Писмо до времето
От smirena
· 1524 прегледа
Ако можех да спра времето, кой ли миг би изплувал в съзнанието, една топла ръка хванала моята,водеща ме по пътя на живота. Една любов, която се отглеждаше в душата ми,изгаряше сърцето ми.Две думи които татуира в сърцето ми" Единствена в света " Една неподправена нежност и загадъчност. Времето живее в нас усмихва се от детските снимки, ридае за загубите на най- близките и любими хора,мечтае за един свят от доброта,съпричастност и споделеност. Косвена ли е красотата на деня,който ни носи нещо ново и различно ,или нощта, загадъчно скрила влюбени. Минавам през теб време с пролетните ароматни цветя, с летните жарки лъчи на слънцето. Минавам през теб зима,със студения вятър, с пухкавите снежинки, които покриват косите ми. Времето и любовта, това е красотата,в моя, твоя- нашия живот...
-
3
Препоръчани коментари