няма заглавие

Знам, че така ще ми стане ясно. Че ще науча много неща и ще разбера какво е положението. Знам, че така ще боли много повече... Но аз съм свикнала да ме боли от това. Иначе, нищо не е по-различно от преди. Нищо не успя да се промени. Всички стари думи и мисли са актуални, малкото ново, макар и щастливо е прекалено неясно и несигурно. Аз продължавам битката с живота на изгубените надежди и наивни предчувствия. Не очаквам, не търся, не правя планове, не мисля, не чувствам. Мразя. Не обичам вече. Чакам. Какво чакам и аз не знам. Сама се наранявам повече, отколкото биха го сторили други. Но нека. По-добре аз, отколкото те. По-добре да разбера, че е дошъл момента да си тръгна, вместо да чакам да ме изгонят. Живота е неясен. Страх ме е да мисля за по-далече от утре сутрин. Не знам. Не мога вече. Нека всичко, което има да става, се случи. Само. Аз ще понеса ударите. Сама. Както винаги...