Разкажи ми

Разкажи ми...

С пръсти синевата нарисувай.

Слънчевите зайчета по кожата ми

с устни укроти,

да не избягат.

в дланите ми сгушено доверие

топлината на косите търси.

И се давят

в плиткото на чашата

непознати чувства -

усещанията познати

пръснали...

и нейде зад очите ми се гушат.

Разкажи ми

как се ражда вятърът,

откраднал

ехото въздишащо на сетивата

подивели,

разсипал мекотата на тревите

в постеля на щурец.

А после,

утолен от разстояния

на рамото ми кротко се обляга.

Така да ми разказваш,

та небето

да оглушее в светлини и звуци

цветна лудост да взриви

на пълнолунията мислите нащърбени.

И ослепяла,

във шепота аритмен на сърцето,

да търся наранените ти думи..