НЯКЪДЕ, ДАЛЕЧЕ НАД ЗВЕЗДИТЕ...
· 740 прегледа
Някъде, далече над звездите,
в тихите селения на Бога,
раждат се на хората творбите
и се спускат тук при всеки строго.
Ние сме прашинки на Всемира,
някои са много надарени
и изкуството да гравитира,
при кого : е Божие решение.
И духовността си има степен-
кой да дава, кой да възприема,
всичко друго тлее като плесен,
не принадлежи на ранга : време.
Ние се издигаме нагоре
по една невидима спирала.
Всяка завист или злоботворие
нарушава смисленото цяло!
15 октомври 2017г., София
Росица КОПУКОВА
Стиховете се публикуват със съдействието на адвокатска кантора срещу плагиатство!
-
1
Препоръчани коментари