• публикации
    85
  • коментари
    90
  • прегледи
    86849

След време...

Lagrima de oro

93 прегледа

След време се завръщаш. Там, където принадлежиш. След време понасяш удари, за които не си предполагал. Мълчанието. Безразличието. След време трябва да признаеш, че нищо вече не е същото. Че това място вече не е твой пристан, защото никой не те чака там. Там, където си оставил душата си вече няма нищо, само отломки от спомени и сякаш случайни щастливи мигове. Разбираш, че онова, което си смятал за неизменно и красиво са само лъжи и празни думи изречени на вятъра. След време трябва да признаеш, че любовта е мъртва. След време разбираш, че си изгорил всичко, което обичаш. И нямаш какво да направиш, за да върнеш времето назад. Тогава, след време, можеш само да легнеш на студената земя под звездите, да се сгушиш в самотата си и да се надяваш, че вятърът ще изсуши сълзите, които хората не са успели, не са поискали, са предизвикали... След време...




2 Коментара



да-а-а-а-а и защо винаги е така? уж хората са едни и същи, а нещо неусетно се променя и изведнъж се чудиш познаваш ли човекът до теб и въобще срещал ли си го някъде ...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Най-лошото е, когато си го срещал в мечтите си, когато си усетил, че няма невъзможни неща... Но времето и разстоянието рушат приказните пясъчни замъци на щастието и засипват мечтите със забрава...

Сподели този коментар


Линк към коментара

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!


Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.


Вход