevn2rA

42) Съгласно модела за Земята-топка, Антарктида е леден континент, който покрива долната част на топката от 78° до 90° южна ширина и е с обиколка от 17968 км. Обаче, много ранни изследователи, включително капитан Кук и капитан Джеймс Кларк Рос, като се опитвали да обиколят Антарктида по море пропътуват от 90 до 110 хиляди километра и им отнема 3-4 години. Британският кораб„Чалънджър” направил косвена, но пълна обиколка по море на Антарктида като изминал около 130000 км за 4 години. Това е изцяло в противоречие с кълбовидния модел.

 

D26yZlEmXkGTV1sf8d5_VlrM6M-Bu4PhvaChvcmD

43) Ако Земята бе топка, има няколко полетни маршрута в Южното полукълбо, на които най-бързият и пряк курс би бил над континента Антарктида, като например от Сантяго де Чили до Сидни, Австралия. Вместо да поемат по най-краткия и най-бърз маршрут по права линия над Антарктида, всички такива полети заобикалят във всякакви посоки далеч от Антарктида, твърдейки че температурите са твърде ниски за пътуване със самолет! Като се има предвид фактът, че има много полети до, от и над Антарктида, а също и твърденията на НАСА, че има технологии, които ги предпазват в условия далеч по-студени и далеч по-горещи, отколкото могат да се изпитат на Земята, такова извинение несъмнено е само едно извинение и нищо повече, тъй като тези полети не са се състояли, защото са невъзможни.

 

P9mrpkC12ssQhFxatJteigymcQ2HkUbWghYD35xo

Тези маршрути за полети не съществуват !!!

 

44) Ако Земята бе кълбовидна, а Антарктида твърде студена, за да се прелита над нея, единственият логичен начин да се лети от Сидни до Сантяго би бил курс направо над Тихия океан, като оставаме в южното полукълбо през целия път. Ако презареждането с гориво е абсолютно необходимо, то може да се направи в Нова Зеландия или на други места от южното полукълбо по протежение на пътя. В действителност, обаче, полетите Сантяго - Сидни влизат в северното полукълбо, правейки междинни кацания на Международното летище в Лос Анджелис и други летища в Северна Америка, преди да продължат надолу към Южното полукълбо. Такива абсурдно своенравни заобикаляния нямат никакъв смисъл върху сфера, но са напълно смислени и формират почти прави линии, когато са изобразени върху картата на Плоската Земя.

 

fR4Lfhe6ziEOQHhKpru1yA2eKfLZXx1qIRnLuJSB

 

45) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Пърт, Австралия би трябвало да е прав маршрут над Индийския океан с удобни възможности за презареждане на остров Мавриций или Магадаскар. На практика, обаче, повечето полети от Йоханесбург до Пърт правят странен престой в Дубай, Хонконг или Малайзия, което няма смисъл върху сфера, но е напълно разбираемо, когато са нанесени върху картата на плоската Земя.

 

BVdc3vsQHAKJxzGKpGpOmed0kKIGYC3cIIL9lfAS

 

46) Върху Земята-топка от Кейптаун, Южна Африка до Буенос Айрес, Аржентина би трябвало да е прав маршрут над Атлантическия океан, като се следва един и същ паралел от единия край до другия, но вместо това всеки полет прави междинни кацания първо в северното полукълбо, някъде от Лондон до Турция и Дубай. За пореден път, това няма абсолютно никакъв смисъл върху сфера, но е напълно разбираем избор, когато се нанесе върху картата на плоската Земя.

 

 

4b1i_Aw188kOV-CQGNBRaxCk41nGAdPArfnrd3q4 

47) Върху Земята-топка от Йоханесбург, Южна Африка до Сао Паоло, Бразилия би трябвало да е бърз прав маршрут по протежение на 25-тия южен паралел, но вместо това почти всеки полет първо каца за презареждане на 50-тия северен паралел в Лондон! Единствената причина, поради която такова нелепо междинно кацане съществува в действителност е, защото Земята е плоска.

 

ka-9ukFW-PzXR8h-jnqkZ3noO4626AopvMBHExMV

 

48) Върху Земята-топка от Сантяго де Чили до Йоханесбург, Южна Африка би трябвало да е лесен полет, случващ се изцяло под Тропика на Козирога в южното полукълбо, но въпреки всичко, всеки посочен полет първо прави странно кацане за дозареждане в Сенегал близо до Тропика на Рака в Северно полукълбо! Когато това се нанесе върху картата на Плоската Земя, обаче, причината ясно се вижда - Сенегал всъщност е точно по средата на правия път между двата града.

 

y0z04M65Cmb5RLz0O97oUhxW26-TgRq7cjLlKm8t

 

49) Ако Земята бе въртяща се топка, нагрявана от Слънцето, отдалечено на 150000000 км, то би било невъзможно да има едновременно непоносимо горещи лета в Африка и само на няколко хиляди километра смразяващи костите вледеняващи арктическите или антарктически зими, където се усеща малко или почти никаква топлина от Слънцето. Ако топлината от Слънцето изминава 150000000 километра до пустинята Сахара, абсурдно е да се твърди, че още 6500 километра (0,000043%) допълнителен път до Антарктида биха напълно анулирали такава непоносима жега и биха довели до тези драстични разлики.

 

50) Ако Земята наистина бе кълбовидна, Арктическият и Антарктическият полярни региони, както и областите със сравнима географска ширина на Север и на Юг от екватора би следвало да споделят сходни условия и характеристики, като например: сравними температури, сезонни промени, дължина на светлата част от деня, растителен и животински свят. В действителност обаче, Арктическият и Антарктическият региони и областите със сравнима географска ширина северно и южно от екватора се различават значително в много отношения, което е напълно несъвместимо с кълбовидния модел и изцяло в съгласие с плоския модел.

 HLThUNaIiUxeGdRlOduSlsQ9VilW8PTLs3-7qKoyA7EozVTMIZjavJH_rIBMPJbWim7KLP_afV-TSdmk

 

51) Антарктида е най-студеното място на Земята, със средна годишна температура от около - 50° по Целзий и рекордно ниска от - 93°! Средната годишна температура на Северния полюс, обаче, са сравнително топлите - 15°. Средногодишното колебание на температурите в Антарктида е по-малко от половината от колебанието при сравними арктически ширини. Северният Арктически регион се радва на умерено топло лято и поносими зими, докато Южния Антарктически регион дори не се нагрява достатъчно, за да се стопи вечния сняг и лед. Върху поклащащата се Земя-топка с наклонена ос, въртяща се постоянно около Слънцето, Арктическите и Антарктическите температури и сезони не следва да се променят толкова значително.

 

52) Исландия, намираща се на 65° северна ширина, приютява 870 вида местни растения и изобилие от различни животински видове. Сравнете това с остров Южна Джорджия, намиращ се само на 54° южна ширина, където има само 18 вида местни растения, а животински видове почти не съществуват. На същата, но северна географска ширина, се намират Канада и Англия (Глазгоу и Единбърг се намират на 55° северна ширина – Бел. прев.), където изобилстват гъсти гори с различни видове високи дървета. Небезизвестнияткапитан Кук пише за Южна Джорджия, че не могъл да намери дори един храст достатъчно голям, за да си направи клечка за зъби! Кук пише: „Нито едно дърво не можеше да се забележи. Земите, които се намират на Юг са обречени от природата на непрекъсната обледененост - никога да не усетят топлината на слънчевите лъчи, чиито ужасен и див изглед нямам думи да опиша. Дори и морския живот е пръснат в определени пространства с огромни размери, а и морска птица рядко се вижда да лети над тази самотна пустош. В областта на органичният живот, контрастите между Арктическата и Антарктическата зони са твърде забележителни и значими.”

 

53) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, Слънцето действа много необяснимо, ако Земята бе въртящо се кълбо, но точно така както трябва да действа, ако Земята е плоска. Например, най-дългите летни дни на север от екватора, са много по-дълги от тези на юг от екватора, а най-късите зимни дни северно от екватора са много по-къси от най-късите дни южно от екватора. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща се Земя-топка, но точно пасва на плоския модел, при който Слънцето обикаля в кръгове над и около Земята от Тропика на Рака до Тропика на Козирога.

 

54) На места със сравнима географска ширина на Север и Юг, изгревът и залезът са много по-различни, отколкото би трябвало, ако Земята бе въртящо се кълбо, но са точно както трябва в случая с плоската Земя. Северно от екватора, изгревът и залезът настъпват бавно и продължават много по-дълго време, отколкото на Юг, където те настъпват много бързо. На някои места северно от екватора, здрачът може да продължи повече от час, докато при сравними южни географски ширини слънчевата светлина напълно изчезва в рамките на няколко минути. Това е необяснимо върху равномерно въртящата се и поклащаща се Земя-топка, но е точно това, което се очаква да се случи върху Плоската Земя, над която Слънцето се върти по-бързо в по-широки кръгове над Юга и по-бавно в по-тесни кръгове над Севера.

 

pdGkbpXkNgI5RDFHioapqZJN4mjOIQihBe1UBJ8Q

 

Орбита на Слънцето и Луната през Декември (външна окръжност) – Орбита на Слънцето и Луната през Септември и Март (средна окръжност) – Орбита на Слънцето и Луната през Юни (вътрешна окръжност). (Плоската Земя - Истинското движение на Слънцето и Луната - Eric Dubey и  Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни – Бел. прев.)

 

55) Ако Слънцето се завърта над и около Земята на всеки 24 часа, постоянно движещо се от Тропик до Тропик на всеки шест месеца, то следва, че Северната централна област ежегодно ще получава много повече топлина и слънчева светлина, отколкото Южната периферна област. Тъй като Слънцето трябва да покрие по-голямата Южна област за същите 24 часа, за които преминава над по-малката Северна област, движението му задължително трябва да е пропорционално по-бързо. Това напълно обяснява разликата между Арктическите и Антарктическите температури, сезони, продължителността на деня, както и растителния и животинския свят. Това е причината Антарктическата утринна зора и вечерен здрач да са твърде краткотрайни в сравнение със Северния полюс и това обяснява защо през определени летни Арктически нощи Слънцето въобще не залязва!

 

 

7A90hyUHYy1glj4MxFAgxhy9StmuW0_HVNl7VJpn

(Плоската Земя и кой вижда Слънцето? -  The Flat Earth & who sees the sun?  – Бел. прев.)

 

56) „Среднощното слънце” е арктическо явление, случващо се ежегодно по време на лятното слънцестоене, когато в продължение на няколко поредни дни наблюдател, намиращ се достатъчно далеч на север може да наблюдава Слънцето как обикаля над главата му, издигайки се и захождайки в небето през целия ден, без да залязва напълно в продължение на повече от 72 часа! Ако Земята в действителност бе въртящо се кълбо, обикалящо около Слънцето, единственото място, където такова явление, като Среднощното Слънце, би могло да се наблюдава би било на полюсите. Всяка друга гледна точка от 89° ширина надолу, независимо от наклон или инклинация, не би могла да вижда непрекъснато Слънцето в продължение на 72 часа. За да наблюдавате Слънцето в продължение на цял кръгооборот върху въртящо се кълбо от точка различна от полюсите, Вие ще трябва да гледате през много километри суша и море за част от завъртането! (Видеоклип: Арктическото Среднощно Слънце - Arctic Midnight Sun – Бел. прев.)

 

XFmcwEZuv1Bgxk7H4EyvZFMFAL8G1BsBTkSnd6zU

 

57) Върхушката твърди, че явлението „Среднощно Слънце” СЕ СЛУЧВА и в Антарктида, но те не разполагат с никакви непрекъсваеми видеоматериали, показващи това, нито пък позволяват на независими изследователи да отпътуват до Антарктида по време на зимното слънцестоене, за да потвърдят или опровергаят тези твърдения. От друга страна, съществуват десетки публично достъпни немонтирани видеоклипове, показващи Арктическото Среднощно Слънце и явлението е потвърдено, отвъд всяка сянка на съмнение.

 

T8mnkU8nGbiKTPDkxi5NtXXv2Za6gcpeDhGMb_s2

 

58) Кралското белгийско географско дружество, в своята Белгийска Антарктическа Експедиция ( Expédition antarctique belge – 1897-1899) записва, че по време на най-суровата част от Антарктическата зима от 71° южна ширина нататък Слънцето залязва на 17 май и се вижда отново над хоризонта чак на 21 юли! Това е в пълно противоречие с теорията за Земята-топка, но е лесно обяснимо с модела на плоската Земя. Среднощното Слънце се вижда от голяма надморска височина в крайните северни ширини по време на Арктическото лято, защото Слънцето, при най-вътрешния си кръгооборот, обикаля достатъчно плътно около полярния център, че да остава видимо над хоризонта за наблюдателя с такава гледна точка. По същият начин, в крайните южни ширини по време на Арктическото лято, Слънцето изчезва напълно от погледа за повече от два месеца, защото е на Северния Тропик, по най-вътрешната дъга от своето пътуване, подобно на бумеранг, като обикаля твърде плътно Северния център, за да бъде видяно от Южната периферия.

_wDa3mMWowCxGpxoATmgSwGdfnuZudf5klxM6GlS

 

59) Цитирайки Гебриел Онриет: „Теорията за въртенето на Земята непременно трябва веднъж завинаги да бъде отхвърлена като неосъществима, като се посочи следната несъстоятелност. Тя твърди, че въртенето отнема 24 часа и че скоростта му е постоянна, като в този случай е задължително дните и нощите да имат еднаква продължителност от по 12 часа през цялата година. Слънцето следва да изгрява сутрин и да залязва вечер неизменно по едно и също време, в резултат на което би било равноденствие всеки ден от 1-ви януари до 31-ви декември. Човек трябва да се спре и да се замисли върху това преди да каже, че Земята има динамика на въртене. Как така теорията за гравитацията става причина за сезонните промени в продължителността на деня и нощта, ако Земята се върти с равномерна скорост по 24 часа в денонощието!?

 

UFcLhwoige5IC_eW4_cguDp_7YPR1ajILHYE0xOH

 

60) Всеки може да докаже, че морският хоризонт е идеално прав и цялата Земя съвършено равна, използвайки само нивелир, триножници и дървена дъска. На каквато и да е надморска височина, просто закрепете хоризонтално върху триножници 3-4-метрова, гладка дървена дъска и наблюдавайте от нивото на очите си линията на хоризонта зад нея. Далечният хоризонт винаги ще се изравни съвършено успоредно с горния ръб на дъската. Нещо повече, ако се придвижвате в полукръг от единия край на дъската до другия като същевременно наблюдавате хоризонта над горния й ръб, ще имате възможността да проследите съвсем равни 20-30 километра в зависимост от надморската височина. Това би било невъзможно, ако Земята е кълбо, с обиколка 40 000 километра, хоризонтът би се изравнил над центъра на дъската, но след това постепенно, но забележимо би спадал към краищата. Само 15 километра от всяка страна на дъската биха довели до лесно забележима 20-метрова кривина във всеки един край спрямо центъра.

 

AtrbfNZAhWb09EqhbllKPgADnFMwH80rBhwzsvt0

 

61) Ако Земята в действителност бе една голяма топка, с обиколка от 40 000 км, то хоризонтът би бил значително изкривен дори на морското равнище и всичко на или приближаващо хоризонта би изглеждало, че се наклонява леко назад спрямо гледната Ви точка. Далечните сгради по протежение на хоризонта ще приличат на наклонената кула в Пиза, спускайки се назад спрямо наблюдателя. Върху Земята-топка излитащ и постоянно отдалечаващ се от наблюдателя балон с горещ въздух би изглеждал, като че бавно и постоянно се наклонява все по-назад, колкото по-далеч отлита, като дъното на коша постепенно става видим, докато горната част на балона се скрива от погледа. В действителност, обаче, сградите, балоните, дърветата, хората и всичко останало е под прав ъгъл спрямо Земята или хоризонта и остава така, независимо от отстоянието или височината на наблюдателя.

 

3PoQNWkSXi3YPvFk-WivvKl69oKEcKegq6jvYAPe

 

(Плоската Земя и хоризонта на събитията - Flat earth and the event horizon  – Бел. прев.)

 

62) Експериментите на Д-р Самюел Роуботъм (Samuel Rowbotham) по Олд Бедфорд Левъл категорично доказват, че водата в канала е напълно хоризонтална по протежение на 6 мили (9,7 км). Първо, Роуботъм застанал в канала като държал телескопа си 8 инча (20 см) над повърхността на водата, след което негов приятел в лодка с флагче, издигнато на 5 фута (152 см) отплавал на 6 мили. Ако Земята бе топка с обиколка от 40000 км, водното пространство с дължина 9,7 км би трябвало да образува дъга висока 6 фута (183 см) в средата(и 16 фута - 488 см в края – Бел. прев.), така че цялата лодка и флагчето би трябвало в крайна сметка да изчезнат, но в действителност по време на плаването цялата лодка и флагчето останали видими на същата височина.

 

(The Bedford Level Flat Earth Experiment – Бел. прев.)

 

W4rjneXGGpqqoL8x0KgjgV3GcCdwQaOtadgLYl8z

 

63) Във втория експеримент, Д-р Роуботъм поставил флагчета, с височина 5 фута, по протежение на бреговата линия по едно на всяка миля. След това, използвайки телескопа си, монтиран на 5 фута точно зад първото флагче, погледнал над върховете на всичките 6 флагчета, които се подредили в идеално права линия. Ако Земята бе топка, с обиколка 40000 км, то флагчетата би трябвало постепенно да се спускат надолу след първото установяващо линията на погледа, второто би спаднало с 8 инча (20 см), третото с 32 инча (81 см), четвъртото с 6 фута (183 см), петото с 10 фута и 8 инча (325 см) и шестото с 16 фута и 8 инча (508 см).

 

fyTsKLTdIwz_SC1rYgr-cGmtwSAUhCY1JXYX4R89

 

64) Нека цитирам „Земя, не кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Известно е, че хоризонтът в морето, независимо от разстоянието, на което може да се простира вдясно и вляво от наблюдателя, застанал на сушата, винаги се явява права линия. Следващият експеримент е бил провеждан в различни части на страната. В Брайтън, на възвишение в близост до хиподрума, два кола били побити в земята на шест ярда (5,49 метра) един от друг, точно срещу морето. Между двата кола била опъната жица успоредна на хоризонта. От средата на жицата гледката обхващала не по-малко от 20 мили (32 км) от всяка страна, което прави разстояние от 40 мили. Проследен бил кораб, плаващ право на запад. Опънатата жица „режела” такелажа малко над фалшборда, което било наблюдавано в продължение на няколко часа или докато корабът изминал цялото разстояние от 40 мили. Кораб, влизащ в полезрението от изток, би трябвало да се изкачва по наклонена равнина в продължение на 20 мили, докато стигне средата на дъгата, откъдето би трябвало да се спуска на същото разстояние. Квадратът на 20 мили умножен по 8 инча дава 266 фута (81 метра), с които корабът би трябвало да бъде под опънатата жица в началото и в края на 40-те мили.”

 

65) Пак от Д-р Роуботъм: „На брега в близост до Ватерлоу, на няколко мили на север от Ливърпул, мощен телескоп бил закрепен на височина 6 фута (183 см) над водата. Той бил насочен към голям параход, току-що излязъл от река Мърси и отплаващ към Дъблин. Върхът на мачтата на отдалечаващия се кораб постепенно приближавала хоризонта, докато, най-после, след като повече от четири часа изтекли, тя изчезнала. Обичайната скорост на плаване на Дъблинските параходи била най-малко осем мили в час, така че корабът би трябвало да е поне на тридесет и две мили (52 км) разстояние, когато върхът на мачтата стигнал хоризонта. Шестте фута височина на телескопа ще изискват три мили да се приспаднат от изпъкналостта, така че остават двадесет и девет мили, квадратът на които умножен по 8 инча прави 560 фута (171 метра). Като приспаданем височината на мачтата - 80 фута откриваме, че според учението за кълбовидността, върхът на мачтата на отплаващ параход би трябвало да е 480 фута (146 метра) под хоризонта. Много други подобни експерименти са били провеждани с морски параходи и винаги с резултати изцяло несъвместими с теорията, че Земята е кълбо.

 

66) Д-р Роуботъм провежда няколко други експеримента с телескопи, нивелири, секстанти и теодолити - специални прецизни инструменти, използвани за измерване на ъгли в хоризонтални или вертикални равнини. Чрез позиционирането им на равни височини, насочени последователно един към друг, той доказвал отново и отново, че Земята е съвършено равна в продължение на километри без сантиметър кривина. Откритията му причинили доста смут в научната общност и благодарение на 30-годишните му усилия, формата на Земята се превърнала в гореща тема на дебати в края на деветнадесети век.

 

SCkdn2McTIMI8OxMU2l32Fk9za7EMI-n5AMQLZfC

 

67) Разстоянието през Ирландско море от пристанище Дъглас на остров Ман до Грейт Ормс хед в Северен Уелс е 97 км. Ако Земята бе кълбо, то повърхността на водата между тях ще образува 97-километрова дъга, с център извисяващ се с 593 метра над бреговата линия в двата края. Обаче, добре известно и лесно проверимо е, че в ясен ден от скромните 30 метра надморска височина, Грейт Ормс хед е видим от пристанище Дъглас. Това би било напълно невъзможно върху кълбо, с обиколка 40 000 км. Ако приемем, че 30-те метра надморска височина стават причина хоризонтът да се отдалечи с около 20 километра, то останалите 77 км означават, че Уелската брегова линия все пак би трябвало да пропадне с цели 448 метра под линията на погледа!

 

s32CxCS4xyEYF3cg40hWgRay2D3LYDJhVX4OIcME

 

68) Силуетът на Филаделфия се вижда ясно от хълма Епъл пай в Пайн Берънс, Ню Джърси отдалечен на 64 км. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, отчитайки 62-та метра надморска височина на хълма Епъл пай, силуетът на Филаделфия би трябвало да остане добре скрит зад 102-метрова кривина.

 

bxBPwy0IcSw6sB-2MPhwLrlfJr0kS-IsUTX2KJHn

 

69) Силуетът на Ню Йорк Сити се вижда ясно от Беър маунтин в Хариман Стейт парк отдалечен на 97 км. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, гледайки от 390-метровия върх на Беър маунтин и като определиме разстоянието до хоризонта чрез Питагоровата теорема, то силуетът на Ню Йорк Сити би трябвало да бъде невидим зад 52-метрова кривина на Земята.

 

5PlPV7mqqYUEdMd_--iHq3cVeRG54U95AC7ArPxV

 

70) От скалата на Вашингтон в Ню Джърси, само на 120 метра надморска височина, е възможно в ясен ден да се видят силуетите и на Ню Йорк и на Филаделфия в противоположни посоки едновременно, като се обхваща разстояние от цели 193 километра! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 километра, и двата силуета би трябвало да са скрити зад повече от 244 метра земна кривина.

 

jwwaS4bB7ntl19-HFchGndSeykLSnhI6SlOwbTp0

 

71) Често е възможно да се види силуета на Чикаго от морското равнище на 95 километра отвъд езерото Мичиган. През 2015 година, след като фотографът Джошуа Ноуики (Joshua Nowicki - Бел. прев.) засне това явление, няколко новинарски канала бързо заявиха, че снимката може да е „висок мираж” - атмосферна аномалия, причинена от температурна инверсия. И въпреки че тези миражи със сигурност се срещат, въпросният силует е изправен и се вижда ясно, за разлика от мъглявите обърнати надолу илюзорни миражи. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, този силует би трябвало да е 707 метра под хоризонта.

 

ww5cOes1UdOmtlL-g0PwV3Qz9QT2m4ULUyhPVoNU

 

Тези сгради са отдалечени на 95 километра. Ако Земята бе кълбо, както сме индоктринирани да вярваме, повърхността в основата на тези сгради би трябвало да е 707 метра под хоризонта. Още по-лошо, диаграмата в долната част е невярна, тъй като сградите би трябвало да са наклонени назад спрямо нашата гледна точка. Как е възможно това?

 

72) На 16 Октомври 1854 година в-к „Таймс” съобщава за посещението на Кралицата в Голям Гримсби от Хъл, като официално документира, че присъстващите били в състояние да видят  94-метровата кула на доковете от 113 км разстояние. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000 км, като отчетем трите метра височина на кораба над водата и височината на кулата на 113 км разстояние, тя би трябвало да е цели 790 метра под хоризонта.

 

73) През 1872 година капитан Гибсън и екипажът му, плавайки на кораба „Томас Ууд” от Китай към Лондон, съобщават, че видели остров Св. Елена, в неговата цялост, в ясен ден от 120 км разстояние. Отчитайки височината им, при измерване върху Земята-топка, с обиколка от 40 000 км, се установява, че островът би трябвало да е 1112 метра под тяхната зрителна линия.

 

74) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, често може да се види остров Горгона на 130 км разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км, то Горгона би трябвало да остане скрит зад 1016 метра кривина.

 

Peu7HPw5imMRJmwDOmF_gxlCbKpctCrqJthb8nKd

 

75) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, често може да се види остров Корсика на 159 км разстояние. Ако Земята бе кълбо, с обиколка 40 000 км, Корсика би трябвало да пропадне 1598 метра под хоризонта.

 

kkhNXmy1ipxDmqyEPrep-_47-xTnvMpbjVeKZrNf

 

76) От Генуа, Италия, с височина само 21 метра над морското равнище, може също така често да се види остров Капрая на 164 километра разстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, Капрая би трябвало да остава винаги скрит зад 1708 метра кривина.

 

ojDWPniw8YBPFw8dtFPwCo2QegYEbd1EOG2XpPbY

 

77) Също така от Генуа, във ведри ясни дни, може да се види остров Елба на невероятните 201 километра разстояние! Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, Елба би трябвало да е завинаги невидим зад 2673 метра кривина.

 

2csbe2jatnfd3h6cWaQ4lCTkTNvJpYEhhFZ3vyXu

 

78) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се види планина Форейкър на 193 км отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, върхът на планина Форейкър, с височина 5303 метра, би трябвало да е наклонен назад спрямо наблюдателя и покрит от 2353 метра земна кривина. В действителност, обаче, цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до върха.

 

4-ow5yQcLPmY9GRhrjlvL-IZd6vRKtj3YOapdWOn

 

79) От Анкоридж, Аляска, с височина 31 метра, в ясни дни с невъоръжено око може да се види планина МакКинли на 209 км отстояние. Ако Земята бе топка, с обиколка 40 000 км, върхът на планина МакКинли, с височина 6194 метра, би трябвало да е наклонен назад спрямо наблюдателя и наполовина скрит от 2810 метра земна кривина. В действителност, обаче, цялата планина доста лесно може да бъде видяна стояща изправена от основата до върха.

(Този клип показва как зумът на камерата може да бъде използван за заснемане на видео-доказателство за плоскостта на Земята - Horizon Zoom Boom Earth Flat – Бел. прев.)

 

 

KSwxCm1UC-E79KRL8q2v1GI2GfEs47NdIN3Fm9sw

Изглед към планините Денали от Анкоридж, гледайки през залива Кук, ръкав Ник.

 

80) В „Списание на Чеймбър” от Февруари 1895 година, един моряк в близост до остров Мавриций в Индийския океан, съобщава, че е видял кораб, който се оказал на невероятното разстояние от 322 км! Инцидентът причинил много разгорещени дебати всред мореплавателите по това време, като намерил допълнително потвърждение в Аден, Йемен, където друг свидетел съобщил, че е видял изчезнал Бомбойски параход на 322 км. Той правилно посочил точния вид, местоположението и направлението на парахода, като всичко това по-късно било подкрепено и точно потвърдено от тези на борда. Такива наблюдения са абсолютно необясними, ако Земята в действителност бе топка, с обиколка 40 000 км, тъй като кораби отдалечени на 322 километра би трябвало да пропадат 8 километра под линията на погледа!

 

81) Разстоянието, от което светлината на разни морски фарове по цял свят е видима в морето, далеч надхвърля изчисленията за кълбовидната Земя, с обиколка 40 000 км. Например, фарът на Дюнкерк в Южна Франция, с надморска височина 59 метра, е видим от лодка (3 метра над водата) от 45 км. Ако Земята е кълбо с горепосочената кривина, то според сферичната тригонометрия, тази светлина би трябвало да е скрита 58 метра под хоризонта.

 

tjrv9LA4E1XM1qDyoV_vqbK0n59hvWTY6ZW3zHkp

 

82) Фарът на порт Никълсън в Нова Зеландия е 128 метра над морското равнище и се вижда от 56 километра, където трябва да е 67 метра под хоризонта.

 

83) Фарът Егерьо (Egerö) в Норвегия е 47 метра над високи води и е видим от 45 километра, където трябва да е 70 метра под хоризонта.

 

84) Фарът в Мадрас, на еспланадата (издигнат кей край плаж), е 40 метра висок и е видим от 45 километра, където трябва да е 76 метра под линията на погледа.

 

85) Фарът в Кордонан (Cordonan) на западния бряг на Франция е 63 метра висок и е видим от 50 километра, където трябва да е 85 метра под линията на погледа.

 

86) Фарът на нос Бонависта, Нюфаундленд е 45 метра над морското равнище и се вижда от 56 километра, където трябва да е 150 метра под хоризонта.

 

87) Фарът върху камбанарията на Енорийската черква на Св. Ботолф в Бостън е с височина 88 метра и е видим от над 65 км, където трябва да е скрит цели 244 метра под хоризонта!

 

88) Фарът на остров Уайт в Англия е 55 метра висок и може да бъде видян от 68 км, разстояние, за което съвременните астрономи казват, че той трябва да пропадне 304 метра под линията на погледа.

 

89) Фарът на Иглен нос (L’Agulhas) в Южна Африка е висок 10 метра, с надморска височина от 73 метра и може да се види от над 80 км. Ако Светът бе кълбо, тази светлина би пропаднала 427 метра под линия на погледа на наблюдателя.

 

90) Статуята на Свободата в Ню Йорк се издига на 99 метра над морското равнище и в ясен ден може да се види от 97 км. Ако Земята бе кълбо, това би поставило Дамата на Свободата на цели 632 метра под хоризонта.

 

A-rTpGYsuuzjj-44BngkuBnrsEpS0g6peWg4ix5k

 

91) Фарът в Порт Саид, Египет, на височина само 18 метра се вижда на изумителното разстояние от 93 километра, където, според съвременната астрономия, той трябва да е 665 метра под линията на погледа!

 

92) Шпилът на катедралата Нотр Дам в Антверпен се извисява на 123 метра от подножието на кулата, а Антверпен е с надморска височина от 10 метра. С помощта на телескоп, корабите могат да бъдат разграничавани на хоризонта, а капитани свидетелстват, че могат да видят катедралния шпил от невероятното разстояние от 241 километра. Ако Земята бе кълбо, обаче, на това разстояние шпилът на кулата би трябвало да е 3138 метра под хоризонта!

 

wYP11BuTJMkxreOMY253BxR_CFZ5Dug2JW06DPqt

 

93) Ширината на протока Св. Георги между Холихед и пристанище Кингстън, в близост до Дъблин е 97 км. Когато е на половината път, пасажер от ферибота ще забележи фара на кея в Холихед зад себе си, както и фара Пуулбег в Дъблинския залив пред себе си. Височината на фара на кея в Холихед е 13 метра, а фарът Пуулбег е 21 метра висок, следователно човек застанал на 7-метрова палуба на кораб в средата на канала на 48 км от двата бряга, може ясно да види и двете светлини. Върху Земята-топка, с обиколка 40 000 км, обаче, двата фара би трябвало да се скрият с повече от 90 метра под двата хоризонта!

 

eTVdarhiig8r3QRww0JGAnOeZOnTgQYvzBlWRHnN

 

94) От платото близо до пристанище Портсмут в Хемпшир, Англия, като се гледа отвъд Спитхед към остров Уайт, цялата основа на острова, където водата среща сушата, образува съвършено права линия с дължина 35 км. Според теорията за Земята-топка, остров Уайт би трябвало да се снижи с 24 метра от средата към всеки край, за да се докара необходимата кривина. Координатните кръстове на качествените теодолити насочени натам, обаче, многократно са показвали, че линията между сушата и водата е съвършено права.

 

 

bVTR3QsSfA_f83C8fd_Idm-Xof_RDd2bADGkB64d

 

95) При безоблачно време от платото близо до пристанище Дъглас на остров Ман, често ясно се вижда с невъоръжено око брега на Северен Уелс по цялото му протежение. От нос Еър, при устието на река Дий до Холихед се обхваща участък от 80 км, за който също многократно е установено, че е напълно хоризонтален. Ако Земята в действителност имаше изкривяване от 8 инча на миля на квадрат, както НАСА и съвременната астрономия твърдят, то 80-те километра от Уелското крайбрежие, гледано по протежение на хоризонта от Ливърпулския залив, би трябвало да се отклони с лесно измеримите 127 метра на всяка страна от централната точка!

 

96) От „Сто доказателства, че Земята не е кълбо” от Уилям Карпентър: „Ако предприемем пътешествие надолу по залива Чесапийк през нощта, ние ще виждаме „светлината”, показваща остров Шарп, в продължение на час преди параходът да стигне до него. Можем да заемем позиция на палубата, така че страничната бордова ограда на парахода да е изравнена със „светлината” и на линията на погледа и ще открием, че през цялото пътуване светлината няма да промени в никаква степен очевидната си надморска височина. Ала, да речем, че е изминато разстояние от 21 км, теорията на астрономите за „кривината” изисква разлика (по един или друг начин!) в истинската надморска височина на светлината с 34 метра! Тъй като, обаче, няма разлика дори на стотна от косъма, ние имаме ясно доказателство, че водата на залива Чесапийк не е извита, което е доказателство, че Земята не е кълбо.”

 

97) НАСА и съвременната астрономия твърдят, че Земята е гигантска топка наклонена назад, колебаеща се и въртяща се с 1670 км/ч около оста си, елипсовидно обикаляща около Слънцето със 107200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от ръкавите на Млечния път с 828000 км/ч, а цялата Галактика лети с абсурдните 2100000 км/ч през Вселената, като всички тези движения произхождат от предполагаемия „Голям взрив” - космогенична експлозия преди 14 милиарда години. Това е общ сбор от 3036870 км/ч в няколко различни посоки, с които всички ние уж летим едновременно, при все това никой никога не е виждал, усешал, чувал, измервал или доказал нито едно от тези движения въобще да съществува.

 

(Изаскар Цедерблюм, наречен Ленин, казвал: „Една лъжа, повтаряна достатъчно често, става истина.” – Бел. прев.)

 

98) НАСА и съвременната астрономия твърдят, че Поларис – Полярната звезда, е на около 323 - 434 светлинни години или на около 4 квадрилиона километра отдалечена от нас! Първо, отбележете, че числото е между 3 118 200 000 000 000 – 4 189 800 000 000 000 километра, което прави разлика от 1 071 600 000 000 000 (над един квадрилион) километра! Ако съвременната астрономия дори не може да уточни разстоянията до звездите в рамките на квадрилиони километри, може би „науката” им е погрешна и теориите им се нуждаят от преразглеждане. Въпреки това, дори и да признаем техните неясно отдалечени звезди, за хелиоцентриците е невъзможно да обяснят, как Поларис успява да остане винаги точно над Северния полюс в продължение на всички тези  различни предполагаеми накланяния, колебания, ротации и спираловидни движения на Земята-топка.

 

1qePUjQOW8xNAZcYY6nqWC1nHzjYKWHH2eWcGH1h

 

99) От гледна точка на теорията за Земята-топка, Поларис - разположена точно над Северния полюс, не трябва да се вижда отникъде в Южното полукълбо. За да е видима Поларис от Южното полукълбо на кълбовидната Земя, наблюдателят би трябвало някак си да гледа „през кълбото” и много километри суша и море би трябвало да са прозрачни. Поларис, обаче, може да се види до 23,4° южна ширина.

 

100) Ако Земята бе топка, Южният кръст и другите южни съзвездия биха били видими по едно и също време от всяка географска дължина на еднаква Южна ширина, какъвто е случаят на Север с Поларис и околните съзвездия. Голямата Мечка, Малката Мечка и много други съзвездия могат да се видят от всеки Северен меридиан едновременно, докато на Юг, съзвездия като Южния кръст не могат. Това доказва, че Южното полукълбо не е „обърнато отдолу”, както е в модела за Земята-топка, а просто се простира далеч навън от Северната централна точка, както е в модела на плоската Земя.

 

oZ-elYa4SeqzDQeyJpiGuvuAjMr84J6fL_g7sW58

Следователно, ето така изглежда от повърхността: 1) звездните следи оформят кръгове около центъра; 2) кръговете стават все по-големи и изглеждат като прави линии, гледани от ограничено поле на видимост; 3) в близост до периферията, звездите се движат по протежение на хоризонта, образувайки линии.

 

101) Твърди се, че Сигма от съзвездието Октант е Южната централна полярна звезда, подобна на Поларис, около която всички звезди в южното полукълбо се въртят в обратна посока. За разлика от Поларис, обаче, Сигма от Октант НЕ МОЖЕ да се види едновременно от коя и да е точка по протежение на определена географска ширина, тя НЕ Е централна, а уж е изместена с един градус от центъра, НЕ Е неподвижна и в действителност не може да се види изобщо през обществено достъпните телескопи! Налице е основателно съмнение относно това, дали Сигма от Октант въобще съществува. Така или иначе, посоката, в която се движат звездите над главата Ви се основава на перспективата и на точната посока, в която гледате, а не в кое полукълбо се намирате.

 

_s90gNEbkRkGPZM6juDyS3yJvxFx_79CEU2p5ksy

1) звезди, скриващи се и излизащи иззад Земния хоризонт; 2) звезди, въртящи се в кръг много ниско на хоризонта.

 

102) Някои хелиоцентрици се опитват да внушат, че постепенната деклинация (отклонение) на Полярната звезда, когато наблюдателят се движи на юг, е доказателство за кълбовидността на Земята. Тъкмо напротив, деклинацията на Полярната звезда, или на всеки друг обект, е просто резултат от Закона за перспективата върху равнинни (плоски) повърхности. Законът за перспективата гласи, че ъгълът и височината, на която даден обект се вижда намалява, колкото повече човек се отдалечава от обекта, докато в определен момент линията на погледа и привидно издигащата се повърхност на Земята се срещнат в убежната точка (т.е. на линията на хоризонта), отвъд която обектът е невидим. В модела на Земята-топка се твърди, че хоризонтът е кривината на Земята, докато в действителност, за хоризонта се знае, че той просто е убежната линия на перспективата въз основа на силата на очите, инструментите, метеорологичните условия и надморската височина.

 

 

                                                           Убежна точка                                     Хоризонт (Убежна линия)

 

Im-tD36MF5H0GGfJiAr6-GOesF-NgjEQ5uwLKSgW

 

Железопътна линия                Телеграфни стълбове              Път

 

103) Има няколко съзвездия, които могат да се видят от далеч по-големи разстояния върху Земята, отколкото би трябвало да е възможно, ако светът бе въртяща се, обикаляща в кръг, колебаеща се топка. Голямата Мечка, много близо до Поларис, например, може да се види от 90° северна ширина (на Северния полюс) чак до 30° южна ширина. За да бъде възможно това върху Земята-топка, южните наблюдателите ще трябва да гледат през стотици и хиляди километри издутина на Земята към Северното небе.

 

104) Съзвездието Малка лисица (Vulpecula) може да се види от 90° северна ширина чак до 55° южна ширина. Телец, Близнаци и Лъв могат да се видят от 90° северна ширина чак до 65° южна. Наблюдател върху Земята-топка, независимо от наклон на оста или инклинация, логически погледнато, не би трябвало да бъде в състояние да вижда толкова далече.

 

105) Водолей и Везни могат да се видят от 65° северна до 90° южна ширина! Съзвездието Дева е видимо от 80° северна до 80° южна, а Орион може да се види от 85° северна чак до 75° южна ширина! Всичко това единствено е възможно, само защото „полукълбата” въобще не са полусфери, а са концентрични кръгове географска ширина, простиращи се навън от централния Северен полюс, около и над който се въртят звездите.

 

gOIvKWH2LTvSiNwnXy981n_XV_IAKjFOXw2JaJuT

 

106) Така нареченият „Южен полюс” е просто произволна точка по протежение на Антарктическия лед, маркирана с червено-бял раиран стълб, увенчан с метална Земя-топка. Обаче, този церемониален Южен полюс, несъмнено и доказуемо, НЕ Е действителния Южен полюс, тъй като действителния Южен полюс очевидно може да се докаже с помощта на компас, показващ Север на 360° около наблюдателя. Тъй като тази „еквилибристика” никога не е постигана, моделът остава чиста теория, заедно с извинението от страна на Върхушката, че геомагнитните полюси уж постоянно се движат, правейки проверката на техните твърдения невъзможна.

 

einXvSp0LHXwfNP0r7ZZOEjBG5PtDrWkkwhbtI5n

 

107) Пръстеновидните магнити от вида, използван във високоговорителите имат централен Северен полюс (N – отрицателен, отбелязван в синьо – Бел. прев.) и противоположен „Южен” полюс, състоящ се на практика от всички точки по външната периферия. Това съвършено точно демонстрира магнетизма на нашата плоска Земя, като се има предвид, че предполагаемия източник на магнетизма в модела на Земята-топка е едно хипотетично разтопено магнитно ядро в центъра на топката, което те твърдят, много удобно за тях, че причинява постоянното движение на двата полюса, като по този начин избягват независима проверка в двата „церемониални полюса”. В действителност, най-дълбоката пробивна операция в историята - Колският свръхдълбок сондаж в Русия - успява да достигне само до 12262 метра дълбочина, така че целия модел на Земята-топка, преподаван в училищата, показващ слоевете на земната кора, външната мантия, вътрешната мантия, външното и вътрешното ядро е чиста спекулациа, тъй като никога не е прониквано отвъд земната кора.

 

(Кольская сверхглубокая скважина – Бел. прев.)

 

8sIDSfbV6QxO9UHvjD4F1Cm2UFO_rn66acuXr1hN

 

108) Морският компас е безполезен и безсмислен инструмент за използване върху Земята-топка. Той едновременно сочи и Север и Юг върху плоска повърхност, въпреки това обаче, се твърди, че точно посочва два постоянно движещи се геомагнитни полюса в противоположните краища на въртяща се около себе си сфера, породени от хипотетично ядро от разтопен метал. Ако иглите на компасите действително се притеглят от Северния полюс на предполагаемото земно кълбо, то противоположният „Южен” край на иглата всъщност би трябвало да е насочен нагоре към открития космос.

 

bg5V6XVOmrqoSGqQ6syXc50-ha2wnHlRlQhXMtwu

 

109) Не съществува определена „Източна” или „Западна” точка, точно както няма установен „Юг”. Северният централен полюс е единствената доказана фиксирана точка на нашата Плоска Земя, като Южния представлява всички прави линии насочени навън от Северния полюс, а Изток и Запад са точки на 90° спрямо Север, разположени в концентрични окръжности. По този начин, околосветско пътуване в западна посока се състои, когато се движим и Поларис постоянно е от дясната ни страна, а околосветско пътуване в източна посока – когато Поларис е винаги вляво от нас.

 

110) Околосветските (Изток-Запад) пътувания на Магелан и други мореплаватели, често са цитирани като доказателство за кълбовидния модел. В действителност, обаче, мореплаване или въздухоплаване под прав ъгъл спрямо Северния полюс и накрая връщане в първоначалното местоположение не е толкова трудно или загадъчно, та да имаме нужда от кълбо, за да го направим. Точно както архитектът забива пергела си в централна точка върху плосък лист хартия и чертае кръг в коя да е посока около „полюса”, по същият начин кораб или самолет обикаля плоската Земя.

 

3a_u5lDf7pPD7EcZEMRJiKy-uspS3Q2eIWhz_1Dx

 

111) Тъй като Северния полюс и Антарктида са покрити с лед и са охранявана „забранена за полети” зона, не са известни нито кораби нито самолети, обиколили Земята в посока Север-Юг. Единственият вид обиколка, която не може да се случи върху плоската Земя е Север-Юг, което е подходящото същинско основание за строго наложените ограничения за полети. Фактът, че все още предстои да бъде потвърдена дори една-единствена обиколка на Земята в посока Север-Юг, служи като неизменно доказателство, че светът не е топка.

 

 

fvrrnG_8UitIGp9HwSvM9h-dvDFDmlZJZlp_Wi2q

(вляво) Някои хора смятат, че да обиколиш Света означава този вид кръг. Докато в действителност е този вид  кръгово движение. (вдясно)

 

112) Слънцето е в зенита си над всяка часова зона, като преминава точно отгоре над всяка 15-градусова демаркационна точка 24 пъти на ден по своята кръгова траектория над и около Земята. Ако времевите зони, вместо това, бяха причинени от постоянното въртене на Земята-топка около Слънцето, то на всеки шест месеца, когато Земята се озове на противоположната страна на Слънцето, часовниците по цял свят би трябвало да прескочат 12 часа, денят би бил нощ, а нощта - ден.

 

113) Идеята, че стоящите хора, плаващите кораби и летящите самолети са с главата надолу върху определени части на Земята, докато върху други са наклонени на 90° и на всички други невъзможни ъгли е пълен абсурд. Идеята, че човек, копаещ дупка право надолу в края на краищата би достигнал небето от другата страна е нелепа. Здравият разум вярно подсказва на всеки свободномислещ човек, че в природата в действителност съществуват посоките „горе” и „долу”, за разлика от реториката „всичко е относително” на Нютон-Айнщайновата парадигма.

 

xvqNsG7yB-AC4D00jdbJylMBlDIcp5ndtriofP6Y

ЗАЩОТО ГРАВИТАЦИЯТА Е МАГИЯ

 

114) Нека цитирам „Върху лъжливата мъдрост на философите” от Лакантий (ок. 250 – ок. 325 години): „Сфера, където хората от другата страна живеят с крака над главите си, където дъждът, снегът и градушката падат нагоре, където дърветата и посевите растат отгоре надолу и небето е по-ниско от земята? Древното чудо на Висящите градини на Вавилон се стопява в нищото, в сравнение с полетата, моретата, градовете и планините, за които езическите философи вярват, че висят от Земята без опора!”

 

9rxICMpv_h0-P37REKeXF3OS6bPbR70ZdqRo5VCZ

Междувременно в..... Париж....

 

115) Съществуващите Закони за плътност и плаваемост съвършено точно обяснявали физиката на падащите предмети дълго преди Масонът, посветен в рицарско звание „Сър” Исак Нютон да „дари на света” своята теория за „гравитацията”. Факт е, че обекти поставени в по-плътни среди се издигат, а обекти поставени в по-малко плътни среди потъват надолу. За да съответства на хелиоцентричния модел, при който няма горе и долу, Нютон твърди, че предметите са привлечени от големите маси и падат към техния център. Нито един експеримент в историята, обаче, не е доказал обект, достатъчно масивен, който само по силата на собствената си маса да причини привличането на други по-малки маси към него, така както Нютон твърди, че „гравитацията” прави със Земята, Слънцето, Луната, звездите и планетите.

 

 

N-aOTTvaYoqbErPLdY5mViEjFh36HA1lb44RZ6pOЯбълката: „Гравитацията е лъжа!”

 

116) Също така, никога не е имало нито един експеримент в историята показващ достатъчно масивен обект, който само по силата на собствената си маса, да стане причина друга по-малка маса да се движи в орбита около него. Магическата теория на гравитацията дава възможност на океаните, сградите и хората да останат завинаги прилепени към долната страна на въртяща се топка, докато същевременно заставя обекти като Луната и сателитите да останат заключени във вечни кръгови орбити около Земята. Ако и двете бяха верни, то хората би трябвало да могат да подскочат и да започнат да обикалят в орбита около Земята, или пък Луната би трябвало отдавна да е засмукана от Земята. Нито една от горните теории някога са били експериментално проверени и техните предполагаеми резултати са взаимно изключващи се.

 

VoF6AhTToh3ksu8dHnMoSqqF3qczZlvDWE5yDx7g

 

117) Нютон също теоретизира и това сега се преподава, че океанските приливи и отливи са причинени от гравитационното привличане на Луната. Обаче, ако Луната е с диаметър само 3474 километра, а този на Земята е 12742 километра, използвайки тяхната собствена математика и „закони”, то следва, че Земята е 87 пъти по-масивна и следователно по-големият обект трябва да привлича по-малките към него, а не обратното. Ако по-голямата Земна гравитация е това, което поддържа Луната в орбита, не е възможно за по-малката Лунна гравитация да измести Земната гравитация, особено на морското ниво, където Земното гравитационно привличане би трябвало още повече да „надцаква” Лунното. И ако Лунната гравитация наистина измества Земната, като издърпва приливите към себе си, то не би трябвало да има нищо, което да ги спре да продължат напред и нагоре към по-големия атрактор.

 

C1uyxHuSGTJXInqhxw-CwuBNgPfgZJvYyj00jSQ2

 

118) Нещо повече, скоростта и траекторията на Луната са непроменливи и затова би трябвало да упражняват непроменливо, еднородно влияние върху Земните приливи и отливи, докато в действителност приливите и отливите варират значително на различни места и не следват Луната. Езерата, язовирите, блатата и другите вътрешни водни басейни, също така необяснимо остават завинаги извън гравитационната хватка на Луната! Ако Лунната „гравитация” наистина притегляше Земните океани, всички естествени и изкуствени езера и други басейни със застояла вода също, със сигурност, би трябвало да имат приливи и отливи.

 

119) Твърди се, че другите планети са сфери и следователно Земята също трябва да е сфера. Първо, Земята е „равнина”, а не„планета” (“plane”- равна повърхнина; “plane”+”t”= „планета” – Бел. прев.), така че формата на „планетите” в небето няма никакво влияние върху формата на Земята под краката ни. Второ, „планетите” са били известни от хилядолетия по целия свят като „скитащи звезди”, тъй като те се различават от другите установени неподвижно звезди само в относителните им движения. Когато погледнете непредубедено, с невъоръжено око или през телескоп, неподвижните и скитащите звезди, те се явяват като светещи дискове от светлина, а НЕ сферична твърда земя. Показаните от НАСА на снимки и видеоклипове сферични твърди земи (планети) са несъмнено фалшиви компютърно генерирани изображения, а не фотографии.

 

(В Английския език, понятието „планета” се появява едва през 13-ти век от Старофренски, а в него идва от Гръцки, където винаги е в множествено число и в съчетание със „звезди” и означава „скитащи звезди” - ἀστέρες πλανῆτα (стерес пльанта). – Бел. прев.)

 

kbmyzCGLAC2LSkI6IkcTzM8NgeNo12mY3Q2c_2ga

Марс - погледнат през телескоп на НАСА и Марс – погледнат през всеки друг телескоп.

 

120) Етимологията на думата „планета” всъщност идва от късния Староанглийски „planete”, от Старофренски „planete” (Модерен Френски „planète”), от Латински „planeta”, от Гръцки „asteres planetai”, от „planasthai” - „скитам”, с неизвестен произход, може би от Санскрит от „PIE *pele” – „плосък, простирам се” или понятието за „разпространен”. А думата „Plane” (същ.) - „плоска повърхност”, от Латински „Planum” - „плоска повърхност, равнина, ниво, поле”, „planus” - „плосък, равен, гладък, ясен, чист”. Те просто добавили „t” на нашата Плоска Земя и всички се съгласили с тях.

 

121) Когато наблюдавате Слънцето и Луната, виждате два еднакви по размер, равноотдалечени кръга, следващи сходни траектории с подобни скорости около плоска, неподвижна Земя. „Експертите” от НАСА, обаче, твърдят, че здравия разум и ежедневния Ви житейски опит са грешни във всяко едно отношение! Като за начало, те твърдят, че Земята не е плоска, а е една голяма топка, не е неподвижна, а се върти около себе си с 1670 км/ч, те твърдят, че Слънцето не се върти около Земята, както изглежда, но Земята се върти около Слънцето с 30 километра в секунда, Луната, от друга страна, наистина се върти около Земята, макар и не от изток на запад, както изглежда, а от запад на изток и  че Слънцето е всъщност 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече! Вие ясно виждате, че Слънцето и Луната са с еднаква големина и на еднакво разстояние, Вие виждате, че Земята е плоска, Вие усещате, че Земята е в покой, но според Евангелието на съвременната астрономия, Вие грешите и сте глупак, достоен за безкрайни подигравки, ако смеете да се доверите на собствените си очи и житейския си опит.

 

1uMoGZCoQ0e44O5d3k1ug7eEH4tkq1ty-6TYM3R0

 

122) Ще цитирам Алън Дейвс (Allen Daves): „Представете си, ако Правителството или НАСА ви бяха казали, че Земята е неподвижна. И тогава, нека предположим, че ние се опитваме да убедим хората, че: „Не, не, тя не е в покой, тя се движи с 32 пъти скоростта на изстрелян куршум и центрофугира с 1670 километра в час.”. Биха ни се изсмяли! Толкова много хора биха ни казвали: „Вие сте луди, Земята не се движи!”. Ще ни се подиграват за това, че нямаме научна обосновка на тази заплетена теория за движещата се Земя. И не само това, но после хората биха казали: „О, тогава как ще обясните неподвижната, спокойна атмосфера и забележимото движение на Слънцето, как си го обяснявате?” Представете си, че казвате на хората: „Не, не, атмосферата също се движи, но е някак си магически залепена върху движещата се Земя. Причината съвсем не е в това, че Земята е в покой.” Следователно, това, което ние в действителност вършим е каквото има смисъл. Ние казваме, че теорията за подвижната Земя е пълна глупост. Теорията за неподвижната Земя има смисъл, но те ни се подиграват, че го казваме. Трябва живо да си представите, че е по обратния начин, за да осъзнаете колко НЕЛЕПА е ситуацията. Теорията на Правителството и НАСА, че Земята се върти и се движи в орбита и се накланя и поклаща е абсолютна глупост и все пак хората са така плътно прилепени към нея, като към плюшено мече. Те просто не могат да си наложат да се изправят пред възможността, че Земята е неподвижна, макар че всички факти го показват: не чувстваме никакво движение, атмосферата не е издухана надалеч, виждаме, че Слънцето се движи от Изток на Запад, всичко може да се обясни с неподвижната Земя, без да се въвеждат всички тези нови предположения, за да прикрият предишните предположения отишли по дяволите.”

 

123) Астрономическите цифри на Хелиоцентриците винаги звучат съвършено точно, но те са исторически печално известни с това, че редовно и драстично ги променят, за да ги нагодят към различните си модели. Така например, по свое време Коперник изчислява отдалечеността на Слънцето от Земята на 5 456 440 километра. През следващия век Йохан Кеплер решава, че то в действителност е 19 914 271 километра. Исак Нютон казвал: „Няма значение дали смятаме, че е 45 или 87 милиона километра разстояние, защото и двете пасват еднакво добре!” Колко научно казано!? Бенджамин Мартин го изчислява на около 131 милиона километра. Томас Дилуърт твърдял, че е 150 806 582 километра. Джон Хинд с положителност заявил, че е 153 334 900 километра. Бенджамин Гулд казал, че е повече от 154 милиона километра. А Крисчън Майер мислел, че е повече от 167 милиона! Обратно на това, поддръжниците на плоската Земя, през вековете, са използвали секстант и равнинната тригонометрия, за да правят такива изчисления и установили, че иСлънцето и Луната са с диаметър само около 60 километра и са на около 5200 километра от Земята!

 

e6M2cc9oYzQvxWJa1Pz4YRlMwThNgIEs-Y9HasTn

Как горното прави тези неща отдолу? Отговор: 60 километра големина, 5500 километра разстояние.

 

124) Филмовият материал, заснет от аматьорски балон над облаците, предоставя впечатляващо визуално доказателство, че Слънцето не може да е на десетки милиони километри. В няколко кадъра можете да видите една ярка гореща точка отразена върху облаците точно под, подобната на прожектор, концентрирана слънчева светлина. Ако Слънцето в действителност бе отдалечено на десетки милиони километри, толкова малка и ограничена гореща точка не би се появила!

 

 

 

pIfnz2Nxhw7lUpvd7WXkaXzl_cpRlvXMHy04B3G2

Слънцето несъмнено не е на 150 милиона километра разстояние. Можете да видите горещата точка точно под него, което доказва, че то е много близо. (Плоската Земя - смайващи кадри от полет на балон на 32 км височина – Бел. прев.)

 

125) Друго доказателство, че Слънцето не е на десетки милиони километри се установява чрез проследяване ъгъла на падане на слънчевите лъчи обратно към източника им над облаците. Има хиляди фотографии, показващи как слънчевата светлина се процежда надолу през облачното покритие под променливи схождащи се ъгли. Областта на съсредоточаване, Слънцето разбира се, несъмнено не е на отстояние десетки милиони километри, а по-скоро относително близо до Земята, точно над облаците.

 

ifpb4va2BPmDAY6WKskycbk_bQCsjeFLCjuddKFn

 

126) Годишният изминат път от Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до Равноденствие, е това, което определя продължителността и характера на дните, нощите и сезоните. Ето защо на екваториалните пояси има почти целогодишно лято и горещини, докато на по-големите географски ширини на Север и особено на Юг сезоните са по-ярко изразени със сурови зими. Хелиоцентричният модел постулира, че сезоните се сменят, въз основа на предполагаемия „наклон на оста” на Земята-топка и „елиптичната орбита” около Слънцето, като сегашния погрешен модел ни поставя най-близо до Слънцето на 147060000 километра през януари, когато всъщност е зима и най-далеч от Слънцето на 152050000 километра през юли, когато всъщност е лято над по-голямата част от Света.

 

7OAjaGVLbzsgxj78vExQMBOwIHRD8PrDclvnBqQI

 

127) Фактът, че отраженията на Слънцето и Луната върху водна повърхност, когато са ниско над хоризонта, винаги образуват права пътека от хоризонта до наблюдателя, доказва, че Земята не е кълбо. Ако повърхността на Земята бе извита, то би било невъзможно за отразената светлина да се изкриви върху кълбото от хоризонта до наблюдателя.

 

yS1dRfUBsvUDJ-2z4P1Hvna1SfQY8tX9XeSx0dxN

 

128) От векове по цял свят съществуват огромни слънчеви и лунни каменни часовници, които все още измерват времето с точност до минута, така както са го измервали и в деня, в който са били направени. Ако Земята, Слънцето и Луната са наистина подчинени на сбор от несъвместими въртящи се, обикалящи и колебаещи се спираловидни движения, както заявява съвременната астрономия, то ще е невъзможно тези монументи да показват толкова точно времето без постоянни корекции.

 

 

R8k4JgWf7hWzgvESfhlXTKmpUC4cK_Gj5ZB39h4L

30 зърна се равняват на 90 минути, а едно зърно – на 3 минути.

 

129) Да цитирам Уилям Карпентър: „Защо, в името на здравия разум, астрономите трябва да закрепват телескопите си върху солидни каменни фундаменти, така че да не мърдат и на косъм, ако Земята, на която те са закрепени се движи със скорост от 30 километра в секунда? Наистина, да се вярва, че „шест хиляди милиона милиона милиона тона” (шест секстилиона, 6 Х 1021 – Бел. прев.) „се търкалят, връхлитат, летят, стрелкат се из космоса завинаги”, със скорост, в сравнение с която изстрел от оръдие е „стара, бавна каруца”, с такава безпогрешна точност, че телескоп издигнат върху гранитни колони в обсерватория не би позволил на астроном с остър поглед да открие разлики в постъпателните движение на хилядна част от косъма, е все едно да си представим чудо, в сравнение с което всички записани чудеса заедно ще придобият абсолютна незначителност. Тъй като ние, в средните северни географски ширини, можем да виждаме Полярната звезда, гледайки през прозорец към нея от един и същи ъгъл на същото стъкло в същия прозорец през цялата година, е достатъчно доказателство за всеки разумен човек, че не сме извършили въобще никакво движение и че Земята не е кълбо.”

 

130) От „Земя, не кълбо!” от Д-р Самюел Роуботъм: „Вземете две двуметрови гладко пробити метални тръби и ги поставете на метър една от друга, на противоположните страни на дървена рамка или монолитен блок от дърво или камък и така ги нагласете, че техните центрове или оси на видимост да са съвършено успоредни една на друга. Сега ги насочете на нивото на някоя известна звезда, няколко секунди преди меридиана на мястото. Нека наблюдател бъде разположен пред всяка една от тръбите и в момента, в който звездата се появи в първата тръба нека почука или подаде друг сигнал, който да бъде повторен от наблюдателя при втората тръба, когато той за пръв път види същата звезда. Определен период от време ще изтече между подадените сигнали. Сигналите ще следват един след друг в много бърза последователност, но все пак, изминалото време е достатъчно да покаже, че една и съща звезда не се вижда в един и същ момент от две успоредни линии на видимост, отдалечени само на метър. Ще е необходим лек наклон на втората тръба към първата, за да може звездата да се види през двете тръби в един и същ момент. Нека тръбите останат в тази позиция за шест месеца, като в края на това време същото наблюдение или експеримент ще доведе до същите резултати - звездата ще е видима в същото меридианно време, без да се налага ни най-малка промяна в посоката на тръбите: от което се заключава, че ако Земята се е преместила един единствен метър в орбита през пространството, би трябвало най-малкото да се наблюдава лек наклон на една от тръбите раздалечени на метър, чиято промяна в позицията преди това бе задължителна. Но тъй като не се налага такава промяна в посоката на тръбата, заключението е неизбежно, че в рамките на шест месеца, даден меридиан върху повърхността на Земята не се е придвижил дори един единствен метър и следователно Земята няма и най-незначителен градус орбитално движение.”

 

131) НАСА и съвременната астрономия защитават тезата, че Луната е твърдо, сферично, подобно на Земята обиталище, до което човек действително е летял и на което е стъпвал. Те твърдят, че Луната е несветещ със собствена светлина планетоид, който получава и отразява цялата си светлина от Слънцето. Реалността обаче е, че Луната видимо не е твърдо тяло, тя несъмнено е кръгла, но не e сферична и по никакъв начин не е планетоид, подобен на Земята, на който хората биха могли да стъпят. В действителност, Луната доказано e до голяма степен прозрачна и изцяло собствено осветена, грееща със своя уникална светлина.

 

snggBW9jYT9dbgwCQj2fhpLDYXq-_F09VNwSK9ns

 

132) Светлината на Слънцето е златна, топла, изсушаваща, предпазваща и антисептична, докато светлината на Луната е сребърна, хладна и влажна, разлагаща и септична. Слънчевите лъчи намаляват горенето на клада, а лъчите на Луната увеличават горенето. Растителните и животински субстанции, изложени на Слънчева светлина бързо се изсушават, свиват се, коагулират и губят тенденцията си към разлагане и гниене: гроздето и други плодове стават твърди, частично захаросани и запазени, като например стафидите, фурмите и сините сливи, животинската плът коагулира, губи своите летливи газообразни компоненти, става твърда, суха и трудно се поддава на гниене. Когато са изложени на Лунна светлина, обаче, веществата от растителен и животински произход имат тенденция да проявяват симптоми на гниене и разпад. Това доказва, че Слънчевата и Лунната светлини са различни, уникални и противоположни, такива каквито са в геоцентричния плосък модел.

 

8U5vGtI_f8pajUtD995whLH9P2EAhdVqri34jHy_

 

133) Термометър, изложен на пряка Слънчева светлина, отчита по-висока температура от друг термометър поставен на сянка. Но изложен изцяло на пряка Лунна светлина, термометърът ще отчете по-ниска температура от друг поставен на сянка. Ако Слънчевата светлина се коцентрира, чрез големи лещи, то във фокусната точка тя създава значителна топлина, докато фокусираната по подобен начин Лунна светлина не създава топлина. В „Лансет Медикъл Джърнал” (Lancet Medical Journal) от 14 Март 1856 година, подробно са дадени няколко експеримента, които доказват, че концентрираните лъчи на Луната в действителност могат да понижат температурата на термометър с повече от осем градуса. Така Слънчевата светлина и Лунната светлина несъмнено имат съвсем различни свойства.

 

134) Освен това самата Луна не може физически да е едновременно сферично тяло и отражател на Слънчевата светлина. Рефлекторите задължително са плоски или вдлъбнати, събиращи във фокус светлинните лъчи от всякакъв ъгъл на падане, но ако повърхността на даден отражател е изпъкнала, то всеки паднал лъч ще бъде отразен в права линия с радиуса перпендикулярно на повърхността, в резултат на което се получава разсейване на светлината.

 

135) Не само, че Луната несъмнено е само-осветена, блестяща със собствена уникална светлина, но също така до голяма степен е прозрачна. Когато нарастващата или намаляваща Луна е видима през деня, възможно е да се види синьото небе точно през Луната. А в ясна нощ, по време на нарастване или намаляване, понякога дори е възможно да се видят звезди и „планети” директно през повърхността на Луната! През историята си, Кралското Астрономическо Общество е документирало много такива случаи, които не се подчиняват на хелиоцентричния модел.

 

y_1e8oL7oYBzW_-3UQNIDSAwDPjgvovubsOcdgH4

 

136) Много хора смятат, че способността на съвременната астрономия точно да предсказва Слънчевите и Лунни затъмнения е резултат и недвусмислено доказателство на хелиоцентричната теория за Вселената. Факт е, обаче, че затъмненията са били точно предсказвани от различни култури по целия свят в продължение на хиляди години преди „хелиоцентрична Земя-топка” дори да проблесне във въображението на Коперник. Птолемей през І-ви век точно прогнозирал затъмненията, въз основа на шестотингодишния модел на плоската неподвижна Земя със същата прецизност като днес. Още в 600 г.пр.н.е., Талес точно прогнозирал затъмнение, което слага край на войната между мидяните и лидийците. Затъмненията се случват с точност и редовно в 18-годишни цикли, така че независимо от геоцентрични или хелиоцентрични, плоски или кълбовидни космологии за Земята, затъмненията могат да бъдат точно изчислени независимо от такива фактори.

 

7hFlo_mc6bR5Q8nm5P1pipBsYJDSOXJwiD5E8_fs

137) Друго предположение и мнимо доказателство за формата на Земята според хелиоцентриците е, че лунните затъмнения са причинени от сянката на Земята-топка, затъмняваща Луната. Те твърдят, че сферите на Слънцето, Земята и Луната идеално се подреждат като три билярдни топки в една линия, така че слънчевата светлина хвърля земната сянка върху Луната. За съжаление на хелиоцентриците, това обяснение се оказва напълно невалидно поради факта, че лунните затъмнения са се случвали и продължават редовно да се случват, когато едновременно и Слънцето и Луната са все още видими над хоризонта! За да може слънчевата светлина да хвърля сянката на Земята върху Луната, трите тела трябва да бъдат подредени в права 180°-ва сизигия, но още от времето на Плиний има сведения за лунни затъмнения, които се случват, когато и Слънцето и Луната са видими в небето. Затова „затъмнителят” на Луната не може да бъде Земята или земната сянка и трябва да се търси някакво друго обяснение.

 

gYXHdpBwst4U06JP03Chpf3QUMMvY6vmxC1aFI4C

 

138) Друго любимо „доказателство” на поддръжниците на Земята-топка е явлението, наблюдавано от морския бряг как трюмовете на отплаващите към хоризонта кораби постепенно помътняват от водата и изчезват от погледа. Тяхното твърдение е, че трюмовете изчезват преди върховете на мачтите, защото корабът започва наклоняването си около изпъкналата кривина на Земята-топка. За пореден път, обаче, прибързаното им заключение е изведено от погрешна предпоставка, а именно, че това явление може да се случи само върху Земята-топка. Истината е, че Законът за перспективата върху равни повърхности определя и налага точно същото явление!Например момиче, облечено в рокля отдалечаващо се към хоризонта, би изглеждало, че потъва в Земята, колкото повече се отдалечава. Първо краката й биха изчезнали от погледа и разстоянието между земята и долната част на роклята й постепенно би намалявало, докато след около 800 метра би изглеждало, че роклята й докосва земята, докато тя ходи на невидими крака. Такъв е случаят върху равни повърхности, най-ниските части на даден предмет, отдалечаващ се от точката на наблюдение задължително изчезват, преди по-високите.

 

Vr6O_68yI6ixnCAul7MSkCUy9c38APcfvfvq9srD

 

139) Не само, че явлението „изчезване на корабните трюмове” се обяснява със Закона за перспективата върху плоски повърхности, но и този закон се доказва безспорно верен с помощта на мощен телескоп. Ако с невъоръжено око наблюдавате кораб, отплаващ към хоризонта, докато корпуса му изчезне напълно от погледа Ви под предполагаемата „кривина на Земята” и след това погледнете през телескоп, ще видите как целия кораб бързо да се приближава в зрителното Ви поле, както корпуса, така и останалите му части, което доказва, че причина за изчезването е Закона за перспективата, а не стена от извита вода! Това също доказва, че хоризонтът е просто убежната линия на перспективата от вашата гледна точка, а НЕ предполагаемата „кривина” на Земята.

 

(Видеото с червения кораб - Flat Earth Conspiracy.com Red Boat Video – Бел. прев.)

 

140) Махалото на Фуко често се цитира като доказателство за въртящата се Земя, но при по-внимателно изследване явлението доказва точно обратното. Да започнем с това, че не всички махала на Фуко се отклоняват еднакво в определена посока. Понякога те се въртят по часовниковата стрелка, а понякога обратно на часовниковата стрелка, понякога не успяват да се завъртят, а друг път се въртят твърде бързо. Движението на махалото всъщност зависи от: 1) първоначалната сила, предизвикала люлеенето и 2) използвания ябълковиден шарнир, който най-вече улеснява кръговото движение пред което и да е друго. Предполагаемото въртене на Земята е ирелевантно и съвсем без значение за люлеенето на махалото. Ако предполагаемата постоянна ротация на Земята засяга по никакъв начин махалата, то не би имало нужда ръчно да ги привеждате в движение. Ако денонощното въртене на Земята, причинява 360°-во еднообразно денонощно въртене на дадено махало, то не би трябвало да съществува неподвижно махало никъде на Земята!

 

9a7xPX_8exvAjI00P2EwOJPveIzU9ou6WykCfO8T

 

141) Често се казва, че „Ефектът на Кориолис” е причината водата в мивките и тоалетните чинии да се оттича, като се върти в една посока в Северното полукълбо и в обратната посока в Южното полукълбо, като по такъв начин представлява доказателство за въртенето на Земята-топка. И тук, обаче, точно както Махалото на Фуко се върти в двете посоки, така и водата в мивките и тоалетните чинии се завихря непоследователно и на Север и на Юг и във всяка друга посока! Случва се водата в мивките и в тоалетните чинии на едно и също домакинство да се върти в противоположни посоки, като това изцяло зависи от формата на легена и ъгъла на постъпване на водата, а не от предполагаемото въртене на Земята.

 

142) Някои твърдят, че ако Земята е плоска, би трябвало да могат да видят другия край на океана през телескоп! Това обаче е абсурдно, тъй като въздухът е пълен с влага и конденз, особено над океаните и най-вече в най-ниския и най-плътен слой на атмосферата и НЕ е прозрачен! Представете си мъглявата мараня над пътищата през горещите и влажни дни. Дори и най-мощният телескоп би се замъглил много преди да можете да видите отвъд океана. Можете, обаче, да използвате телескопа, за да приближите във фокус много повече от нашата плоска Земя, отколкото би било възможно върху сфера, с обиколка от 40000 км.

 

143) Хората твърдят, че ако Земята е плоска и Слънцето обикаля над и около нас, би трябвало да сме в състояние да го виждаме отвсякъде и навсякъде по Земята и би трябвало да има дневна светлина дори нощно време. Тъй като Слънцето НЕ отстои на 150 милиона километра, а само на няколко хиляди и свети надолу, подобно на прожектор, след като се измести значително достатъчно надалеч от нашето местоположение и е отвъд хоризонта, то престава да се вижда и дневната светлина бавно избледнява, докато напълно изчезне. Ако Слънцето бе на 150 милиона километра и Земята бе въртяща се топка, преходът от дневна светлина към нощ би бил почти мигновен, когато преминем Слънчевия терминатор (границата между осветената и неосветената повърхност – Бел. прев.).

HBW9MD8McbIr1W2oaxYz4CAVjB4kbxV6Sogk7f4F  

(Плоската Земя - Истинското движение на Слънцето и Луната - Eric Dubey , както и Плоската Земя - Слънчевата и Лунната траектории през Януари и Юни  – Бел. прев.)

 

144) Снимки на Луната, явяваща се обърната обратно на Юг от екватора, често се цитират като доказателство за Земята-топка, но за пореден път, при по-внимателно вглеждане, те стават поредното доказателство за плоския модел. В действителност, тайм-лапс фотографията (представлява заснемане на поредица от снимки през определен интервал с цел да се уловят промени, които се случват бавно във времето – Бел. прев.) показва как самата Луна се върти по посока на часовниковата стрелка, като колело, обикаляйки над и около Земята. Можете да намерите снимки на Луната на 360° с различна инклинация от всички краища на Земята, просто в зависимост от това къде и кога е направена снимката.

 

qjAwS09l4tEsAQjxk8AkUN_BwF9YPZ5Hkp2B5Hoc

 

145) Хелиоцентриците вярват, че Луната е топка, въпреки че нейната външност несъмнено е на плосък светлинен диск. Ние винаги виждаме само едната страна на Луната, макар и в различни наклони, но се твърди, че има и друга „тъмна страна на Луната”, която остава скрита. НАСА заявява, че Луната се върти обратно на въртенето на Земята по такъв напълно синхронизиран начин, че движенията взаимно се анулират, така че, много удобно за тях, ние никога няма да можем да наблюдаваме предполагаемата „тъмна страна на Луната” освен на техните ужасно фалшиви компютърно генерирани CGI-изображения. Истината е, обаче, че ако Луната бе сфера, наблюдаващите я в Антарктида биха виждали различно лице от тези на екватора, но те не виждат друго, а точно същото плоско лице, завъртяно на различни градуси.

 

aRYVqQal8daBtB0_A1l5bL8jDLs6wW_k9b8EJoWu

 

146) Моделът на Земята-топка гласи, че Луната обикаля около Земята веднъж на всеки 28 дни, въпреки че човек ясно вижда, как Луната се движи в орбита около Земята всеки ден! Орбиталното движение на Луната е малко по-бавно, отколкото това на Слънцето, но то следва същия път на Слънцето от Тропик до Тропик и от Равноденствие до Равноденствие, като затваря пълен кръг над Земята за малко под 25 часа.

 

147) Моделът на Земята-топка гласи, че Слънцето е точно 400 пъти по-голямо от Луната и 400 пъти по-далече от Земята, което фалшиво ги прави да изглеждат с точно еднаква големина. За пореден път, кълбовидният модел изисква от нас да приемем като съвпадение, нещо което не може да се обясни по друг начин, освен чрез Разумния замисъл. Слънцето и Луната заемат еднакво пространство в небето и при измерване със секстанти са с еднаква големина и на еднакво разстояние, така че да се твърди другояче е в противоречие с наблюденията ни, жизнения ни опит, експериментите и здравия разум.

 

yLV-4cnSuZjYwTqp2dAZw1My5_oDuh09-B2DM4kF

 

148) Цитирам от „Земя, не кълбо!” на Д-р Самюел Роуботъм: „Установено е чрез наблюдение, че звездите стигат меридиана на мястото около четири минути по-рано от Слънцето на всеки двадесет и четири часа, приемайки Слънчевото време за стандарт. Това прави 120 минути всеки тридесет дни, както и двадесет и четири часа в годината. Следователно всички съзвездия са минали пред или в предварение на Слънцето през това време. Това е простият факт, който се наблюдава в Природата, но в теорията за кълбовидността и за въртенето около оста и в орбита няма място за него. Видимата истина се пренебрегва, защото тази теория е заприщила пътя и пречи на поклонниците си да я разберат.”

 

149) В течение на хиляди години едни и същи съзвездия са останали фиксирани в едни и същи схеми, без въобще да излязат от позицията си. Ако Земята бе голяма топка, въртяща се около по-голямо Слънце-топка, което се върти около по-голяма Галактика, изстреляна от Най-големия Взрив, както твърди НАСА, няма да е възможно съзвездията да останат така неподвижни. Въз основа на техния модел, би трябвало, в действителност, да имаме съвсем различно звездно небе всяка нощ и никога с точност да не се повтаря два пъти една и съща звездна схема.

 

 

bYEJLozJJ7kHUzewGJTgyDkybkTH2-L9LLMJJDbX

 

150) Ако Земята бе въртяща се топка, не би било възможно да се снима с тайм-лапс как звездните следи правят съвършени кръгове около Поларис никъде другаде, освен от Северния полюс. От всички други гледни точки, звездите биха се виждали да се движат повече или по-малко хоризонтално по протежение на хоризонта на наблюдателя, поради предполагаемото движение с 1670 км/ч под краката му. В действителност обаче, звездите, заобикалящи Поларис, винаги могат да бъдат фотографирани чак до Тропика на Козирога, как се движат в перфектни кръгове около централната звезда.

 

 

yh5dQgYw-_-HU4kbVa8OA7-lpKWI3WeqTIAqLI3A

(Звездните следи доказват, че Земята е център на Вселената  - Star Trails Prove Earth is the Center of the Universe или Звездни следи засните с тайм-лапс - Star Trail Time Lapse – Бел. прев.)

 

151) Ако Земята бе въртяща се топка, обикаляща около Слънцето, то действително би било невъзможно фотографиите на звездни следи да показват съвършени кръгове дори на Северния полюс! Тъй като Земята, както се твърди, обикаля също около Слънцето със 107200 км/ч, което заедно със Земята спираловидно се върти около един от ръкавите на Млечния път с 828000 км/ч, а цялата галактика лети с2100000 км/ч през Вселената, тези четири несъвместими движения биха направили от звездните следи заснети с тайм-лапс неправилни криви линии.

 

152) През 2003 година, трима университетски професори по География сътрудничили в експеримент, доказващ, че в действителност щата Канзас е по-плосък от палачинка! Чрез използването на топографски геодезически проучвания, обхващащи над 207200 квадратни километра било установено, че Канзас има съотношение на гладкост от 0,9997 за целия щат, докато обикновената палачинка, точно измерена с помощта на конфокален лазерен микроскоп, има съотношение от 0,957, което по този начин прави щата Канзас буквално по-плосък от палачинка.

 

KncUom6RDK84Hghqw0rA_pv3z4mt5NdnWVzA9Hf3

(Канзас е по-плосък от палачинка - Kansas Is Flatter Than a Pancake – Бел. прев.)

 

153) Нека цитирам от „Атлас на Физическата география” на преподобния Томас Милнер, където откриваме че: „Огромни области представляват напълно съвършена хоризонтална равнина, с почти несъществуващо покачване на нивото по протежение на 2400-те километра от Карпатите до Урал. Южно от Балтийско море страната е толкова равна, че преобладаващият северен вятър изтласква водите на Шчечински залив (Szczecin Lagoon – Шчечински залив-лагуна или Гнило море – Бел. прев.) в устието на Одер и дава на реката обратно течение в продължение на 50-60 километра. Равнините на Венецуела и Нова Гранада, в Южна Америка, основно по левия бряг на Ориноко, се наричат Иланос (Ilanos – саванни пасища – Бел. прев.) или равнинни полета. Често в пространства от 700 квадратни километра повърхността не се променя дори с 30 сантиметра. Река Амазонка спада само с 365 сантиметра в последните 1120 километра от течението си. Ла Плата има понижение само половин милиметър на километър.”

 

(Río de la Plata - „Сребърна река“ е общият естуар, с който реките Парана и Уругвай се вливат в Атлантическия океан. Дължината му е 290 км, като постепенно се разширява от мястото на сливане на двете реки, където ширината му е 48 км. При вливането си в океана Ла Плата достига 220 км ширина, с което е най-широкият естуар в света. – Бел. прев.)

 

154) Външната камера, при стратосферния скок за Ред Бул на Феликс Баумгартнер, показва еднакво „огъване на Земята”, както от повърхността, така и от височината за скок, което доказва, че причината е изкривяващият ефект на свръхширокоъгълния обектив, от друга страна, вътрешната камера с нормален обектив показва идеално равен хоризонт на нивото на погледа на 39 километра височина, което е в съответствие само с модела на плоската Земя.

 

 

R8PdSKgUcGX7bDLYwqONd_6GjnZyAb4Q6V28MYpZ

На десния кадър се вижда равен хоризонт.

 

155) Някои твърдят, че са виждали кривината на Земята през прозорците на самолетите. Стъклата, използвани във всички видове пътнически самолети, обаче, са извити, за да бъдат обтекаеми с корпуса. Това създава слаба оптична аберация примесена съссклонността за потвърждаване, които хората погрешно приемат за предполагаемата кривина на Земята. В действителност, фактът, че можете да видите хоризонта на нивото на очите си на 10 километра височина и през левите и през десните прозорци едновременно доказва, че Земята е плоска. Ако Земята бе кълбо, без значение колко голямо, хоризонтът щеше да остава там, където е, и изкачвайки се във височина Вие би трябвало да гледате все ПО-НАДОЛУ и ПО-НАДОЛУ, за да видите въобще хоризонта. Гледайки в права посока през левите и десните прозорци Вие не би трябвало да виждате нищо друго, освен „космическото пространство”, тъй като се очаква Земята и хоризонта да бъдат под Вас. Но ако те са видими на нивото на погледа едновременно през левите и десните странични стъкла, това е, защото Земята е плоска!

 

(Склонността за потвърждаване e една от Когнитивните грешки, описани в поведенческата социална психология, при която хората, обикновено автоматично и несъзнателно, подбират и дават предимство на информация, потвърждаваща техните предварително строго определени вярвания, концепции или хипотези, независимо от това дали тази информация е вярна или не, за да подсилват и затвърждават мнението за себе си като за адекватни спрямо нормите, подчиняващи се и правилно действащи в социума  аутоматони. – Бел. прев.)

 

 

smiOt9MBqcXeMEKWScHGLSfvTrNaw_Mb_--UuGrL

Тук не става дума за размери, а за ъгли. Вашият ъгъл спрямо Земята би направил напълно невъзможно за Вас да виждате хоризонта в прозореца на самолета.

 

156) Хората също така твърдят, че виждат кривината на хоризонта в клипове заснети с Go Pro или подобна височинна камера. Макар да е вярно, че хоризонта често се явява изпъкнал в такива кадри, той също толкова често се явява и вдлъбнат или плосък в зависимост от наклона или движението на камерата. Ефектът просто е изкривяване причинено от широкоъгълните обективи. При използване на коректор на обектива или заснемане без широкоъгълната технология, както и на всички аматьорски височинни снимки хоризонтът изглежда съвършено равен.

 

(В клиповете от официалния сайт на Go Pro несъмнено ясно се вижда как обективите изкривяват образа дори на повърхността на Земята. - Бел. прев.)

 

 

_hSgDmTGz00M96gcdLJQGUXshA3dyrxAnZnhR19N

При долния кадър е използван коректор на обектива Go Pro.

 

157) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-топка, това означава, че атмосферата в близост до екватора би се въртяла с 1670 км/ч, атмосферата над средните ширини би се въртяла с около 800 км/ч (за България – 1300 км/ч – Бел. прев.) и постепенно все по-бавно към полюсите, където атмосферата би останала неподвижна. В действителност, обаче, въздушният слой във всяка една точка на Земята е еднакво незасегнат от тази предполагаема сила, тъй като тя никога не е била измерена или изчислена и се доказва, че не съществува поради факта, че такива предполагаеми атмосферни промени не влияят на скоростта, с която летят самолетите в коя и да е посока.

 

Hd9XEFTShSB1-U0kDWr6KrrgsG7DIXQ_EFf_3AO2

 

158) Ако „гравитацията” магически повлича атмосферата заедно с въртящата се Земя-топка, това би означавало, че на по-голяма надморска височина атмосферата би трябвало да се движи по-бързо около центъра на въртене. В действителност, обаче, ако това се случваше, то дъждът и фойерверките би трябвало да действат по напълно различен начин, докато падат през все по-бавно въртящата се атмосфера. Балоните с горещ въздух също  биха били постоянно и все по-бързо отклонявани на Изток, докато се издигат през нарастващите атмосферни скорости.

 

159) Ако съществуваше все по-бързо и по-бързо въртяща се атмосфера с изкачване във височина, това би означавало, че тя би трябвало внезапно да свърши на някаква ключова височина, където най-бързият слой на „гравитизираната” въртяща се атмосфера среща „не-гравитизираната” не-въртяща се не-атмосфера на безкрайното вакуумно пространство! НАСА никога не е споменавала на каква височина тази невъзможна „еквилибристика” уж се случва, но това философски е лесно опровержимо от простия факт, че вакуумните пространства не могат да съществуват свързани с не-вакуумни пространства при запазване свойствата на вакуума - да не говорим за катастрофалният ефект, който такъв преход би имал върху ракетния „космически кораб”.

 

160) Невъзможно е ракетите, както и всякакъв друг вид реактивен двигател, да работят в предполагаемата не-атмосфера на вакуумното пространство, тъй като без наличието на въздух (атмосфера), от който да се оттласкват няма какво друго да ги задвижи напред. Вместо това ракетите и совалките биха били запратени въртящи се неконтролируемо около осите си във всички посоки като жироскопи. Би било невъзможно да се лети до Луната или да се отиде въобще в някаква посока, особено ако „гравитацията” бе истинска и постоянно Ви засмукваше към най-близкото и най-плътно тяло.

 

161) Ако Земята в действителност бе топка, така или иначе нямаше да има причина да се използват ракети за полети в „открития космос”, защото просто пилотирайки самолет достатъчно дълго по прав курс на каквато и да е височина Вие би трябвало да излетите в „открития космос”. За да предотвратят отлитането на самолетите по допирателна спрямо Земята-топка, пилотите би трябвало постоянно да наклоняват носа на самолета надолу, в противен случай, само в рамките на няколко часа обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч би се загубил в „открития космос”. Фактът, че това никога не се случва - авиохоризонтът на таблото остава хоризонтален на височината, на която пилота желае и не изисква постоянни корекции надолу - доказва, че Земята не е кълбо.

 

cZ7VMGaITuX9qODKL_CSqxzJ8T0cFs_WDe83B8ZU

 

(Тук предлагам изключително интересен видеоклип. Видеото е заснето от пилота на висока резолюция и убедително доказва следното:първо – на десет километра височина хоризонтът е съвършено равен по протежение на стотици километри вляво, вдясно и напред и е на нивото на погледа, което е абсолютно невъзможно, ако Земята бе сфера и второ – съвсем ясно се вижда параболичната траектория на совалката, която може да я отведе единствено и само обратно на повърхността. Последното изстрелване на Космическата совалка, видяно от самолет. Final Space Shuttle Launch from an Airplane- Awesome HD – Бел. прев.)

 

162) Всичките  ракетни изстрелвания на НАСА и другите „космически агенции” никога не отиват право нагоре. Всяко ракетно изстрелване образува параболична крива, достига върхна точка и неизбежно започва да пада обратно към Земята. Ракетните стартове обявявани за „успешни” са онези малко на брой ракети, които не експлодират или започват да падат прекалено рано, а излизат извън полезрението на наблюдателите преди да се разбият във води с ограничен достъп и да бъдат впоследствие възстановени. Не съществува такава магическа височина, до която ракетите или каквото и да е друго нещо да се издига нагоре, нагоре, нагоре и след това изведнъж да започне просто „свободно  да плава” в пространството. Всичко това е научно-фантастична илюзия, създадена чрез тънки стоманени въжета, зелени екрани, тъмни басейни, малко накъдрена коса и Zero-G самолети с нулева гравитация.

 

(Всички ракети отиват в Океана или са взривявани далеч от погледа на наблюдателите - Земята е плоска и ракетите не отлитат в космоса СТАМАТ - Бел. прев.)

 

 

cKtxoB9mQeEA9dHIiDxaI13TPshBe275YxkCZSif

(От клипа на официалния сайт на Zero-G самолетите на НАСА се разбира как се постига илюзията за „нулева гравитация” и безтегловност, вижте също и Zero G Flight - Parabolic Flight With The Airbus A300 Of Novespace - Бел. прев.)

 

163) НАСА и другите космически агенции нееднократно са хващани в лъжа, поради образуващите се и издигащи се въздушни мехурчета в официалните им клипове от „открития космос”. Също така, астронавти са заснети да използват леководолазни дихателни апарати и да ритат с крака за да се движат, а астронавтът Лука Пармитано (Luca Parmitano) дори почти се удави, когато вода започнала да нахлува в скафандъра му, докато той уж бил на „космическа разходка”. Приема се, че астронавтите тренират за „космическите си разходки” в подводни тренировъчни съоръжения, като например „Лабораторията за неутрална плаваемост” на НАСА (“Neutral Buoyancy Lab”), но както е видно от „космическите мехурчета” и други подобни гафове, всички официални клипове на „космически разходки” също са фалшиви и са заснети под вода.

 

(Космическите мехурчета на НАСА и истинското Слънце - NASA space bubbles and the real sun; Международната космическа станция е измама: Издигат се въздушни мехурчета – „космическите разходки” са симулирани в огромни басейни със свръхчиста вода - International Space Station Hoax : Air Bubbles Rise- Space Walks Simulated in A Massive Water Pool  - Бел. прев.)

 

 

 

Uz7EL5M-gso0pCf3sMl89WWrp7VObx3eKikkKK5oJvSzpJRdrkzDYpxOC8ApCv83cvbBcK6qAWJvloTI

„Аз не винаги влизам в открития космос, но когато го правя, то е от вътрешността на ваната на НАСА!”

 

164) Анализът на много видео-клипове от интериора на „Международната космическа станция” излагат на показ използването на трикове с камерата, като например: зелен екран, колани с ремъци и дори диво топирани и лакирани коси за постигане на ефект от типа „нулева гравитация”. На пръв поглед, кадрите на астронавти носещи се в нулевата гравитация на „космическата си станция” са неразличими от клиповете в „Зиро-Джи” самолетите – „Повръщаща комета”. Ефектът на нулева гравитация може да бъде постиган многократно чрез пилотиране по параболична траектория, след което да се монтира без прекъсвания. При по-дълъг немонтиран филмов материал, НАСА е уличавана да използва тънки стоманени въжета и технологията зелен екран.

 

165) НАСА твърди, че човек може да види Международната космическа станция, когато преминава над него, което доказва съществуването й, но анализа на „МКС” заснета с варио-камери доказва, че това е някакъв вид холограма или безпилотен самолет (дрон), а не физическа, носеща се в Космоса база. Както можете да видите в документалния ми филм „Измамата МКС” ( ISS Hoax - The International Space Station Does Not Exist! ), когато я приближавате или отдалечавате с вариобектива „МКС” невероятно драматично променя формата и цвета си, демонстрирайки призматичния ефект на дъгата до влизането във фокус, точно като  телевизор с кинескоп при включване или изключване.

 

 

xBMzzlJLNcJt4zBQ9vP9Xnhe_l5Zie2ZDFJDHXY3

През телескоп можете да видите нещо, изглеждащо така, синхронизирано със сайта “ISS Tracker”, за което твърдят, че е „МКС”.

 

166) „Геостационарният комуникационен спътник” е създаден за първи път от Масона писател-фантаст Артър Кларк и по общо мнение става научен факт само десетилетие по-късно. Преди това, радиото, телевизията и навигационните системи като LORAN и DECCA са вече добре установени и работят отлично като използват само наземни технологии. Днес дебели оптични кабели свързват интернета през океаните, гигантски кули с клетки на GPS триангулират сигналите, а йоносферното отражение позволява на радиовълните да се разпространяват и всичко това без помощта на научно-фантастическия бестселър, известен като „сателити”.

 

 

iEppu-kTtoeWePbBXVuREokxnVUkpKrXVC14lxkiИзцяло художествени импресии

 

167) Както се твърди, сателитите се носят в термосферата, където температурите уж са от 2500°C нагоре. Металите, използвани в сателитите, обаче, като алуминий, злато и титан имат температури на топене съответно 660°C, 1065°C и 1668°C и трите далеч по-ниски от тези, на които биха били изложени там.

 

(„Температурата зависи от слънчевата активност и може да се повиши до 15000°C.” – твърди в същата статия Уикипедия, а малко по-нататък четем: „Въпреки високата температура, човек няма да изпита чувство за топлина, защото частиците са преклалено близо до космическия вакуум и почти нямат контакт с други повърхности и съответно не могат да предават топлина. Нормалентермометър би отчел температура 0°C.” Това вече е напълно абсурдна шизофренична небивалица!!! Кое от двете е вярно: 1) 15000°C или 2) 0°C ??!! Авторите на тези слабоумни съчинения е по-добре да пъхнат главите си във фурна, загрята само до 200°C и да проверят! В цитираните нелепици ярко изпъква една от основните цели на образованието и медийната пропаганда, наложени от Илюминатите, да вкара човешкото същество в когнитивен дисонанс - психологически конфликт в резултат на едновременното поддържане на несъвместими знания, вярвания и нагласи, като по този начин умъртви критическото мислене и в крайна сметка пороби изцяло човешкия ум. – Бел. прев.)

 

b81rTnNujS-ANig49lw1QhO5v_5P5gsFjF3vInFLV4tMMI2k5-B_66t_50cYfMFs2ytpngyZ92zkHs1C

 

168) За така наречените „сателитни” телефони е установено, че имат проблем със свръзката в страни като Казахстан, където има малко кули за клетъчни телефони. Ако Земята бе топка, заобиколена от повече от 20000 сателита, подобни радио-сенки не би трябвало постоянно да се случват в коя и да е селска или провинциална област.

 

169) Така наречените „сателитни” ТВ чинии са насочени почти винаги под ъгъл 45° спрямо най-близката наземна ретранслаторна кула. Ако телевизионните антени действително приемаха сигнали от сателити на повече от 200 километра в космоса, повечето ТВ чинии би трябвало да бъдат насочени повече или по-малко право нагоре към небето. Фактът, че „сателитните” чинии никога не са насочвани право нагоре и почти винаги са под ъгъл 45°, доказва, че приемат сигнали от наземните кули, а не от „сателити в открития космос”.

 

170) Някои дори твърдят, че виждат сателитите с невъоръжено око, но това е нелепо, като се има предвид, че те са по-малки от бус и се твърди, че са на повече от 200 километра. Невъзможно е да се види нещо толкова малко на такова голямо отстояние. Дори с помощта на телескоп, никой не претендира да е забелязал формата на спътника, а по-скоро описва, че вижда преминаващи подвижни светлини, които лесно могат да бъдат какво ли не: от самолети и дронове до падащи звезди или пък други неидентифицирани летящи обекти.

 

171) НАСА твърди, че там горе има повече от 20000 сателита, носещи се в горната атмосфера на Земята, които излъчват радио-телевизионни и GPS сигнали и правят снимки на планетата. Всички тези мними сателитни снимки, обаче, в действителност са„композитни изображения, редактирани с Фотошоп”! Самите те твърдят, че получават от сателитите „ивици изображения”, които след това трябва да бъдат снадени, за да се създадат композитни снимки на Земята, така че всичките са несъмнено компютърно генерирани (CGI) изображения, а не фотографии. Ако Земята наистина бе кълбо с повече от 20000 сателита, въртящи се около него, то би било проста работа да се монтират върху тях камери и да се направят истински фотографии. Фактът, че не съществуват реални сателитни снимки на предполагаемата Земя-топка, в подкрепа на „ивиците композитни компютърно генерирани изображения” на НАСА, е още едно доказателство, че не ни се казва истината.

 

3ql6uCtNFufm6w9pKRrlcaYTuOXhCfCyH3Ue2daZ

Хайде НАСА, вземи решение, как в действителност изглежда Земята?

 

172) Ако изберете без значение кои облаци в небето и ги наблюдавате в продължение на няколко минути, ще се случат две неща: облаците ще се придвижат и постепенно ще изменят формата си. В официални филмови материали на въртящата се Земя-топка на НАСА, като например видеото, заснето с тайм-лапс от „Галилео”, обаче, облаците са представени непроменливи в продължение на 25 часа, във всеки един момент, без въобще да се движат или изменят! Това е абсолютно невъзможно и е още едно доказателство, че НАСА произвежда фалшиви CGI-видеоклипове, както и допълнителен факт, че Земята не е въртяща се топка.

 

(Въртенето на Земята, заснето с тайм-лапс от „Галилео” - Earth rotation time lapse from Galileo, а ето и друга подобна анимация и абсолютна фалшификация, въпреки движещите се облаци, тъй като е напълно невъзможно от предполагаемата височина от 35786 км – това са три Земни „диаметъра” - на „геостационарните спътници” да има такава кристална видимост и искрящи цветове през стотиците и хиляди километри атмосфера, водни пари, смог, инертни газове и запрашеност: Планетата Земя в резолюция 4К - Planet Earth in 4K  – Бел. прев.)

 

173) НАСА има няколко предполагаеми фотографии на Земята-топка, които показват съвсем еднакви модела облаци! Вероятността за възникване на два или три облака с точно еднаква форма в една и съща снимка е толкова вероятно, колкото да намерите двама или трима души с напълно еднакви пръстови отпечатъка. В действителност те са твърдо доказателство, че облаците са били копирани и пействани в компютърна програма и че подобни снимки, показващи Земята с форма на топка, са фалшификати.

 

 

8RhBQ9OXd_Lxn1xINQxuAJSoB8vlNgwjKEdjN9XO

(НАСА фалшифицира изображения на Земята – неопровержимо доказателство - NASA Fake Images of Earth - Smoking Gun [ Part 1 ] – Бел. прев.)

 

 

174) Графичните художници на НАСА вписват различни неща, като лица, дракони и дори думата „SEX” върху моделите облаци в редица снимки на Земята-топка. Последните им снимки на Плутон от 2015 година, дори ясно показват изображение на кучето Плутон на Дисни наслоено във фона на планетата. Такава безочлива измама остава незабелязана от хипнотизираните маси, но осигурява по-нататъшно доказателство за нелегитимността на НАСА и техния мит за въртящата се кълбовидна планета.

 

 

6AwQoesBjbUc2kSyjz9kz0ZMC41ZL83kQ3Gbdz0a

(Ако се вгледаме добре в оградената зона, ще открием думата „SEX” изписана с облаци. – Бел. прев.)

 

175) Професионални фото-анализатори са изследвали някои снимки на Земята-топка на НАСА и са открили неоспоримо доказателство за компютърен видео-монтаж. Така например, оказва се, че снимките на Земята направени уж от Луната са копирани и пействани, което е видно от правоъгълния отрязък, появяващ се на черния фон около „Земята” след регулиране нивата на яркост и контраст. Ако те действително бяха ходили на Луната и Земята бе наистина кълбо, нямаше да има нужда да се фалшифицират снимките.

 

sqHCwVBn-y2Neb3ycAAYKVhKDIVNfmP22yCf4jiZ

Компютърната обработка показва, че във фотографията Земята е пействана!

 

176) Когато изображенията на Земята-топка на НАСА се сравняват едно с друго, оцветяването на земната повърхност и океаните и относителните размери на континентите са винаги толкова драстично различни помежду си, че това доказва извън всяко разумно съмнение, че снимките са фалшиви.

 

 

t83ofISqNFpFGNxtC97qehgngTUS79E1EyhhweLB

Колко голяма е Америка...            „Фотографии” с любезното разрешение на НАСА.

 

177) В документалния филм „Нещо странно се случи на път към Луната”, можете да видите официалния филмов материал изтекъл от НАСА, показващ астронавтите от Аполо 11- Бъз Олдрин, Нийл Армстронг и Майкъл Колинс, в продължение на почти час, да използват транспаранти и трикове с камерата, за да фалшифицират снимки на кръглата Земя! Те поддържат връзка по аудио-канал с Командния център в Хюстън за това как по-точно да организират сцената и някой постоянно ги подучва как по-ефективно да боравят с камерата за постигане на желания ефект. Първо, те затъмняват всички прозорци, с изключение на гледащия надолу кръгъл прозорец, към който насочват камерата от два метра разстояние. Това създава илюзията за Земя, с формата на топка, заобиколена от чернотата на космоса, докато в действителност това е просто един кръгъл прозорец в тъмната им кабина. В този момент Нийл Армстронг заявява, че са на209000 километра от Земята, на половин път до Луната, но когато триковете с камерата приключват, зрителят може за себе си да се увери, че „астро-НЕ-тата” са на не повече от няколко десетки километра над повърхността на Земята, вероятно летящи в стратосферата!

 

(Описаните факти са от 34-тата минута нататък във филма „Нещо странно се случи на път към Луната” - A Funny Thing Happened on the Way to the Moon - Бел. прев.)

 

PACZOYLWS9W27ffldeeex5L7X43ys4AkP_XUxNaP 

 

178) Някои твърдят, че Google Earth доказва по някакъв начин модела на кълбовидността, без да осъзнават, че Google Earth е просто компютърна програма от композитни снимки, заснети от самолети от много големи височини и от камери на автомобилите на Google Earth по улиците, насложени върху CGI-модела на Земята-топка. Същото може да бъде моделирано точно толкова лесно и върху квадратна Земя или върху всяка друга форма и поради това не може да се използва като доказателство за кълбовидността на Земята.

 

179) Ако Земята се въртеше постоянно с 1670 км/ч на Изток, то продължителността на самолетните полети в източна посока би била значително по-различна спрямо западните. Ако обикновеният пътнически самолет лети с 800 км/ч, то следва, че западните полети паралелни на екватора би трябвало да стигнат до местоназначението си с приблизително три пъти скоростта на обратните източни полети. В действителност, обаче, разликата в продължителността на източните и западните полети обикновено е минути и дори не се доближава до това, което би се случвало върху въртяща се с 1670 км/ч кълбовидна Земя.

 

(От този интересен сайт „Продължителност на полетите” http://www.flight-durations.com/ , може сами да се уверите, че западните и източните полети са с еднаква продължителност. Напишете, например от London City Airport до New York Central Line и после ги разменете. – Бел прев.)

 

180) Моделът на  въртящата се топка гласи, че Земята и атмосферата се движат заедно с приблизително 800 км/ч в средните ширини, където се извършват полетите между Лос Анджелис и Ню Йорк. На обикновения пътнически самолет, летящ с 800 км/ч пътуването в източна посока би отнело 5,5 часа, така че обратният полет на запад би трябвало да отнеме само 2,75 часа, имайки предвид предполагаемото въртене на Земята, но в действителност ние откриваме, че нормалният полет от Ню Йорк до Лос Анджелис отнема 6 часа - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.

 

181) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Токио до Лос Анджелис биха отнели средно по 10,5 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 5,25 часа, но в действителност и двата са средно по 11,5 часа - още едно времетраене на полетите изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.

 

182) Източните полети, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, от Ню Йорк до Лондон биха отнели средно по 7 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по 3,5 часа, но в действителност и двата са средно по 7,5 часа - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.

 

183) Източните полети от Чикаго до Бостън, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, биха продължавали средно по 2,25 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да продължават средно малко повече от час, но в действителност и двата са средно по 2,75 часа - за пореден път напълно несъвместимо с модела на въртящата се топка.

 

184) Източните полети от Париж до Рим, отчитайки предполагаемото въртене на Земята-топка, биха продължили средно по 2 часа, следователно обратните полети на запад, срещу предполагаемото въртене, би трябвало да отнемат средно по час, но в действителност и двата имат средна продължителност от 2 часа и 10 минути - полетно време изцяло в противоречие с модела на въртящата се топка.

 

 

GIYKhPmgOTKYJpveFI1juZ542_hF6E1QhT2HA3Ti

НАСА, виждат ти се топките!

 

185) Казва ни се, че Земята и атмосферата се въртят заедно с толкова съвършено равномерна скорост, че никой никога в историята не е виждал, чувал, усещал нито измервал предполагаемото движение от 1670 км/ч. Впоследствие това често се сравнява с пътуване в кола, движеща се с постоянна скорост, в която усещаме движението единствено при  ускорение или забавяне. В действителност, обаче, дори и със затворени очи, затворени прозорци, по гладък асфалт в луксозна кола при обичайна постоянна скорост от 80 км/ч, движението безусловно може да се усети! При 20 пъти по-голяма от тази скорост, въртенето на Земята с въображаемите 1670 км/ч със сигурност би било забелязано, почувствано, видяно и чуто от всички.

 

186) Хората, предразположени към морска болест, усещат определено безпокойство и физически дискомфорт при движения, толкова незначителни като в асансьор или пък във влак. Това означава, че предполагаемото равномерно въртене на Земята с 1670 км/ч няма никакъв ефект върху такива хора, но ако се добавият и 80-те км/ч равномерна скорост на колата, то стомахът им се превръща във възел. Идеята, че морска болест не се забелязва никъде у никого при 1670 км/ч, но изведнъж се появява при 1750 км/ч е нелепа и доказва, че Земята въобще не е в движение.

 

187) Вторият закон на термодинамиката, иначе известен като Закон за ентропията, заедно с основните принципи на триенето исъпротивлението, обуславят невъзможността Земята да е равномерно въртящо се кълбо. С течение на времето, въртящото се Земно кълбо би срещало измеримо количество съпротивление, което постоянно би забавяло въртенето и удължавало броя на часовете в денонощието. Тъй като ни най-малка такава промяна някога е била наблюдавана в цялата писана история, абсурдно е да се предполага, че Земята някога се е преместила дори на сантиметър.

 

188) През годините, НАСА на два пъти промениха своята измишльотина по отношение на формата на Земята. В началото те отстояваха тезата, че Земята е перфектна сфера, която в последствие се промени на „сплеснат сфероид” плосък откъм полюсите, а след това отново се промени в „крушовидна форма”, като южното полукълбо уж също е издуто навън. За съжаление на НАСА, обаче, нито една от официалните им снимки не показва сплеснатия сфероид или крушовидната форма на Земята! Всичкият им снимков материал, противно на думите им, показва сферична (и несъмнено CGI-фалшифицирана) Земя.

 

2p8rtBzOYSPHjDwZGCy2Cce9y_uGm6jGIwS_bDFs 

 

189) Библията, Коранът, Шримад Бхагаватам, както и много други свещени книги описват и говорят за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Например, Първа книга Паралипоменон 16:30 гласи: „...Той основа Вселената, тя няма да се поклати.” и Псалм 95:10: „...затова е твърда Вселената, няма да се поклати.”, а Псалм 92:1 казва: „...затова Вселената е утвърдена и няма да се поклати.”. Библията също така многократно заявява, че Земята е „разпростряна” като равнина, с разтворени небеса навсякъде отгоре (не навсякъде наоколо), давайки библейско доказателство, че Земята не е въртяща се топка.

 

(В Библията има 72 места, в които се говори за плоската Земя. – Бел. прев.)

t6aIlJgaric0FyrXy6yjeioY52UdB2VYFY1U0mod

 

(Тук се налага обяснение, тъй като съвременният човек, поради тежката постоянна индоктринация с лъжовната парадигма на Елита, се е отдалечил твърде много от древните знания и разбирания за света. От цялата древна литература, космологичните и космогонични знания най-точно са описани в „Шримад Бхагаватам”. Там се говори за безброй Светове, всеки от които се съдържа в сферична обвивка от пластове елементална материя, бележещи границата между Земния (ежедневен) и Трансценденталния (Божествен или Духовен) безкраен и вечен Свят. Пространството вътре в сферата се нарича Брахманда – Яйцето на Брахма или Космическото яйце и символизира манифестирания Космос – Вселената. Земният диск (Бху-мандала), който ние обитаваме се намира на екваториалната равнина вътре в сферата и я разделя на горна половина – Небесните селения и долна – Подземното царство, изпълнени с амниотични (околоплодни) води. Оста в сферата, перпендикулярна на Земния диск, се нарича Меруданда - от планината Меру в центъра на Земния диск. Тя обозначава пътя на душата през седемте селения нагоре при възнесение или надолу при инкарниране, както и седемте чакри и кундалини, но едновременно с това е и оста, около която се въртят Слънцето, Луната, планетите и звездите и можем да си я представим като свържем мислено Северния полюс с Полярната звезда.

 

Подобно на Бху-мандала и Меруданда, в мита за Атлантида откриваме плоската Земя, в центъра на която е Дървото на живота със змия увита около ствола му. Така и Атлас поддържа Земята върху плещити си, докато седемте му дъщери (седемте чакри и планети) пазят и танцуват около Дървото на живота (кундалини).

 

qXLVl7b_gJ5x1APcj3bWae5ju1PJXR0VPUtQPMIQ

 

В Юдео-християнската и апокрифната литература Светът е описан по подобен начин (на дясната диаграма): Земята е плоска, поддържана от Устоите на Земята (колони), отгоре е Небесната твърд (купола), разделящ водите на Сътворението на две: под твърдта – нашето небе и над твърдта – Небесните селения, Дървото на живота се намира в центъра на Едем, а под Земният диск се намира Преизподнята и Адът.

 

Това алегорично описание на света с точност се поддържа от над 600 различни древни култури: шумерската, вавилонската, асирийската, финикийската, египетската, догоните, маите, инките, навахо,  шипибо в Перу, варао в делтата на Ориноко, норвежката, камбоджанската, корейската, китайската и много други.

 

Символът на Космическото яйце можем да открием в архитектурата на храмовете по света. Всички синагоги, черкви, джамии, хиндуистки и други източни храмове имат куполи, символизиращи небесния свод. Поклонникът, влизащ в храма, първо се изкачва по стъпала, символизиращи духовното израстване, чрез многократни прераждания на човешкото същество до издигането му на сегашното ниво на съществувание от по-ниските „подземни” нива, след това върви по равния храмов под, символизиращ Плоската Земя от ежедневния Свят, като над него се намира Небесния купол със закачени физическите светила - полилей или свещници, т.е. Слънцето, Луната и звездите, а над тях са фреските, изобразяващи висшите Божествения селения, като централната част на купола са Селенията на Върховния бог. Върху куполите на храмовете винаги се издига символът на Творецът за дадена религия – кръст, полумесец или друг символ, за да покаже, че Творецът е извън своето Творение, т.е. извън погледа на поклонника вътре в храма, като същевременно остава свързан завинаги с него. Явно е, че „подземният” свят е символизиран от подземията на храмовете, които в Европа стават печално известни със занданите си. Символното значение на разрушаването на храмове при поробване на народ или смяна на Обществено-политическата структура е налагането на промяна в статуквото и светогледа на народа.

 

Друг символ на Космическото яйце е държавата – регалия, която суверенният монарх държи в лявата си ръка. Дезинформацията по ционистките масонски масмедии поддържа тезата, че регалията „държава” символизира кълбовидността на Земята, която уж е била известна на монарсите още от древни времена. Това е напълно шизофренично твърдение, тъй като от древността чак до преди два-три века (в зависимост от държавата),  както монарсите така и Църквата, от която са коронясвани, винаги са поддържали парадигмата на плоската Земя. Следователно, с увереност може да се твърди, че регалията „държава” символизира Космическото яйце на манифестираното Творение, вътре в което е Земният диск, който обитаваме, а НЕ Е ТОПКА по повърхността, на която ходим.

 

q6l8pt8XcMHJpHUja_03hDBr9o0iOk5sN74yIfU8

 На снимката са представени регалиите, т.е. символите на монархическата власт: ключ, скиптър, меч, корона и държава (держава). Държавата представлява златна сфера, инкрустирана със скъпоценни камъни, която в Християнски времена е увенчана с кръст. Думата произлиза от църковнославянския глагол „дьржа” – държа, владея. – Бел. прев.)

 

 

190) Културите по цял свят в продължение на цялата ни история винаги са описвали и са говорели за наличието на геоцентрична, неподвижна плоска Земя. Египтяните, индийците, маите, китайците, индианците и буквално всяка друга древна цивилизация на Земята са имали геоцентрична плоскоземна космология. Преди Питагор идеята за въртящото се Земно кълбо не е съществувала и дори след него в продължение на 2000 години остава светоглед на незначително малцинство чак до времето на Коперник, който започва съживяването на хелиоцентричната теория.

 

191) От Питагор до Коперник, Галилей и Нютон и от съвременните астронавти като Олдрин, Армстронг и Колинс до директорът на НАСА и Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Си. Фред Клайнкнехт - бащите-основатели на мита за въртящото се Земно кълбо, всички до един са били Масони! Фактът, че толкова много членове на това най-голямо и най-древно съществувало някога тайно общество са били съучастници в извършването на тази буквално казано „планетарна революция” е извън възможността да е случайност и предоставя доказателство за организирано тайно споразумение в създаването и поддържането на тази измама през поколенията.

 

(Не е тайна за този, който се интересува от истинските събития по Света, а не от дезинформационната помия по ционистките индоктринационни масмедии, че Света се управлява по съвсем различен начин от описания в учебниците. С мистичните си и обвързващи до гроб, чрез смъртни заплахи ритуали, тайните общества на Илюминатите, Масоните и техните слуги, свързват събратята си по Ложа с многократно по-силни връзки, отколкото са връзките с техните избиратели или обещанията им пред тях. Следващите линкове дават обща представа, служеща за доказателство, че всички известни политици и обществени фигури по Света и в България, без значение в кой „политико-икономически лагер” или „партия” се намират, са свързани завинаги: Списък на Масоните 33-та степен, Списък на масоните в България (по Ложи) или Кои известни българи са масони? 

 

5UsQ1temdBRYYn689YbkCgaBJw6qE3kHQhvJwXXXx_ixbfehUqgQ7FiNOndfLgEF3sk63NPLOARnE-jC

„Братско ръкостискане” на Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Си. Фред Клайнкнехт със Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Роналд Рейгън.

 

Но за този, който има очи, за да види Истината, става наистина интересно, когато започне да осъзнава, че Тайните Властващи (вече известни като Криптокрация – от гръцки κρυπτός - скрит и κράτος – власт), несъмнено поради наличието на Закона за правото на избор в Творението-Творец, са длъжни да изложат на явен показ и всеослушание своите знания и планове, но все пак достатъчно прикрити в символизъм и алегория. Ако започнем да изследваме символите (логосите) на различните Илюминатски компании, ще открием Слънцепоклонически, Масонски, езически, египетско-фараонски и какви ли не още образни елементи, служещи за идентификация на тяхната принадлежност към окултния мистицизъм на древността. На много места със сигурност ще открием на явен показ, право в лицето и Плоската Земя:

 

 

uXVSNkZ79M3gxOaJ3bPTStocfmHAJuniQcBJSKKPuTpjXdMH_LFEM3EVfs6ORmTcA-0I8qalrBKI-G8Y

Вляво: Първата версия на Флагът на ООН от Април 1945 година, на който виждаме правилно изобразената ПЛОСКА ЗЕМЯ. Вдясно: Приетият на 7-ми Декември 1946 година официален Флаг на ООН, където е завъртяна на 90° западно.

 

Прилагам още три флага на международни организации под шапката на ООН, от които е видно, че не е тайна на посветените Истината за Плоската Земя:

 

 

R8C6TV3RhZEY1sjK8M-0sS4snIOMUBDzk0eWU94G

Флагът на Международната морска организация (IMO)

 

 

zGo2evlJsVq0s2_CLNMUtADSgoQ8LPdjwKo325mk

Флагът на Световната метеорологична организация (WMO)

 

 

gC3p1YcbSkW3AA-DOx4jbaTbHl1vn39Vlr0Zv2JT

Флагът на Международната организация за гражданска авиация (ICAO) – Бел. прев.)

 

 

 

 jyFhJBJ8VfZN1bAJwafXWrIcO1r2RwOVfq6mjNjQ

Всички те са били Масони. Всички те са допринесли за въвеждането на Хелиоцентричният кълбовиден модел: ъгъла и пергела, Свещената Геометрия, Великият Архитект на Вселената, Гравитация.

 

192) Цитирам от „Тера Фирма” на Дейвид Уърдлоу Скот: „Тъй като системата на Вселената, както се преподава от съвременните астрономи, е основана изцяло на теория, за истинността, на която те не са в състояние да представят дори едно-единствено реално доказателство, те са здраво установили един заговор на мълчанието и отказват да отговарят на каквито и да е възражения, които могат да бъдат направени срещу хипотезите им... Възродителят на теорията на езическия философ Питагор, Коперник и неговия голям изразител Сър Исак Нютон, признават, че тяхната система на въртящата се Земя е само една възможност и не може да бъде доказана с факти. Техните последователи са тези, които я украсяват с името „точна наука”, да, според тях „най-точната от всички науки”. И все пак един Кралски астроном на Англия, веднъж казал, говорейки за движението на цялата Слънчева система:„Въпросът остава в най-прекрасното състояние на несигурност и ще се радвам, ако някой може да ми помогне да излезем от него.” Какво наистина тъжно положение за пребиваване от една „точна наука”!”

 

 

qTKC1NZQkzGCvr85L3sSfB96vW1e4zyGT4QrcJ_a

 

193) Никое дете или не-индоктриниран човек със здрав разсъдък, никога не биха стигнали до заключението, нито дори биха си представили, оставени сами да решават, въз основа на собствените си лични наблюдения, че Земята е въртяща се топка, обикаляща около Слънцето! Такива фантасмагорични теории не присъстват никъде в ежедневния житейски опит на никого и изискват и са изисквали огромни количества постоянна пропаганда, за да се поддържа тази илюзия.

 

Sn1xAYp9FCuOYsyDvWIt4z7Sem7-h7RzdUEnT6yE

 

194) Отново от Дейвид Уърдлоу Скот: „Спомням си, когато бях малко момче, как ми преподаваха, че Земята е голяма топка, въртяща се с бясна скорост около Слънцето и когато изразих пред моя учител страховете си, че водите на океаните ще се сгромолясат, бе ми казано, че те са възпирани да го сторят от Великият закон на Нютон за Гравитацията, който държи всичко на неговото точно място. Предполагам, че изражението на лицето ми е показало признаци на недоверие, тъй като учителят ми веднага добави: „Мога да ви покажа пряко доказателство за това: човек може да върти кофа пълна с вода през главата си, без тя да бъде разлята и така, по същият начин, океаните биват носени около Слънцето, без да губят нито капка.” Тъй като това нагледно пояснение очевидно бе предназначено да реши спора, тогава не казах нищо повече по въпроса. Ако то ми бе предложено след това, като възрастен човек, щях да отговоря нещо подобно: „Господине, моля да кажа, че нагледното пояснение на човек, въртящ кофа с вода през главата си и океаните обикалящи около Слънцето, в никаква степен не потвърждават аргументите Ви, тъй като водата в двата случая е поставена при съвсем различни условия, тъй като, за да бъде нагледното пояснение от някаква полза, условията във всеки конкретен случай трябва да бъдат едни и същи, но тук не са. Кофата е кух съд, който съдържа водата, докато, в съответствие с учението Ви, Земята е топка, с непрекъсната кривина навън, която, в съгласие със законите на природата, не може да съдържа никаква вода.”

 

Bv29TiH5wEWKAnw4vz9KbEfCNa6cOJr8lBaKofEk

 

195) Астрономите казват, че магическият магнетизъм на гравитацията е това, което задържа всички океани на Света слепнали върху Земята-топка. Те твърдят, че тъй като Земята е толкова масивна, заради самата си маса тя създава магическа сила способна да удържи хората, океаните и атмосферата плътно полепнали към долната страна на въртящата се топка. За съжаление, обаче, те не могат да предоставят никакъв практически пример за това в мащаб по-малък от „планетарния”. Въртящата се мокра топка за тенис, например, показва точно обратния ефект в сравнение с предполагаемата Земя-топка! Всяка вода, излята върху нея просто се разлива по страните й, а от завъртането й произтича разхвърчаща се наоколо вода, като от куче изтръскващо се след баня. Астрономите признават, че примера на мократа топка за тенис демонстрира обратния ефект на тяхната предполагаема Земя-топка, но твърдят, че при достигането на някаква неизвестна маса, вълшебните свързващи свойства на гравитацията внезапно връхлитат и позволяват на мократа тенис-топка-Земя да запази всяка капка „гравитизирана” вода прилепнала върху повърхността й. Когато такава недоказана теория се изправя против всички експерименти, житейския ни опит и здравия ни разум, идва крайно време да се откажем от теорията.

 

196) Нека цитирам Маршал Хол: „Накратко, Слънцето, Луната и звездите действително правят точно това, което всеки в продължение на цялата ни писана история е виждал да правят. Ние не вярваме на това, което виждат очите ни, защото ни е преподадена една фалшива система, която изисква да вярваме, в това което никога не е било потвърдено от наблюдение или експеримент. Тази подправена система изисква Земята да се завърта около своята „ос” на всеки 24 часа при скорост от 1670 км/ч на екватора. Никой никога, никога, никога не е виждал или почувствал такова движение (нито виждал или усещал скоростта от 107200 км/ч на предполагаемото въртене на Земята около Слънцето, нито тяхната обща предполагаема скорост от 828000 км/ч около един от ръкавите на Млечния път, нито отдалечаването на Галактиката от предполагаемия „Голям Взрив” с повече от 2100000 км/ч!). Не забравяйте, няма експеримент, който някога да е доказал, че Земята се движи. Да добавим към това и фактът, че предполагаемата скорост на въртене, на която всички сме били учени като „научен” факт намалява с всеки километър, когато се движим на Север или на Юг от екватора и веднага става очевидно, че такива неща като точните въздушни бомбардировки през Втората световна война (точно попадение в комин от височина 7600 метра от самолет, летящ в коя да е посока с висока скорост) биха били невъзможни, ако се изчисляват за Земя, движеща се отдолу със скорост от стотици километри в час, променяща се непрекъснато, в съответствие с географската ширина.” 

 

K3kJamiXqPpCq1s4sWKj5hYFZbkjbyoyqmkTes9v

 

197) Някои хора твърдят, че няма мотив за такава широкомащабна измама и че плоска или кълбовидна няма никаква разлика. Чрез премахването на Земята от мястото й на неподвижен център на Вселената, тези Масони изместиха нас, човешкия род, във физически и в метафизичен смисъл, от място ни на върховна важност на място на напълно нихилистично безразличие. Ако Земята е центърът на Вселената, тогава идеите за Бог, Сътворенние, както и целта на човешкото съществувание са блестящи. Но ако Земята е само една от милиардите планети, въртящи се около милиардите звезди в милиардите галактики, тогава идеите за Бог, Сътворението и конкретната цел на Земята и човешкото съществувание върху нея стават малко правдоподобни. Чрез индоктринирането ни, потайно и скришом, в тяхното научно-материалистическо Слънцепоклоничество, не само че ние губим вяра в каквото и да е отвъд материалното, но и се сдобиваме с абсолютна вяра в материалистичността, повърхностността, общественото положение, егоизма, хедонизма и консуматорското отношение към живота. Ако няма Бог и всеки е просто една случайност, то тогава всичко, което наистина има значение е аз, аз, аз. Те превърнаха Мадоната от Божия Майка в „материално момиче, живеещо в материалния свят”. Техните богати, мощни корпорации с изкусните си Слънцепоклонически лога ни продават идоли, които да боготворим, бавно превземайки света, докато ние мълчаливо вярваме в тяхната „наука”, гласуваме за техните политици, купуваме техните продукти, слушаме тяхната музика и гледаме техните филми, жертвайки душите си пред олтара на материализма. Ще цитирам Морис Клайн (Morris Kline): „Хелиоцентричната теория, чрез поставянето на Слънцето в центъра на Вселената,... направи човека да изглежда само един евентуален домакин на скитниците, носещи се в студеното небе. Изглежда все по-малко вероятно, той да е роден, за да живее славно и да постигне рая след смъртта си. Все по-малко правдоподобно е, също така, той да е бил обектът на Господното богослужение.”

 

wyI-QhOM1Ss6LfwVdytVz9jFfKdLK4hVv51jdurG

 

198) Някои казват, че идеята за заговор в световен мащаб в продължение на много поколения, за да бъдат заблудени човеците, звучи неправдоподобно или нереалистично, но тези хора трябва само да се запознаят с творчеството и писанията на самите Масони, като например Джон Робинсън, който разобличава тези деяния в книгата си от 1798 година: „Доказателства за заговор против всички религии и правителства на Европа, извършван на тайни срещи от Масоните, Илюминатите и Обществата за четене”. Суверенен Върховен Генерален инспектор от 33-та степен Алберт Пайк е доста словоохотлив в няколко писма по отношение на крайната цел на Масоните - световното господство, а в „Протоколите на Ционските мъдреци” дори е напълно разкрит точният план, по който това би трябвало да се извърши и се осъществява в момента.

 

199) От „Основите на много поколения” от Е. Ешини (Е. Eschini): „Единственото нещо, което баснята за въртящата се Земя направи е, чe показа ужасната мощ на лъжата, една лъжа имаща силата да направи от човека умствен роб, така че той да не смее да заложи на доказателствата, дадени от собствените му сетива. Да отрича явното и очевидно движение на Слънцето, което вижда пред себе си. Когато чувства себе си, че стои върху Земя, напълно лишена от движение, по внушение от някой друг, да е готов да приеме, че се върти бясно в кръг. Когато вижда летяща птица да се извисява над Земята, да е готов да повярва, че Земята в действителност се движи многократно по-бързо от птицата и най-накрая, за да поддържа въображението на налуден човек, да е готов да обвини Твореца си, че го е създал в сетивна лъжа.”

 

200) И най-накрая, от Д-р Роуботъм: „Така ние разбираме, че тази Нютонова философия е лишена от последователност, нейните съставни части са резултат от цялостно нарушаване на законите на легитимната логика и всичките й предварителни условия са предполагаеми. Това, всъщност, не е нищо повече от предположение направено въз основата на друго предположение и заключенията, прозтичащи от тях, своеволно се считат за доказани неща и биват използвани като истини за обосноваването на първите и основни допускания. Такива „фокуси-мокуси” с измислици и лъжи разгърнати и усилени, като в теоретичната астрономия, са умишлени и карат безпристрастният заинтересован с ужас да се отврати от страшната магия, с която е мамен, непреклонно твърдо да се реши да отстоява по-нататъшния си напредък и да се стреми да отхвърли цялата лъжовна структура и да погребе в руините й фалшивите почести, на тези които са я изфабрикували и които все още привличат свои поклонници. За ерудицията, упорството, постоянството и предаността, за които те винаги са били пример, уважението и похвалата не е необходимо да се спестяват, но за погрешната им логика и поради това, че са се възползвали от всеобщото невежество на човечеството по отношение на астрономията, както и за необоснованите теории, които те застъпват и защитават, не бива да се постъпи по друг начин освен със съжаление да бъдат изкоренени с всички възможни средства.”

 

 

***

(Предлагам някои от най-използваните карти на Плоската Земя:

 

 

SNlueaMH39D7LIxNgR5h6KKfAmCfRpEcBUch8rrc 

Карта на Света на Хамънд от Въздухоплавателната Ера – 1953 година

 

OMsDsN-0-UUvRKRJBWLvN6i6Ly-1SBTDfO2fcfdq

 

 

UC7BvH9qE010gZcTfeAeF9Xb7LEQ5Zu8jI2E1z5x

 

„Това е карта на Азимутната равноотдалечена проекция. Нейното полезно отличително качество е, че всички точки на картата са на пропорционално правилните разстояния и на правилен азимут (посока) от централната точка. Едно полезно приложение на този тип проекция е полярната проекция, която показва всички меридиани (линиите географска дължина), като прави и точно представя разстоянията от Северния полюс. Знамето на ООН, например, съдържа полярна азимутна равноотдалечена проекция.

 

Тази проекция е използвана от USGS в Националният атлас на Съединените американски щати, както и за широкомащабно картиране на Микронезия. Тя се използва за указване на самолетните разстояния от централната точка на проекцията и за сеизмични изследвания, както и при радиоразпръскване. Когато се използва за радиоразпръскване, тази проекция дава възможност за директно насочване на антената, особено при Високочестотните (HF) комуникации. Операторът може да насочи антената, обикновено с електрически ротатор, просто като намери целта на картата и завърти антената на ъгъла, посочен в картата. Картата трябва да бъде центрирана, възможно най-близко до действителното местоположение на антената.”

 

Това казва всичко за мен! Това е реалната карта на нашия Свят.

 

Защо я използват за всякакви измервания на разстояния? Тъй като тя е вярна! – Бел. прев.)

 

***

 

Биографична анотация от преводача

 

8SEYF3IPvsBNsLQtrvvOnqPM9iJw20n9se06f4U4

Ерик Дубей е роден в щата Мейн и е на 32 години. Завършва Английска филология и Философия. През последните десет години живее в Банкок, Тайланд и преподава Йога и Уинг-Чун в свободното си време, докато разобличава Новия Световен Ред през цялото време.

В средата на Ноември 2014 година издаде първата си книга по настоящата тема „Заговорът Плоска Земя”, а през декември излезе едноименния му филм „The Flat Earth Conspiracy Documentary”.

 

На 4-ти Август 2015 година публикува в уебсайта си „Двеста доказателства, че Земята не е въртящо се кълбо!”. Негови уебсайтове са: atlanteanconspiracy.com и ifers.123.st .

93zCg3utOz9HBxPmgSGk5kNMo7O_0TWQu5KcnrgR

 

 

 

СТАМАТ

 

https://stamat2015.blogspot.bg/ 

 

Stamen Georgiev

 

 

22-ри Септември 2015 година



10 Коментара


Препоръчани коментари


Първо, Боа и Арго никога не са провеждали такъв експеримент. Техните изследвания са били насочени в съвсем друга насока.

Второ, относно скороста на движение на земята - представи си го така. Пътуваш във влак със 160 км/ч. В коридора си да речем и пушиш. Решаваш да скочиш на място във коридора. Приземяваш ли се метър назад? Приземяваш ли се дори сантиметър назад?

Некви глупости пак дърдориш.

Сподели този коментар


Линк към коментара

Само не ми стана ясно какво има под плоската Земя и над похлупака?  Какво имат отвъд ледовете на Антарктида? И Слънцето като не е звезда, какво е?Луната , звездите- какво са?

Добавям един цитат, ако може да порасъждаваш върху него:

Цитат

Кое в предлаганият модел не отговаря на картата на кълбовидната земя, ако точката за наблюдение е над Северния полюс? На тази карта не отговаря всичко под условния Екватор на картата на плоската земя. Вместо континенти и острови да се "събират" към Антарктида те се раздалечават, а Антарктида не е континент с условно закръглена форма, а опасва цялата Земя. Като се имат предвид добре известните размери на континентите излиза, че вече пръстеновидната Антарктида е на разстояние около 35-40 хил. км. от Северния полюс, т.е. нейната дължина е около 200-240 хиляди км. Реалната обиколка на ледения континент обаче е 20 пъти по-малка, около 12000 км. Широчината на пръстена на Антарктида трябва да е около 70 км. лед, които всъщност опасват земята. Премине ли някой тези 70 км. посока бряг-вътрешност ще изпадне в бездната. Добре известно е обаче, че на континента има много изследователски станции, болшинството по крайбрежието, но има и такива на хиляди километри от него, вкл. и една на самият Южен полюс, който липсва на плоската карта. това са общоизвестни неща и вместо да ни представят двеста и кусур доказателства срещу кълбовидната форма на Земята плоскоземните могат за няколко хиляди долара да наемат яхта и с нея да обиколят континента. Мисля, че разликата между обиколка от 12000 и 240000 км. е лесно забележима.

Още по-лесно забележими са разстоянията между Огнена земя и нос Добра надежда, както и между тях и Австралия. На плоската карта Огнена земя е отдалечена от Добра надежда на около 40 хиляди км., а от Австралия на 60-70 хиляди, ако се мине през Северния полюс и около 100 хил. по паралела. 

Моделът на "Плоската земя" е неверен защото не отговаря на неоспорими и общоизвестните факти - разстояния до отделни точки на модела. Тези разстояния са лесно и евтино проверими и всеки може да се убеди в това от разписание на кораби и самолети, дори да игнорира "фалшифицираните" от цялото човечество в продължение на хилядолетия исторически и научни факти.

Пропуснах! Какво противопоставят на установеното плоскоземните? Заговорът на кръглоземните да не допускат никой непосветен на Антарктида и "фактът", че над Анктартида било забранено да летят самолети, макар това бил най-краткият път за някъде си. Около Антарктида обаче плават всякакви кораби, вкл. и круизи с добре известни и публикувани в интернет разписания и умерено скъпи билети, а самолети летят постоянно до станциите там. Редовни пътнически полети над Антарктида няма по ясни причини, там няма станции за наземно ръководство на полетите, а самият континент е опасен за полети със своята височина от близо 5000 м. и климат гарантиращ бърза смърт на пътници и екипаж при аварийно кацане.

-----------------------------

Плоскоземците твърдят, че е абсолютно невъзможно от Земята да се вижда Слънцето, което е отдалечено на 150 млн. км. от нея. Този невъзможност логично водила до извода, че слънцето е на малко над 5000 км. над Земята, а диаметърът му е 51 км.
Да разгледаме числата. Слънцето е с диаметър около 1,4 млн. км. и е отдалечено от Земята на 150 млн. км., т.е. разстоянието от Слънцето до земята е огромно, но всъщност е незначително, то е само на ~ 105 слънчеви радиуса. Всеки има в стаята си крушка, чийто диаметър е около 6-7 см., по логиката на плоскоземните излиза, че ние не можем да видим тази крушка от повече от 8-9 метра. Всъщност нощно време крушка от 100 вата може да се види от 15-20 км., така както нашето Слънце се вижда от невъобразимо количество километри, от милиарди негови диаметри, а не само от 105.
Защо плоскоземието е умишлена измама? Ами защото твърдящите, че е невъзможно от такова разстояние слънцето да свети с такава сила са намалили диаметърът му 30 хиляди пъти, до 51 км., с 30 хиляди пъти са намалили и разстоянието от слънцето до Земята, до 5000 км. т.е. плоскоземното Слънце е на 105 диаметра от Земята.
Това е за да си види измамата, а примерите са следните:

Плоскоземното Слънце, както се вижда на картата по-горе, е винаги над земната плоскост, то не минава "отдолу" и няма как да има залез. Твърди се, че Слънцето било прекалено слабо за да осветява цялата Земя и затова с отдалечаване просто изчезвало. Същата работа и с Луната - лека полека намалява и в един момент никаква я няма. Ние сме виждали и изгрев и залез, както на Слънцето, така и на Луната и знаем, че това не е така. Те не се увеличават от малка точка до голямо светещо кълбо, точно обратното, при изгрев и залез обикновено са по-големи от времето на зенита. 

 

Редактирано от lupis (преглед на промените)

Сподели този коментар


Линк към коментара

lupis 793

Ако нищо не си разбрал от 200 та доказателства прочети ги пак,ако ли нещо не си ги доразбрал, прочети ги отново, ако ли нещо пак не ти е ясно прочети ги още веднъж и ако пак не си разбрал нищо означава, че малко си чел.

А
това, че съществуват все още хора, които не само не могат да разберат и определят кое е истина и кое е лъжа , но и същевременно и не желаят да разберат и не могат да приемат каквито и да е чужди убеждения, колкото и правдоподобно и логически да звучат се изразяват като един срам за човешката интелигентност! Това означава, че тези прости, елементарни и наивни хора, оставайки  завинаги с техните предразсъдъци и предубеждения вярвайки в една псевдо-наука проповядвана от правителствени учебници, правителствени мас медии и правителствени „учени"- превърнала се в „вяра" и чиста религия основана на сляпо доверие, то тези хора са лишени от всякакъв ум и логика, която не могат да прилагат, в откриването и преоткриваното на истината, тъй като не могат да проявят никаква гъвкавост, спрямо различна представа за света, която е съчетана с неоспорими факти, доказателства,  експерименти и здрава логика. Това означава, че тези хора са тясно скроени, ограничени, консервативни с капаци на очите, себелюбци и хора, които са лишени от правилно работещ мозък и правилна или несъществуваща логическа мисъл, които се изразяват като един голям срам за човешката интелигентност. Интелигентния човек преди да каже, някоя глупост или да напише прибързан глупав коментар, първо би трябвало да проучи нещата сам и да провери всички факти доказателства и експерименти на дадена теория и чак тогава да говори или пише коментар за тази тема! богаташки -  католици - йезуити - и по късно - масони като Николай  Коперник, който благодарение на това, че е можел да лекува тежки недъзи, които и дори в днешно време не могат да се лекуват, - той се е добрал до висшите слоеве на католическата църква, като е лекувал високопоставени  епископи и е успял да вкара принудително тази своя фантастична теория, която по късно е доразработена също от католик - масон Джордано  Бруно, който пък го хванали инквизиторите на католическата църква в Рим и цели 8 години го изтезавали за този негов ерес , но той издържал и устоял геройски на мъченията и  го изгорили на кладата като по този начин става жертва на своите убеждения, като постепенно след това тази теория става като единствената достоверна теория на база на тези уважавани учени, които са си дали живота за това. Тази теория става една фанатична религиозна догма  основана на фантастичните недоказани никога досега теории на йезуити - католици - масони  от страна на католическата църква. За да разбереш, че това което сме учили в училище е една индоктриниране световна глобална лъжа насадена и втълпена като научно твърдение на базата на само недоказани теории и недоказани експерименти, на която вярват повечето наивни  и не особено информирани в хелиоцентричната система хора, които са жестоко подведени от една религиозна доктрина, религиозна догма, която умело и хитро са я превърнали в „наука". Тази наука на йезуитите - масони е една псевдо - наука, в която обикновените не информирани добре хора са подведени и сляпо,  наивно и религиозно вярват, без дори да желаят да проверят дори данните и съществуващите стотици проблеми относно хелиоцентричния модел на Земята, без дори да желаят да видят с очите си доказателствата, които посочват, че въртящия се Глобус и целият хелиоцентричен модел са невъзможни. Най-голямата глупост на света е човекът да вярва сляпо и религиозно в "Гравитацията". „Гравитацията" е "„безспорна" неконвенционална теория, измислена от окултиста Исак Нютон, за да обяснява всичко, което няма смисъл да живеем на въртяща се водна топка със сгъстен  въздух  под налягане препускаща и галопираща в космоса с невероятно за нашият ум скорости със   хиляди и милиони общи километри в час във вакуум и тъмна материя, в няколко различни направления и посоки, със строго и стриктни елиптични орбити с точност до милисекуда, подчинена на квантова сингулярност, която от своя страна  грубо преодолява, погазва и унищожава всички закони на термодинамиката, физическите,  естествените и природните закони! Като това, че тази магическа „Гравитация" прави така, че да бъдем залепени на дъното на тази топка и да бъдем изправени и да не чувстваме тези невъобразими за умът скорости , в няколко  едновременни посоки с общи скорости над 3 000 000 км/ч!,същевременно прави така,че нашият вестибуларен апарат в мозъка да не е възможно да  почувства и усети тези скорости и въпреки това можем да запазваме равновесие като вървим върху въже!

Костюмите на НАСА не са пригодени нито в днешно време нито при първото стъпване на Луната през 69 година да издържат на радиация нито най - малкото във вакуум.Това е Радиационния пояс на Ван Ален подробно обяснен от KELLY SMITH- NASA ENGINEER Келли Смит Инженер на НАСА, който казва,че това е много опасна зона и трудно преодолимо препятствие,което може сериозно да повреди електрониката и навигационните системи, за което трябвало да решат въпроса с това. Когато избухва Чернобил Руснаците веднага са поискали от Американците космически костюми,но Американците са отговорили,че техните костюми не са пригодени за радиация! Отделно от това помислете как са направени вакуумните камери с колко дебели стени за да издържат на обратното налягане и си представете след това платнените космически костюми на астронавтите как биха могли да издържат на вакуум? Те биха се раздули като балон подобно на дирижабъл и биха се пръснали на хиляди парченца! Поставете един спаднал балон почти без никакъв въздух като оставите съвсем минимално количество въздух, след това го сложете в стъклена колба или вакуумна стъклена малка камера и с помощта на вакуумна помпа изсмучете въздуха от камерата. Ще видите как балона се надува от нищо то! Всички видеорепортажи са направени с CGI(Computer-generated imagery - Компютърно генерирани изображения), снимки с Фотошоп със клонирани облаци и  липсващите спътници и сателити около Земята на „снимките" на НАСА,които до днешно време би трябвало да са повече от 20 000 на брой, и също така безумните фантастични твърдения на НАСА, които не са базирани на нито едно доказателство подкрепено с експеримент и нито един факт, а само на база измислени недоказани с нито един експеримент абсурдни и нелепи теории, подкрепени със сложни математически изчисления и квантова сингулярност произхождаща от един Голям взрив,който на своя страна противоречи и погазва изцяло на законите на термодинамиката и природните закони!

Някой почувствал и е някога досега някакво  въртеливо движение на Земята?
1666 Километър в час = 462.78 Метра в секунда въртеливо движение, Не праволинейно, което няма ни най - малко отношение към влаковете или към самолетите, които се движат праволинейно и в затворена система! И все пак праволинейната скорост на движение се усеща и в най - безшумните и меко возещи превозни средства, и в самолетите, дори и със затворени очи! Опитайте се да бягате във движещ се влак. Ще усетите огромна разлика , ако бягате назад или напред по посока на движение. Крачките ви ще се забавят!  Ако обаче, се завъртиш на детска въртележка само с един метър в секунда това са 462.78 + 1 = 463,78 метра в секунда при които  дори и в затворено пространство, със затворени очи, само няколко минути, след като излезеш от тази въртележка, ти  ще ходиш като пиян няколко минути и ще имаш световъртеж, гадене и повръщане! Как би повярвал след това,че Земята се върти? Хората, които били уж свикнали с инерцията, и които били са се родили с това свикване на въртене, как след като живеят по  на Север или  повече на Юг,, където скоростта на въртене е по малка на Глобуса, а по самите полюси тя трябва да е равна на почти 0км/ч  след като дойдат или се приближат към посока изпъкналата част на Екватора, където скоростта на въртене е драстично  по-голяма 1666,666км/ч, никой от тези хора не е почувствал ни най-малко гадене , световъртеж или да е усетил някакво разлика по отношение от мястото от където е тръгнал! Движение на Земята забележете НИКОГА до сега не е било доказвано, че съществува някакво движение, и НИТО един ЕКСПЕРИМЕНТ НЕ е проведен успешно , че Земята извършва някакво движение! Северът се явява Центъра на Плоската Земя
Екватора се намира в средната част между Севера ,който е в Средата на Плоската Земя и края на Плоската Земя. Този край се явява нашия Юг - Антарктида ,който обикаля по цялата окръжност на нашата Земя  под формата на висок 45 метров лед по целият външен кръг.Слънцето се движи около Севера под формата на хиперболична парабола.  Слънцето се движи спираловидно обикаляйки  Севера по посока на часовниковата стрелка ,като постепенно се приближава или отдалечава от самия Север в зависимост от времевия сезон. Само на самия Север през Лятото Слънцето не залязва напълно и се движи вълнообразно по цялата окръжност на 360 градуса понеже наблюдателя не е точно в центъра на Северния полюс, а по настрани и според закона на перспективата на човешкото зрение колкото един обект се отдалечава от нас толкова повече той се снижава в точката на нашето полезрение! Затова Слънцето се движи вълнообразно около самия Север. Ако Земята беше Глобус  това явление не можеше да се наблюдава тъй като незалязващо Слънце можем да видим само на 90 градуса Северна ширина, тъй като на всяка друга ширина от 89 градуса надолу ние не бихме могли тъй като трябва да гледаме Слънцето през стотици метри земна и водна площ! През лятното Слънцестоене кръговите движения на Слънцето  се приближават до Северния полюс и  колкото повече наблюдател са приближава до центъра на Северния Полюс толкова повече за него денят ще се увеличи! Слънцето не е физически обект,но то създава реална топлина и светлина. Слънцето се намира на много ниска надморска височина, и се прожектира от от куполната твърд а не както го пишат в Уикипедия, че е на 149 500 000 км, което доказва,че нашият свят не е естествено явление, както се доказа също Човекът не е произлязъл от маймуната и не е еволюирал от амебата.Когато Слънцето се приближава към Севера кръговете около Севера намаляват своята обиколка. Тогава имаме по къс път на Слънцето за това осветява по - голямата част от Севера и затова има 6 месеца Слънце тоест Ден. Тогава при нас имаме Лято. И обратното когато Слънцето започне да се отдалечава от Севера правейки същевременно по - големи кръгове  по посока часовниковата стрелка на ниска надморска височина, то тогава имаме по - големи кръгове, пътят на Слънцето се увеличава и тогава имаме по малко Светлина и повече тъмнина, тъй като времето ,за което прави пълна окръжност около Севера е по - Голямо. При, което Същевременно Слънцето се скрива от нас по - бързо в точката на Перспективата , а НЕ, че Слънцето се е скрило зад хоризонта - Тогава при нас е Зима. А Законът на перспективата за човешкото зрение гласи, че колкото повече се отдалечава един обект от нас, толкова по-вече се снижава към хоризонта  докато се изгуби в точката на полезрение, а не зад хоризонта!  Понеже Екватора се явява по средата на хода на Слънцето между Севера в средата и Юга, който се явява най външната окръжност, то тогава когато преминава Слънцето над Екватора се получава равноденствие 12 часа ден и 12 часа нощ. Когато Слънцето се отдалечава от Севера и приближава Юга тоест към външния кръг, който се явява най отдалечената точка от Севера  на Плоската Земя имаме най малко светлина, понеже ние се намираме по близо до Севера и топлината и светлината,която се задържа при нас е по малко  и при нас е Зима. Докато на Антарктида имаме повече Светлина, но същевременно малко топлина, тъй като Слънцето е в по ниска точка на и Слънчевите лъчи падат под по голям ъгъл, при което става невъзможно затоплянето на Южния Полюс! Това  НЕ би могло да бъде възможно при  теорията за Земя-Топка тъй като Слънцето при този модел се намира на 149 милиона и 500 хиляди 000  км и не би могло да поддържа такива различни температури в близост до екватора плюс 45 градуса по Целзий и същевременно само на 6000 км по на Юг минус - 40 до минус - 90 градуса по  Целзий! Ако Земята се въртеше с една и съща скорост около оста си, би трябвало да има равноденствие независимо от какъвто и да е наклон на оста или въртене около Слънцето би трябвало безусловно да имаме 12 часа ден и 12 часа нощ, и не би трябвало да виждаме полярната звезда, както и всички звезди непроменени на всеки 6 месеца като минаваме в противоположната страна на Слънцето,където се получават 149 500 000км по 2 = 299 000 000км разстояние,би трябвало Полярната Звезда да не се вижда изобщо и другите Звезди да променят местоположението си не само на 6 месеца , но и всеки следващ ден,след като се движим и в млечния път с предполагаемите над 800 000 км/ч.
Ако Земята бе въртяща се топка,нагрявана от Слънцето, отдалечено на фантастичните 149 500 000км, то би било невъзможно да има едновременно непоносимо горещи лета в Африка и само на няколко хиляди километра 6500км смразяващи костите вледеняващи арктически и антарктически зими, където се усеща малко или почти никаква топлина от Слънцето. Ако топлината на слънцето изминава 149 500 000км до пустинята Сахара,абсурдно е да се твърди, още 6500км.(0,000043%) допълнителен път до Антарктида биха напълно анулирали такава непоносима жега и биха довели до тези драстични разлики. Ако Земята наистина бе кълбовидна Арктическия регион и Антарктическия полярен регион, както и областите със сравнима географска ширина на Север и на Юг от екватора би следвало да споделят сходни условия и характеристики, като например:сравними температури, сезонни промени, дължината на светлата част от деня, растителния и животински свят. В действителност обаче Арктическия и Антарктическия регион и областите със сравнима географска ширина северно и южно от екватора се различават значително в много отношения,което е несъвместимо с кълбовидния модел и изцяло в съгласие с плоския модел.Наместа със сравнима ширина на Север и на Юг,изгревът и залрзът са много по различни,отколкото би трябвало,ако Земята бе въртящо се кълбо,но са точно като трябва на плоската Земя.Северно от екватора,изгрева и залеза настъпват бавно и продължават много по дълго време, отколкото на Юг, където те настъпват много по бързо.На някои места северно от екватора, здрачът може да продължи повече от час,докато при сравними Южни ширинислънчевата светлина напълно изчезва в рамките на няколко минути.Това е необяснимо върху равномерна въртяща се и поклащаща се Земя-топка, но е точно това което се очаква върху плоска Земя, със Слънце,въртящо се по-бързо,в по- широките кръгове над Юга и по бавно над Севера.Ако Слънцето се завърта над и около нас на всеки 24 часа,постоянно движещо се от Тропик до Тропик всеки шест месеца,то следва,че северната централна област ежегодно ще получава много повече топлина и слънчева светлина, отколкото Южната периферна област. Тъй като Слънцето трябва да покрие по-голямата Южна облст за същите 24 часа,за които преминава над по-малката Северна област, преминаването му,също така трябва непременно да е пропорционално по-бързо. Това напълно обяснява разликата между Арктическите и Антарктическите температури, сезони,продължителността на дневната светлина и растителния свят, поради това Антарктическата утринна зора и вечерен здрач са твърде внезапни в сравнение със Севера и това обяснява защо през много летни Арктически нощи Слънцето въобще не залязва! , да не говорим пък за камерите DogCamSport качени на частни хелиеви балони на височина 110 000 Feet - 130 000 Feet = 130,000 ft =39,624 m не показват абсолютно никаква кривина на Земята, която е далеч над височината, която летят самолетите. В Интернет е пълно със тях, които доказват , че нашата Земя е абсолютно равна повърхност, а не яйцевидна форма на пъдпъдъчи яйце, нито нашата Земя е тетраедър, нито пирамидална, нито ромбоидна както казва автора ! Вижте какво пее Аделе за Плоската Земя Hello Flat Earth - NASA Lies (Adele Cover Song by Amber Plaster) и камерата показва красноречиво абсолютно равния хоризонт: - https://www.youtube.com/watch?v=9DgGrmJ_SEA

Проследете ъгъла на падане на слънчевите лъчи обратно към източника им над облаците. Има хиляди снимки, показващи как слънчевата светлина се процежда надолу през облачното покритие под променливи схождащи се ъгли. Областта на съсредоточаване, Слънцето разбира се, несъмнено не е на разстояние десетки милиони километри, а по-скоро относително близо до Земята, точно над облаците.

Фактът, че отраженията на Слънцето и Луната във вода, когато са ниско над хоризонта, винаги образуват права пътека от хоризонта до наблюдателя, доказва, че Земята не е кълбо. Ако повърхността на Земята бе извита, то би било невъзможно за отразената светлина да се изкриви върху кълбото от хоризонта до наблюдателя.

Въздухът е пълен с влага и конденз, особено над океаните и особено в най-ниския и най-плътен слой на атмосферата, той НЕ е прозрачен. Представете си мъглявата мараня над пътищата през горещите и влажни дни. Дори и най-добрият телескоп ще се замъгли много преди да можете да видите през океана. Можете, обаче, да използвате телескопа, за да приближавате във фокус много повече от нашата плоска Земя, отколкото би било възможно върху сфера, с обиколка от 40 000 км.

Време е хората да се запитат и да се замислят тези редки природни явления, които  наблюдаваме като  Тройно Слънце,  което има от двете си страни на еднакво на разстояние други две Слънца , които са като огледално отражение на това в средата и линията над тях като ореол под формата на купол, както и рядкото явление  "Фата Моргана" Не бихме ли потърсили друга причина освен тази, която ни представят„Учените" като обяснение, че например се образувало лед в атмосферата поради студеното време?, но , ако имаме в предвид, че Слънцето, според „Правителствената Наука" се намира на 149 500 000км, как е възможно да се получи рефлектирано отражение на Слънцето на една равнина със светлинен ореол под формата на купол над тези три Слънца, след като този  предполагаем лед се образувал в атмосферата на ниска надморска височина и няма как да се съпостави със равнинното Слънце пречупване?!! А ефекта "Фата Моргана" може да се наблюдава в много случаи на хубаво време особено при залез над  равнинна местност или море, където Слънцето застава зад обектите, които са били невидими до момента, поради плътната и непрозрачна атмосфера, съществуващата в много случаи над водата повече от 30% влажност, прах и други частици, които повдигат част от истинския хоризонт и образуват изкуствен хоризонт, който всъщност скрива долните части на наблюдавания обект и ние ги виждаме на фона на Залязващото Слънце там, където би трябвало да ги видим при равнинна и плоска повърхност, като се има в предвид и, че се получава и един оптически феномен, който допълнително скрива долната хоризонтална част от наблюдаваният обект. Ако сложим една камера на почвата или на асфалта на абсолютно равен път примерно от около 100 метра ние няма да виждаме задния му край,но ако повдигнем камерата само на един метър разстояние от земната повърхност ние ще видим задния му край,а при водната повърхност е още по - трудно понеже както споменахме по - горе имаме вълни отражение и лъчи-пречупване и  много висока влажност и плътност над самата вода, където се получава непрозрачност и повдигане на истинския хоризонт! Затова залезите на Слънцето над водата изглеждат сякаш Слънцето е наполовина под хоризонта, а всъщност то се отразява във водата и застава наполовина скрито зад тази плътна и непрозрачна приповдигнатост на самият хоризонт и затова в двата му края е по - широко, но малко преди да изчезне напълно то сякаш се повдига нагоре,което доказва,че то не се скрива под хоризонта , а в точката на перспективата. Залезите в сухи полупустинни и пустинни места са съвсем различни от морските залези. Там Слънцето се вижда видимо как се смалява и изчезва в самият хоризонт в точката на перспективата и не застава наполовина както при морските залези!


За да се избегне оптическия феномен ,при  който е невъзможно да се види на далечно разстояние над повърхността камерата трябва да не е толкова близо до водата понеже имаме повече от 30% влажност над самата вода, изпарения, мараня,прах, и други чатици, които предизвикват непрозрачност и плътност, както и  от самите вълни имаме лъчепречупване и Слънце - отражение над самата вода, ,където повдига горната част на водата като мараня и се получава непрозрачност над ниския слой на атмосферата над самата вода, като повдига искуствено самият хоризонт!
 Ако сложим една камера на почвата или на асфалта на абсолютно равен път примерно от около 100 метра ние няма да виждаме задния му край,но ако повдигнем камерата само на един метър разстояние от земната повърхност ние ще видим задния му край,а при водната повърхност е още по - трудно понеже както споменахме по - горе имаме вълни отражение и лъчепречупване и  много висока влажност и плътност над самата вода, където се получава непрозрачност и повдигане на истинския хоризонт! Затова залезите на Слънцето над водата изглеждат сякаш Слънцето е наполовина под хоризонта, а всъщност то се отразява във водата и застава наполовина скрито зад тази плътна и непрозрачна повдигнатост на самият хоризонт и затова в двата му края е по - широко, но малко преди да изчезне напълно то сякаш се повдига нагоре,което доказва,че то не се скрива под хоризонта , а в точката на перспективата. Залезите в сухи полупостинни и пустинни места са съвсем различни от морските залези. Там Слънцето се вижда видимо как се смалява и изчезва в самият хоризонт в точката на перспективата и не застава наполовина както при морските залези!

 

 

Сподели този коментар


Линк към коментара

Факти че постващият е олигофрен:
-Вярва че земята е плоска
В случая един факт е достатъчен. Не са нужни 200

Сподели този коментар


Линк към коментара
на 6.04.2018 г. в 11:26, m0nss7erKill написа:

Факти че постващият е олигофрен:
-Вярва че земята е плоска
В случая един факт е достатъчен. Не са нужни 200

 


Сподели този коментар


Линк към коментара
преди 1 час, бисер русанов написа:

 

Не се обиждам от хора, които използват просташки думи без покритие. Самите думи , които използват такива хора говорят сами по себе си за този човек! Всичко съм писал на ръка за тези които желаят да научат истината, а това, че не само, че не можеш да  определиш кое е истина и кое е лъжа , но и същевременно и не желаеш да разбереш и не можеш да приемеш каквито и да е било чужди убеждения, колкото и правдоподобно и логически да звучат се изразява като един срам за човешката интелигентност! Аз не желая никого да убеждавам в каквото и да е, на самият мен ми беше особено трудно да приема съвсем различен свят от друг свят, който са ми проповядвали и които съм приемал за истина повече от 40 години! Просто искам да призова хората да не приемат на абсолютно доверие , тази„ Наука" както съм я приемал аз и повечето  програмирани хора, която е Правителствена наука, която е внедрена принудително в правителствените учебници и мас медии, постоянно контролирана, манипулирана, орязвана, и нагласена по тяхна изгода и интереси, а ние същевременно трябва обезателно да я приемаме на абсолютно доверие, без да се съмняваме в нея, без дори да ни бъде дадено правото да направим нужните проверки на данните по техните изследвания на тези „Учени", което е грубо погазване на човешките права. Призовавам всички разумни Българи да не се доверяват сляпо и наивно и религиозно до степен „Вяра" на това което сме учили в Училище. Това го правя понеже се чувствам много ядосан и угнетен, че съм се лъгал цял един живот във един фалшив свят, както и ощетен от страна за Истинската наука, която е била скрита от  Сатанинските Илюминати.

eplnyx1uypfa1nuottsb.png

e7jko90xypfa1cn4d9n1.png

ebjdpbkwypfa1bfsepqt.jpg

ewn7lrd2zpfa1xpq2ipw.png

eijfrmvrypfa1qwy07rg.png

e11x8a4uypfa198wrafo.png

ed6n956uypfa1n7ahplc.png

ehnq5h9vypfa11g4umwe.jpg

e6wyinbvypfa10tdx2xz.jpg

eosaupoxypfa10msu5ps.png

eiwivh0wypfa1sccl78s.jpg

ermdqluxypfa1e7xrec1.jpg

ek7it28yypfa1l3k16nk.jpg

Поларис.jpg

ed4y5qz0zpfa1jatblxj.jpg

генуа италия.jpg

Силуета на Филаделфия.jpg

скала Вашингтон.jpg

Тройно слънце в Китай,  02.11.2013.jpg

Слънцеотражение в купола, ояснено сотражение в лед в атмосферата.jpg

Тройно слънце в .jpg

Троно Слънце в Новосуибирск.jpg

e2nfyfr2zpfa1396ez7s.png

Физично свойство на водата да остава винаги в хоризонтално ниво.jpg

мичигън.jpg

vlcsnap-2018-03-18-13h07m18s851.png

Възкръсналите „Астронавти, които починаха през 1986година. Бог да ги прости!.png

Сподели този коментар


Линк към коментара

Самите снимки говорят сами по себе си, но се радвам, че „Астронавтите" възкръснаха от разбиването на Чалънджър СТС- 51 през 1986г.

vlcsnap-2018-03-18-12h28m09s547.png

vlcsnap-2018-03-18-11h01m42s183.png

vlcsnap-2018-03-18-12h27m24s127.png

мичигън чикаго.jpg

vlcsnap-2018-03-18-12h23m14s233.png

vlcsnap-2018-03-18-12h35m44s006.png

vlcsnap-2018-03-18-12h36m17s150.png

карти.jpg

Лъжите на НАСА са безкрайни както във математиката така и в „познатата ни Вселена"

Сподели този коментар


Линк към коментара

Земята  не е плоска. Физически е невъзможно земята или която и да е друга планета да бъде плоска в космоса. Или и космосът е измама ? Знаем че луната е холограма, звездите са крушки, и не знам си още кво. 
Всеки може да набара някви снимки и да си ги обработва както си иска, даже и да напише че папата ги е правил. И аз мога да драскам разни чертички по картата, но това не означава нищо. 
Телескопите сигурно изкривяват хоризонта, щото са кръгли, нали ? 
Как въобще ви хрумва да мислите такива глупости ? 
Динозаврите и те са лъжа, водата е лъжа, въздухът е лъжа, всичко е лъжа!
По-логиката ти със скоростта на въртене на земята, всички трябва да хвърчим. Май не си пробвал да скочиш във движещ се автобус, или да изпуснеш нещо. По твоята логика, всички трябва да се забива в задния прозорец, защото автобусът се движи. Вярно, ако автобусът изведнъж спре или ускори много бързо, всичко ще отиде отпред или отзад. (Физика, ускорение, нещо ? Мисля че в 9ти клас го учехме това. Ама то училището и то е измама. Управяват ни рептили все пак)
Същото е и със земята. Ако земята изведнъж спре да се върти,  всичко ще се разхвърчи. Същото е и със ускорението. Понеже земята се върти, и ние се въртим с нея със същатаа скорост. 
Когато колата спира, що не излита всичко напред бе ? Щото "всичко е едно" и имат една и съща скорост на ускорение и на спиране (забравих как се казваше точно) но спирането също е ускорение. 

ЗЕМЯТА Е ПИЦА А НИЕ СМЕ ТОПИНГА! Айде докажи ми че не е така! Като ядеш пица, не знаеш какво става с нея, как се чувства и прочие. Що пък и ние да не сме топинга на една пица ? Що пък земята да не е една пица ? Просто времето за нас минава бавно, а за този който яде пицата е милярди пъти по-бързо. 
Земята се върти, защото въртят тестото, слънцето е някоя крушка и понякога остава в сянка.  

Пий си млякото, мий зъбките и лягай да спинкаш

Сподели този коментар


Линк към коментара

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Добави коментар...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване