Самотен танц на умиращо дихание. Събуждам се от сълзите. Душата е празна, вече без смисъл, изгубила всяка обич и връзка с нещата, които я карат да трепти. Лишена от глас, от плач и надежда, от решителност. А трябваше... Изгубеният момент, несъстоялият се спомен на любовта. Едно хвърляне на зара, нотите на песен, думите на мъртъв поет, приказка без край, но нима щастлив може да бъде той. Дори Ромео и Жулиета са мъртви като душата, като съдбата, като всички оставащи дни на агонията на мечтите ми - живот.
1 Коментар
Разглеждащи това в момента 0
- Няма регистрирани потребители разглеждащи тази страница.
Препоръчани коментари