След време се завръщаш. Там, където принадлежиш. След време понасяш удари, за които не си предполагал. Мълчанието. Безразличието. След време трябва да признаеш, че нищо вече не е същото. Че това място вече не е твой пристан, защото никой не те чака там. Там, където си оставил душата си вече няма нищо, само отломки от спомени и сякаш случайни щастливи мигове. Разбираш, че онова, което си смятал за неизменно и красиво са само лъжи и празни думи изречени на вятъра. След време трябва да признаеш, че любовта е мъртва. След време разбираш, че си изгорил всичко, което обичаш. И нямаш какво да направиш, за да върнеш времето назад. Тогава, след време, можеш само да легнеш на студената земя под звездите, да се сгушиш в самотата си и да се надяваш, че вятърът ще изсуши сълзите, които хората не са успели, не са поискали, са предизвикали... След време...
2 Коментара
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари