...

Нещастните сами отиват до водата

да търсят себе си сред облаците

отразени тъмни

и тихо капят от лицата

сълзите им

като дъждовни рани...

И няма истина в която

живота си да облекат

че на изкуствените думи голотата

не дава топлина по-дълга

от краката на лъжата

а без топлина изглежда

мъртав е денят...

И сенките изглеждат по-реални

от труповете

на които са обречени

и скитат като роби

след греха им

миниатюрни нощи

без звезди...

А те проклинат тишината

на двуизмерната си същност

която ги събира със земята

и ги привлича

към отвъдното...