Стая.
Две черни точки на тавана
твърде далеч една от друга
за да бъдат очи.
Прозорец.
Леко открехнат - отвън шепнат тихо.
Часовникът на стената мълчи.
Куфар.
Разсеян слънчев лъч
към вратата пълзи.
Пътека.
Някой шепне. Дъждът идва тихо.
Тръгвам.
До следващата празна стая...
Препоръчани коментари