*** (0 мнения) Сподели https://www.kaldata.com/forums/blogs/entry/1356--/ Сподели във Facebook Сподели в X Изпрати на имейл Сподели в LinkedIn {lang="reddit_text" Сподели в Pinterest Още опции за споделяне... Последователи Полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря. Притихнало небето е сълза по скулите на вятъра. Мастилена – крило от пеперуда, синевата примижава онемяла след допира на дъжделиви пръсти... Когато, в разсипаното утро полекичка се плъзва в сетивата усещане за буря.
марси Потребител 25 септември 200718 г. Author stats Разплакваш ме с тези стихове.... А не са ли сълзите изгубените мисли на небето?!!!!!!!!!Поздрави и прегръдки!
Препоръчани коментари